Connect with us

Култура

ГРАДЪТ: Безстрашната пиринска четничка

Published

on

112 години от Илинденско-Преображенското въстание

7001Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

В дните на 112–годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание изразяваме нашата почит и преклонение и към малкото жени, които с оръжие в ръка се изправят срещу османския поробител и оставят светла диря в национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринско.
Една от тях е Екатерина Арнаудова от с. Либяхово /дн.Илинден/, Гоцеделчевско, за която разказваме по-долу.
Тя е потомка на родолюбиви българи от Западна Македония, побягнали от родния им край още през 18-ти век заради жестокостите и изстъпленията на тамошните османлии спрямо по-будните българи. Заселили се в Неврокопския край, където през 1870 г. в с. Либяхово се ражда Екатерина.
Буйна, едра, красива и с несломим дух растяла Екатерина. Отличавала се с весел нрав и с лудории, характерни повече за момчетата. Била горда, независима. Докато връстничките й предели, плели и се подготвяли за семеен живот, тя съвсем не се занимавала с това. Нейната момчешка натура ставала причина да се задържа повече сред момчетата и с тях да се състезава на скачане и демонстративно показване на физическите способности.
По-свенливите ергени на Либяхово нямали смелост да разговарят с Екатерина, други споделяли, че с държанието си тя приличала повече на момче. Затова вероятно не са известни, или пък не са се откривали, евентуалните й интимни обожатели. Ето защо тя се омъжила не в родното си село, а в недалечното Гайтаниново и то за някой си съвсем скромен, мекушав младеж.
Не била Екатерина Арнаудова за семеен живот. От няколко години желаела да последва примера на двамата си братя, като се включи в четническото движение. И това за неин късмет станало съвсем скоро, при интересни обстоятелства. Докато оряла нивата си близо до планината
Алиботуш /сега Славянка/, пред нея се явили двама въоръжени четници. В разговора, за тяхна голяма изненада, Екатерина настояла да я вземат в четата, която била някъде наблизо. Отговорили й,че трябва да питат главния войвода и при следващата им среща ще я осведомят.
След няколко дена двамата отново дошли тук, като носели и мъжки дрехи. Тя си отрязала дългите коси, препасала един стар хайдушки нож и потеглила с четниците. Това станало около 1893-94 година.
Любопитен е фактът, че четири десетилетия след това, когато като пенсионерка дошла от София в Либяхово, Екатерина подхвърлила на шега на близките й да я заведат на същата нива в Гайтаниновско землище, за да види дали още не висят на дървото оставените от нея женски дрехи.
В четата известно време не знаели, че е жена, с изключение на главния войвода /той така наредил/ и още двама-трима души. Тайната обаче се разкрила на един буен бистър поток в Пирин планина през лятото, където четниците спрели да се мият и тя заедно с останалите се съблякла гола от кръста нагоре.7004– Ама ти си жена ? – ахнали изненаданите четници.
– Да – отговорила тя. – Ама с мъжко сърце.
Екатерина Арнаудова участвала в много битки и акции срещу турците. Тя се
включила в известната Четническа акция на Върховния македонски комитет през 1895 г., когато с четата на Илия Малама дошла в Неврокопско.
За участието на Екатерина Арнаудова в тази чета научаваме от издаденото й удостоверение номер 138, София, 12 април, 1904 г. от Задграничното представителство на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, подписано от д-р Христо Татарчев и Христо Матов.
В края на 19-ти век Екатерина Арнаудова се установява да живее в София.
В навечерието и по време на Илинденското въстание тя броди из Пирин с четата на Дончо войвода и Йордан Стоянов. Преди това се включва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 г.
