Connect with us

Култура

ГРАДЪТ: Безстрашната пиринска четничка

Published

on

112 години от Илинденско-Преображенското въстание

7001Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

В дните на 112–годишнината от славното Илинденско-Преображенско въстание изразяваме нашата почит и преклонение и към малкото жени, които с оръжие в ръка се изправят срещу османския поробител и оставят светла диря в национално-освободителното движение на българите от Македония и Одринско.
Една от тях е Екатерина Арнаудова от с. Либяхово /дн.Илинден/, Гоцеделчевско, за която разказваме по-долу.
Тя е потомка на родолюбиви българи от Западна Македония, побягнали от родния им край още през 18-ти век заради жестокостите и изстъпленията на тамошните османлии спрямо по-будните българи. Заселили се в Неврокопския край, където през 1870 г. в с. Либяхово се ражда Екатерина.
Буйна, едра, красива и с несломим дух растяла Екатерина. Отличавала се с весел нрав и с лудории, характерни повече за момчетата. Била горда, независима. Докато връстничките й предели, плели и се подготвяли за семеен живот, тя съвсем не се занимавала с това. Нейната момчешка натура ставала причина да се задържа повече сред момчетата и с тях да се състезава на скачане и демонстративно показване на физическите способности.
По-свенливите ергени на Либяхово нямали смелост да разговарят с Екатерина, други споделяли, че с държанието си тя приличала повече на момче. Затова вероятно не са известни, или пък не са се откривали, евентуалните й интимни обожатели. Ето защо тя се омъжила не в родното си село, а в недалечното Гайтаниново и то за някой си съвсем скромен, мекушав младеж.
Не била Екатерина Арнаудова за семеен живот. От няколко години желаела да последва примера на двамата си братя, като се включи в четническото движение. И това за неин късмет станало съвсем скоро, при интересни обстоятелства. Докато оряла нивата си близо до планината
Алиботуш /сега Славянка/, пред нея се явили двама въоръжени четници. В разговора, за тяхна голяма изненада, Екатерина настояла да я вземат в четата, която била някъде наблизо. Отговорили й,че трябва да питат главния войвода и при следващата им среща ще я осведомят.
След няколко дена двамата отново дошли тук, като носели и мъжки дрехи. Тя си отрязала дългите коси, препасала един стар хайдушки нож и потеглила с четниците. Това станало около 1893-94 година.
Любопитен е фактът, че четири десетилетия след това, когато като пенсионерка дошла от София в Либяхово, Екатерина подхвърлила на шега на близките й да я заведат на същата нива в Гайтаниновско землище, за да види дали още не висят на дървото оставените от нея женски дрехи.
В четата известно време не знаели, че е жена, с изключение на главния войвода /той така наредил/ и още двама-трима души. Тайната обаче се разкрила на един буен бистър поток в Пирин планина през лятото, където четниците спрели да се мият и тя заедно с останалите се съблякла гола от кръста нагоре.7004– Ама ти си жена ? – ахнали изненаданите четници.
– Да – отговорила тя. – Ама с мъжко сърце.
Екатерина Арнаудова участвала в много битки и акции срещу турците. Тя се
включила в известната Четническа акция на Върховния македонски комитет през 1895 г., когато с четата на Илия Малама дошла в Неврокопско.
За участието на Екатерина Арнаудова в тази чета научаваме от издаденото й удостоверение номер 138, София, 12 април, 1904 г. от Задграничното представителство на Вътрешната Македоно-Одринска революционна организация, подписано от д-р Христо Татарчев и Христо Матов.
В края на 19-ти век Екатерина Арнаудова се установява да живее в София.
В навечерието и по време на Илинденското въстание тя броди из Пирин с четата на Дончо войвода и Йордан Стоянов. Преди това се включва в Горноджумайското въстание през есента на 1902 г.
През месец септември 1902 г., ден преди да замине четата на Йордан Стоянов, пред него се явява, по думите му, „млада, здрава, стройна мома” и му казва; „Войводо, моите родители, пък и аз, много сме теглили и патили от турци поганци; аз горя от желание да си отмъстя, както и да воювам за свободата на моята родна Македония. Аз ще бъда може би първата жена четничка при вас, но вие ще видите, че аз няма да бъда бреме на четата и в никой случай не ще засрамя македонката. Моля ви, приемете ме във вашата чета, не ми отказвайте”.
Тези думи правят изключително голямо впечатление на войводата. Възхитен от нейната прямота и решителност, той, след кратко съвещание с щаба на четата и с част от четниците, съобщава, че я приема, но при условие – „щом покаже каквато и да е най-малка слабост, свойствена на жената, веднага да бъде обезоръжена, наказана и изпратена в къщи”. Видимо радостна и доволна от решението на войводата, на другия ден Екатерина Арнаудова – стегната в пълна четническа униформа, с къса бердана през рамо, заминава с четата за Македония.7003Тежък, изпълнен с невероятни трудности, е четническият живот. При студ и несгоди, понякога гладни и уморени, седмици и месеци наред четниците бродят всред горите и долините на Пирин, посещават редица села и уверяват населението в скорошното освобождение от османско потисничество. Никакви признаци на униние, недоволство или отпуснатост не се наблюдават у Екатерина – напротив, наравно с мъжете тя демонстрира
сила, увереност и голямо желание за сблъсък с османлиите, към които отдавна храни голяма ненавист. Четниците я наричат „Арнаутчето” /комитското й име е Катина/, а населението в посетените села – „Комитката”.
През декември същата година, когато в един студен зимен ден с дебел сняг четата е в Кресна и е с намерение да посрещне заедно с населението Бъдни вечер и Коледа, часовите докладват, че многоброен турски аскер се придвижва към селото.
Набързо четниците се подготвят и напускат Кресна. На една височина с име Голак, доста далеч от селото, заемат удобна позиция за бой.
Ето какво разказва войводата за времето непосредствено преди началото на
сражението: „Беше 2 часа след обяд. Ние тръпнем от студ в своите позиции, отдето снегът бе изхвърлен навън и образува нещо като крепост за нас. Далеч под нас, по дебелата покривка на снега, се чертае дълга подвижна редица. Тя бавно, като змия, лъкатуши и се движи към нас по нашите следи. Ние знаем какво ни чака и взимаме съответните мерки. Аз разпределих четниците в удобни позиции и им дадох нужните наставления и заповеди. Екатерина Арнаудова настаних в една позиция ведно с двама стари, опитни четници и добри стрелци. Като същинска тигрица сега, тя бе настървена, очите й, вперени в настъпващия неприятел, изкряха”.
И когато турците наближават „на около 1000 крачки от четата”, започва ожесточен, страшен и неравен бой. Околността ехти от оглушителен пукот на пушки и бомби. Екатерина се сражава геройски и от удобна позиция убива много турци. По време на боя, с високия си писклив глас кълне турците с „ужасни, страховити клетви”, нарича ги „мръсни кучета”, „проклета агарянска сган”, проклина ги със заканите „Господ сега ще ви порази”, „чума ще ви затрие”, „мътната ще ви понесе”. И стреля непрекъснато. Същевременно окуражава четниците,
които се възхищават от
духа й.7005Настъплението на османлиите по стръмнината е трудно и в един момент напълно спира. Те дори си позволяват да искат четниците да се предадат. След всеки такъв призив обаче стрелбата към тях се засилва и броят на убитите турци нараства.
След няколкочасово сражение, в един момент на затишие, главният войвода отива специално при Екатерина Арнаудова да я похвали за геройското й държане. Но тя така е съсредоточена в неприятелските позиции, че дори не обръща внимание на войводата. И точно при неговото присъствие улучва двама османлии. Четниците около нея възторжено я поздравяват за отличната й стрелба и за юначеството й.