През месец септември 1902 г., ден преди да замине четата на Йордан Стоянов, пред него се явява, по думите му, „млада, здрава, стройна мома” и му казва; „Войводо, моите родители, пък и аз, много сме теглили и патили от турци поганци; аз горя от желание да си отмъстя, както и да воювам за свободата на моята родна Македония. Аз ще бъда може би първата жена четничка при вас, но вие ще видите, че аз няма да бъда бреме на четата и в никой случай не ще засрамя македонката. Моля ви, приемете ме във вашата чета, не ми отказвайте”.
Тези думи правят изключително голямо впечатление на войводата. Възхитен от нейната прямота и решителност, той, след кратко съвещание с щаба на четата и с част от четниците, съобщава, че я приема, но при условие – „щом покаже каквато и да е най-малка слабост, свойствена на жената, веднага да бъде обезоръжена, наказана и изпратена в къщи”. Видимо радостна и доволна от решението на войводата, на другия ден Екатерина Арнаудова – стегната в пълна четническа униформа, с къса бердана през рамо, заминава с четата за Македония.7003Тежък, изпълнен с невероятни трудности, е четническият живот. При студ и несгоди, понякога гладни и уморени, седмици и месеци наред четниците бродят всред горите и долините на Пирин, посещават редица села и уверяват населението в скорошното освобождение от османско потисничество. Никакви признаци на униние, недоволство или отпуснатост не се наблюдават у Екатерина – напротив, наравно с мъжете тя демонстрира
сила, увереност и голямо желание за сблъсък с османлиите, към които отдавна храни голяма ненавист. Четниците я наричат „Арнаутчето” /комитското й име е Катина/, а населението в посетените села – „Комитката”.
През декември същата година, когато в един студен зимен ден с дебел сняг четата е в Кресна и е с намерение да посрещне заедно с населението Бъдни вечер и Коледа, часовите докладват, че многоброен турски аскер се придвижва към селото.
Набързо четниците се подготвят и напускат Кресна. На една височина с име Голак, доста далеч от селото, заемат удобна позиция за бой.
Ето какво разказва войводата за времето непосредствено преди началото на
сражението: „Беше 2 часа след обяд. Ние тръпнем от студ в своите позиции, отдето снегът бе изхвърлен навън и образува нещо като крепост за нас. Далеч под нас, по дебелата покривка на снега, се чертае дълга подвижна редица. Тя бавно, като змия, лъкатуши и се движи към нас по нашите следи. Ние знаем какво ни чака и взимаме съответните мерки. Аз разпределих четниците в удобни позиции и им дадох нужните наставления и заповеди. Екатерина Арнаудова настаних в една позиция ведно с двама стари, опитни четници и добри стрелци. Като същинска тигрица сега, тя бе настървена, очите й, вперени в настъпващия неприятел, изкряха”.
И когато турците наближават „на около 1000 крачки от четата”, започва ожесточен, страшен и неравен бой. Околността ехти от оглушителен пукот на пушки и бомби. Екатерина се сражава геройски и от удобна позиция убива много турци. По време на боя, с високия си писклив глас кълне турците с „ужасни, страховити клетви”, нарича ги „мръсни кучета”, „проклета агарянска сган”, проклина ги със заканите „Господ сега ще ви порази”, „чума ще ви затрие”, „мътната ще ви понесе”. И стреля непрекъснато. Същевременно окуражава четниците,
които се възхищават от
духа й.7005Настъплението на османлиите по стръмнината е трудно и в един момент напълно спира. Те дори си позволяват да искат четниците да се предадат. След всеки такъв призив обаче стрелбата към тях се засилва и броят на убитите турци нараства.
След няколкочасово сражение, в един момент на затишие, главният войвода отива специално при Екатерина Арнаудова да я похвали за геройското й държане. Но тя така е съсредоточена в неприятелските позиции, че дори не обръща внимание на войводата. И точно при неговото присъствие улучва двама османлии. Четниците около нея възторжено я поздравяват за отличната й стрелба и за юначеството й.