На смрачаване боят престава, унилите османлии, с доста убити, се спускат към Кресна, а четата, невредима, продължава в планината към други селища за подслон и почивка след тежката битка.
С подвига си в боя при Кресна Екатерина Арнаудова си спечелва прозвището „Безстрашната пиринска четничка”. По-късно другарите й посвещават специално стихотворение.
При това тримесечно участие в четата на Йордан Стоянов из Пирин в края на 1902 г. Екатерина Арнаудова се проявява и като медицинско лице – има отпреди известни познания и лекува разболели се и ранени четници.
През март
1903 г.Екатерина Арнаудова заминава за Македония с четата на Дончо войвода. Пред четниците тя се изповядва: „Ах, защо не ме е създал Бог мъж, та да чуете и видите какво бих извършила над тия проклети агаряне. Днес, макар и жена, дай Боже, сила, ще видя да им платя, каквото заслужават” /в-к „Вечерна поща”, 11 април 1903 г./. С тази чета тя броди из Пирин около месец и половина и в края на май се връща в София. От 1 юни до 15 август 1903 г. посещава редовно и практикува в Александровска болница в София , „учи се да превързва разни видове болни и ранени”. За това й е издадено удостоверение от „старшии лекар на хирургическото отделение на болницата д-р Тантилов.
През втората половина на август Екатерина Арнаудова заминава с многобройната чета на запасния поручик Сотир Атанасов и участва в Илинденското въстание в Скопския вилает. Наистина тук тя изпълнява фелдшерска функция, но и с пушка в ръка се сражава срещу турците в Кумановско.
Оскъдни са сведенията за живота и дейността на Екатерина Арнаудова след Илинденското и по-късно. При освобождението на гр. Неврокоп /дн.Гоце Делчев/ от турско робство през есента на 1912 г. тя /вече 40 42годишна/ става знаменоска на сформираната в София Неврокопска опълченска дружина, която по-късно е преименувана на Трета рота на Одринската опълченска дружина.
След като се завръща в Софиа, Арнаудова полага големи усилия за настаняване в столицата на бежанци от Македония през войните 1912/1918 г. С голяма активност и настоятелност успява да осигури значително количество купони за хляб и храна на бежанците.
През август 1919 г. Екатерина Арнаудова гостува в Либяхово, посрещната с голямо внимание от цялото население. В нейна чест се организира общоселско празнично хоро на „Ширината” /в центъра на селото/. Дошла облечена в „градски” дрехи и считана за „софийска дама”, тя се облича със селска празнична либяховска носия. Довеждат и фотограф за обща снимка.
През 1923 г в София се учредява Илинденската организация, която представлава взаимоспомагателно и културно-просветно сдружение на българи бежанци от Македония, бивши участници в национално-освободителното движение. Още от основаването й до разпускането й през 1947 г. Екатерина Арнаудова членува в нея.
След 1930 г., вече пенсионерка, тя зачестява посещенията си в Либяхово, винаги тържествено посрещана от цялото население. А и нейният дом в София по всяко време е изключително гостоприемен за либяховци.
През 1937-38 г. тя посещава Божи гроб в Йерусалим и на връщане минава през Либяхово, приветствана от всички. Навсякъде, където има деца, тя им хвърля бонбони. И нейните съселяни след това започват да я наричат „баба Хаджийка”. От гостуването й в родното й село по това време са запазени доста снимки, от които е видно голямото уважение и преклонение към нейната личност.
Екатерина Арнаудова се проявява и като дарителка на ценни вещи и одежди за църквата в Либяхово и за храма „Никола Софийски” в София. Тя подпомага финансово и няколко предприемчиви мъже от родното й село да развият търговия в столицата.
Тази смела боркиня срещу османското робство умира на пределна възраст
в София на 30 март 1958 г., запазвайки в сърцето си докрай любовта към родното място и неговите хора.