На смрачаване боят престава, унилите османлии, с доста убити, се спускат към Кресна, а четата, невредима, продължава в планината към други селища за подслон и почивка след тежката битка.
С подвига си в боя при Кресна Екатерина Арнаудова си спечелва прозвището „Безстрашната пиринска четничка”. По-късно другарите й посвещават специално стихотворение.
При това тримесечно участие в четата на Йордан Стоянов из Пирин в края на 1902 г. Екатерина Арнаудова се проявява и като медицинско лице – има отпреди известни познания и лекува разболели се и ранени четници.
През март
1903 г.Екатерина Арнаудова заминава за Македония с четата на Дончо войвода. Пред четниците тя се изповядва: „Ах, защо не ме е създал Бог мъж, та да чуете и видите какво бих извършила над тия проклети агаряне. Днес, макар и жена, дай Боже, сила, ще видя да им платя, каквото заслужават” /в-к „Вечерна поща”, 11 април 1903 г./. С тази чета тя броди из Пирин около месец и половина и в края на май се връща в София. От 1 юни до 15 август 1903 г. посещава редовно и практикува в Александровска болница в София , „учи се да превързва разни видове болни и ранени”. За това й е издадено удостоверение от „старшии лекар на хирургическото отделение на болницата д-р Тантилов.
През втората половина на август Екатерина Арнаудова заминава с многобройната чета на запасния поручик Сотир Атанасов и участва в Илинденското въстание в Скопския вилает. Наистина тук тя изпълнява фелдшерска функция, но и с пушка в ръка се сражава срещу турците в Кумановско.
Оскъдни са сведенията за живота и дейността на Екатерина Арнаудова след Илинденското и по-късно. При освобождението на гр. Неврокоп /дн.Гоце Делчев/ от турско робство през есента на 1912 г. тя /вече 40 42годишна/ става знаменоска на сформираната в София Неврокопска опълченска дружина, която по-късно е преименувана на Трета рота на Одринската опълченска дружина.
След като се завръща в Софиа, Арнаудова полага големи усилия за настаняване в столицата на бежанци от Македония през войните 1912/1918 г. С голяма активност и настоятелност успява да осигури значително количество купони за хляб и храна на бежанците.
През август 1919 г. Екатерина Арнаудова гостува в Либяхово, посрещната с голямо внимание от цялото население. В нейна чест се организира общоселско празнично хоро на „Ширината” /в центъра на селото/. Дошла облечена в „градски” дрехи и считана за „софийска дама”, тя се облича със селска празнична либяховска носия. Довеждат и фотограф за обща снимка.
През 1923 г в София се учредява Илинденската организация, която представлава взаимоспомагателно и културно-просветно сдружение на българи бежанци от Македония, бивши участници в национално-освободителното движение. Още от основаването й до разпускането й през 1947 г. Екатерина Арнаудова членува в нея.
След 1930 г., вече пенсионерка, тя зачестява посещенията си в Либяхово, винаги тържествено посрещана от цялото население. А и нейният дом в София по всяко време е изключително гостоприемен за либяховци.
През 1937-38 г. тя посещава Божи гроб в Йерусалим и на връщане минава през Либяхово, приветствана от всички. Навсякъде, където има деца, тя им хвърля бонбони. И нейните съселяни след това започват да я наричат „баба Хаджийка”. От гостуването й в родното й село по това време са запазени доста снимки, от които е видно голямото уважение и преклонение към нейната личност.
Екатерина Арнаудова се проявява и като дарителка на ценни вещи и одежди за църквата в Либяхово и за храма „Никола Софийски” в София. Тя подпомага финансово и няколко предприемчиви мъже от родното й село да развият търговия в столицата.
Тази смела боркиня срещу османското робство умира на пределна възраст
в София на 30 март 1958 г., запазвайки в сърцето си докрай любовта към родното място и неговите хора.