 

Advertisement
loading...

Култура

С шоу спектакъл започна Националният студентски фестивал на изкуствата в ЮЗУ

Published

on

С шоу спектакъла „Лицата на таланта“ бе поставено началото на четиринадесетото издание на Националния студентски фестивал на изкуствата, организиран от Факултета по изкуствата.

Най-мащабното студентско арт събитие, което е посветено на 45-годишнината от основаването на Югозападния университет „Неофит Рилски“, бе открито от артистичния директор на фестивала проф. д-р Емил Куков.

„Любовта към изкуството в различните му форми не позволи на разрастващата се Ковид пандемия да попречи на младите колеги да мечтаят, да творят и да развиват своите дарби“, каза проф. Куков. Той отбеляза, че фестивалът предоставя модерно оборудвани сцени, концертни зали, изложбени площи, модни подиуми, телевизионно и звукозаписно студио, създаващи възможности за реализация на младите таланти.

„С подкрепата на ректорското ръководство Факултетът по изкуствата придоби съвременна база, която създаде необходимата база за обучение на студентите“, каза още проф. Куков.

Приветствия към участниците във фестивала отправиха заместник-ректорът на ЮЗУ „Неофит Рилски“ проф. д.изк. Йордан Гошев и деканът на Факултета по изкуствата проф. д.н. Васил Марков.

Проф. Гошев пожела на студентите да бъдат себе си и да показват най-доброто, защото това е началото на техния успешен професионален път.

„Гордост е, че нашата образователна институция се превръща в център на художественотворческия живот“, каза проф. Марков. Той подчерта радостта си, че въпреки трудната ситуация през последните две години, Факултетът по изкуствата поддържа художественотворческия живот на младите хора и техните изяви.

Забавният шоу спектакъл стартира с изпълнение на вокална група „Песнопойци“ към Югозападния университет „Неофит Рилски“. Студентите от специалностите „Изпълнителско изкуство“ и „Педагогика на музикалното изкуство“ с ръководител доц. д-р Бинка Добрева представиха „Тръгнала е малка мома“ и „Закъсняла е Лалица“.

Програмата продължи с изпълнение на първокурсничката в специалност „Съвременна хореография“ Мария Влахова, която представи „Ще се върна към началото“.

Публиката имаше възможност да чуе песен от Добруджа в изпълнение на Нели Николова, студентка в първи курс, специалност „Изпълнителско изкуство“.

Спектакълът завърши с „Оживелите вълшебства“ – танц от мюзикъла „Красавицата и звярът“ по хореография на Виктория Бояджиева.

Програмата на фестивала продължава с изложба конкурс – живопис, графика, скулптура, дизайн и декоративни изкуства с участието на студенти от ЮЗУ „Неофит Рилски“, Националната художествена академия – София, ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, СУ „Св. Климент Охридски“, ПУ „Паисий Хилендарски“ и Тракийския университет – Стара Загора.

Continue Reading

Култура

Кметът Илко Стоянов награди трима художници

Published

on

Обща изложба на 30 автори бе открита в Градската художествена галерия в Благоевград.

Кметът на община Благоевград Илко Стоянов поздрави творците и връчи награди на трима автори – Галина Левашка, Димка Ставрева и Пламен Ковачев.

Призьорите са определени от жури в състав: Пламен Бонев, Христо Шапкаров и Иван Милушев.

Continue Reading

Култура

Фотоизложба за живота на хората в община Симитли

Published

on

В изложбената зала на Народно читалище „Св. Климент Охридски“ в град Симитли е открита фотоизложба, представяща моменти от живота на хората в общината. В експозицията са включени 50 снимки, отразяващи бита и културата на жителите на град Симитли и малките населени места.

Изложбата показва делника и празника на населението, разказва чрез фотографиите за традициите и обичаите, за спорта и културата, за всичко онова, което сплотява различните етноси и култури, живеещи на територията на община Симитли.

Фотоизложбата е организирана от Община Симитли по проект по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“. Проектът е съобразен с основната визия в политиката на община Симитли – за подобряване на жизнената среда и повишаване европейското самочувствие на гражданите.

pirinsko.com

Continue Reading

Култура

Обща художествена изложба се открива в Благоевград в деня на Свети Лука – покровител на художниците

Published

on

На 18.10.2021 г., от 18:00 часа, в Градската художествена галерия в Благоевград ще се открие обща художествена изложба на 30 автори, които  ще покажат живопис, графика, приложно изкуство, скулптура.      Изложбата има конкурсен характер. Наградите са осигурени от Община Благоевград, а призьорите са определени от тричленно жури.  Кои ще бъдат наградени ще стане ясно на откриването на изложбата.

Експозицията се открива  в деня на Свети Лука, който се счита за пръв християнски иконописец. Свещеното Предание говори, че той нарисувал две икони – на Св. Дева Мария с Божествения младенец на ръце и на Светите апостоли Петър и Павел. По този начин Св.Лука сложил началото на църковната иконопис.

 

Continue Reading

Facebook

КАЛЕНДАР

октомври 2021
ПВСЧПСН
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031

ПОПУЛЯРНИ