 

Advertisement
loading...

Култура

Почитаме Пресвета Богородица, извършила велико чудо, малко познато на света

Published

on

Денят 24 октомври е отреден на Пресвета Богородица, която почитаме с огромна обич, заради чудото, което сътворила

Денят 24 октомври е отреден на Пресвета Богородица, която почитаме с огромна обич, заради чудото, което сътворила. От края на XVII век в живота на християните навлиза нов празник, посветен на Божията майка, след като извършила едно невиждано за онова време чудо.

През 1688 г. Евфимия, сестрата на Московския патриарх Йоаким, се разболяла и болестта се оказала нелечима.

Жената била на смъртния си одър. Въпреки телесните страдания и слабост, болната Евфимия продължавала да се моли постоянно. Една сутрин, след продължителна и изтощителна молитва, болната Евфимия чула гласа на Пресвета Богородица.

Божията майка й казала, че в Преображенския храм има икона, която се нарича „Радост на всички скърбящи“ – „Всех скорбящих радост“.
Дева Мария поръчала още болната Евфимия да повика свещеника от храма, заедно с тази икона. Когато отслужи водосвет, болестта на Евфимия ще изчезне.

Но Божията майка заръчала още нещо. Когато Евфимия оздравее, да разказва на всички за чудотворната икона и да прославя милостта на Иисус Христос.
Чудното оздравяване на болната Евфимия станало точно на 24 октомври. Затова празникът се чества до ден днешен в прослава на Пресвета Богородица и на Иисус Христос.

Наричаме го Света Богородица – Всех скорбящих радост. Разчуло се надлъж и нашир за силата на чудотворната икона.

Много вярващи отишли в манастира, за да търсят спасение, здраве и утеха от чудотворната икона.

В една проповед е казано:

„Важно е как се отнасяме към скърбите. Ако започнем да униваме и роптаем, ако отслабне вярата ни, значи не сме добри християни.
Ако обаче, както много вярващи, с топла вяра и молитва прибегнем към Божията майка, която Господ приема като велика застъпница за нас и която винаги се моли за нас, то Всемилостивият Бог прощава греховете ни.

Прибегнем ли до нейното застъпничество, скърбите отстъпват.
Господ ни укрепява и ние излизаме от тези скърби с по-силна вяра. И заставаме по-близо до Бога, защото преодоляваме греховете си, а това значи, че вървим към Него.“

На 24 октомври вървете на църква, за да се поклоните на чудотворната празнична икона „Всех скорбящих радост“.
Помолете Божията майка да помага и закриля не само вас и вашите семейства, но и всички хора по Земята, защото времената, в които живеем са тежки.
Нашето спокойствие и сигурност зависят от спокойствието и сигурността на останалите хора.

На 24 октомври почитаме още паметта на Свети мъченик Арета и пострадалите с него.

Continue Reading

Култура

На 22 октомври почитамe паметта на Свети равноапостол Аверкий, еписикоп Йераполски чудотворец

Published

on

Свети Аверкий покръства 5000 езичници

Той живял през II век и бил трети епископ на град Йерапол, Мала Азия. Дейността му в града била свързана с много трудности. В началото християните били твърде малко. Аверкий употребил всички усилия да увеличи броя на членовете на Църквата. Бог го подкрепял чрез много чудеса.

При едно шумно езическо празненство той силно скърбял за заслепението на народа. Усърдно се молел на Бога да му помогне да просвети езичниците, да им отвори очите на правата вяра. На следващата нощ сънувал младеж, който му подал жезъл с думите: “Иди и съкруши със жезъла си началниците на заблуждението!“ Епископ Аверкий отишъл в езическото капище и разтрошил на късове издигнатите там идоли. Езичниците узнали за това и се спуснали към дома на Аверкий с намерение да го пребият.

Епископът не избягал. Спокойно излязъл на площада, като спечелил уважението на всички с осанката си. От площада почнал да учи народа в кого да вярва. Пред очите на цялата тълпа излекувал в името на Бога трима болни. Яростта на езичниците преминала в почит към Божия човек. На тях вече било ясно, че Христос е истинският Бог. На другия ден приели от него Кръщение повече от 5000 души.

С проповедническа цел Свети Аверкий обиколил Сирия, Киликия, Месопотамия. Бил и в Рим. Затова е наречен равноапостолен. Починал през 167 г. на 72-годишна възраст.

Continue Reading

Култура

Днес е малко известен, но специален ден! Почитаме светец, правил уникални чудеса

Published

on

Свети Иларион Велики възкресявал мъртвите

На 21 октомври Българска православна църква почита паметта на Преподобния Иларион Велики и на Свети Иларион, епископ Мъгленски.

Свети Иларион (291-372) бил монах-отшелник наречен Велики поради това, че бил пример на християнски подвиг, велик чудотворец и лечител, баща на монашеството по Светите Земи.

Родил се в Палестина, близо до град Газа. Изпратен от родителите си езичници да учи в Александрия, където приел Светото Кръщение и станал ученик на великия отшелник и баща на монашеството Свети Антоний Велики.

След време Иларион заминал за Палестина, където той и учениците му основали много манастири. Той изцелявал болни и луди, възкресявал мъртви, с което привличал към Христа хиляди хора. Странствал във Вавилон, Сицилия, Далмация и обърнал към вярата много езичници. Свети Иларион завършил земния си път в Кипър

Свети Иларион Мъгленски

живял през XII век. Той произхождал от благочестиви родители, които дълго време били бездетни. От това безплодие особено тъжна била майката. Тя често изливала скръбта си пред Божията Майка. Веднъж в сънно видение Света Богородица й казала че роди син, който ще обърне мнозина към светлината на истината. Тя наистина родила син, който бил наречен Иларион.

Получил солидно образование и на осемнадесетгодишна възраст станал монах. Бързо преуспявал в духовния живот Като игумен Иларион се грижел неуморно за спасението на всички братя. Подбуждал ги да се пазят от грехове, да живеят праведно и благочестиво.

Бичувал нетрезвеността. Изучил правилата на преподобни Пахомий Велики за аскетически подвизи, той често пъти по цели нощи прекарвал без сън. Станал широко известен със светия си живот. Във време на голям глад по неговите молитви празните житници на манастира се напълнили с пшеница. С нея той хранел не само своите, но и чуждите хора, които идвали при него за помощ. Охридският българският архиепископ Евстатий ръкоположил през 1134 г. Иларион за епископ Мъгленски.

В онова време Мъглен, град в Македония, бил известен като център на различни ереси. Свети Иларион започнал открита и смела борба срещу еретиците.

В беседи пред своето паство разкривал същността на православната вероизповед и изобличавал лъжеученията. Често излизал и в открити спорове с еретиците.

Те се озлобили силно срещу него и веднъж го били с камъни до смърт. Но Бог запазил живота му. Това чудо поразило враговете. И мнозина от тях приели православното учение. Свети Иларион тихо починал на 21 октомври 1164 година. Мощите му се оказали нетленни.

Много болни получавали изцеление от тях. В 1206 г. българският цар Калоян пренесъл тържествено светите мощи в Търново. При турското нашествие в края на ХІV век благочестиви християни ги скрили в подземие, където те дълго стояли. По-късно гръцки духовници ги открили и тайно ги пренесли в Цариград. Не е известно къде се намират сега тези свети мощи.

Continue Reading

Култура

Краеведска конференция на библиотеките в Благоевград, Сандански, Банско, Гоце Делчев, Якоруда

Published

on

Регионална библиотека „Димитър Талев“ – Благоевград организира днес регионална краеведска конференция на тема „Народни художествени занаяти от Македонския край“. Конференцията е в онлайн среда чрез Фейсбук.

В програмата са включени 10 доклада и дискусия. Сред темите са: „Срещи на най-малките с народните художествени занаяти в условията на детската градина“, „Тъкачество и бродерия – чудеса направени от ръцете на жената“, Библиографска справка „Народни художествени занаяти в България и на Балканите“ и други. Ще бъдат разгледани и теми, свързани с народните художествени занаяти от Светиврачкия край, от село Места, от Трънския край, от Неврокопския край, от село Катунци, от Банско и други.

Темите ще бъдат представени от библиотекари, краеведи, читалищни секретари, уредници в музеи от Благоевград, Перник, Сандански, Банско, Гоце Делчев, Якоруда.

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