Югозападен поглед: Мървашко

Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

Мървашко е почти забравено днес гео­графско име на об­ширна територия в Югозападна България край българо-гръц­ката граница, като земи от нея спадат и в северните части на Гърция.В тази популярна през 18-ти и 19-ти век област влизат българските планини Среден и Южен Пирин, Сла­вянка (Алиботуш) и Стъргач, а от гръцките – Черна гора, Шарлия (Вронду), Сенгельо­ва, Сминица (Меникион) и Щудер с десетките много­людни в миналото българ­ски селища в околностите им.

Най-известни мървашки села в българска територия (всички в Благоевградска област) са Тетово, Гайтани­ново, Ловча, Парил, Пирин, Лехово. Горно Спанчево, Лъки, Либяхово (Илинден), Бельово, Голешово, Петрово и др., а в гръцка – Горно Бро­ди, Долно Броди, Старчища, Търлис, Каракьой, Кърчово. Крушово и др.

От къде носи името си об­ластта Мървашко? През 17- 18-и и началото на 19-ти век по тези земи е била силно развита железодобивната промишленост.

Рудата (магнетит),използ­вана за добиване на же­лязо е била промивана от речните наноси и е продукт от изветрянето на гранита в споменатите планини. След прочистването и тя се подлага на металургич­на обработка в специално на­правени пещи, наречени ‘’пех­ци”. На дър­вени въглища желязната руда се разтопява и събира на дъното в специална вдлъб­нати на. Полученото желязо, наречено ‘’неков”, се разсича на две половини докато е го­рещо и се откарва след това в самоковите, където след механична обработка го пре­връщат в железни пръти. Част от тях се изкупуват от търговци и продават по па­зарите и панаирите на много градове в Балканския полу­остров.а повечето се харчат за кузните (ковачниците) в доста села около спомена­тите планини за изработка на най-различни железни изделия; подкови (петали), гвоздеи, клинци за подкови, мотики, лопати, тесли, брад­ви, палешници, ножове, сър­пове, кантари, сатъри и др. Те намират отличен пазар из всички части на обширната Османска империя. Пехците и самоковите са разположе­ни край планинските рекич­ки за използване силата на водния пад.

Името Мървашко про­излиза от думата ‘’мърва”. Местното население нарича праха, остатъка от дървени въглища, мърва. С името ‘’мърваци” наричали пър­воначално въглищарите поради това, че ходели по­стоянно изцапани с въгли­щен прах /мърва/.По-късно наричали мърваци всички хора, които са били заети в железодобивната промиш­леност. А още по-късно на­рекли Мървашко областта, а която е била развита тази индустрия.

Примитивната железодо­бивна индустрия в Мърваш­ко престанала да същест­вува в края на 19-ти век ,когато в Турската империя нахлуват фабрично израбо­тени железни предмети от Западна Европа. По­следният самоков в България, спрял да работи през 1916 г., е Пелтековият от Южнопиринското село Тешово. Макет от него се съхраня­ва днес в музея по минералогия, петро­графия и полезни из­копаеми при Висшия минно-геоложки уни­верситет в София.

Почти през целия 20-ти век земите на Мървашко в българ­ска територия бяха недостъпни за лю­бителите на природа­та от вътрешността на България поради крайграничното им разпо­ложение. Едва след проме­ните през 1989 г., когато рязко се промениха бълга­ро-гръцките вза­имоотношения и страната ни бе приета в Европей­ския съюз, Мър­вашко стана не само достъпна, а и изключително привлекателна за туристите от цяла­та страна.

Значителен е ту­ристическият по­тенциал не само за високопланин­ски туризъм, а и за селски, еколо­гичен, а напосле­дък и трансграни­чен със съседите от Гърция.

Най-впечатляваща тук е Славянка (Алиботуш) пла­нина, която примамва с идеалната си внушително купеновидна форма и с пре­красните гледки от най- ви­соките и върхове. Нейният първенец – Гоцев връх (2212 м.) е включен в благородно­то туристическо движение ‘’Покорител на 10-те планин­ски първенци” и се посеща­ва ежегодно от стотици ту­ристи.

Среден и Южен Пирин като част от Мървашко при­мамва туристите е велико­лепните си широколистни и иглолистни гори, е пъстроц­ветните поляни и ливади, с прекрасните си кътчета за отдих и почивка. Откро­ява се среднопланинският климатичен курорт Попови ливади (Папазчаир) – сега село – откъдето може да се изкачи единственият тук двухилядник Ореляк (2099 м.). Напоследък хит за тури­стите са селата Делчево и Тешово с възрожденския си облик и с новосъздадената тук чудесна съвременна ту­ристическа база за любите­лите на планинския и селски туризъм.

Ще изпитате голямо удо­волствие ако поскитате и из крайграничната невисока Стъргач планина.

Отскоро в долинното раз­ширение между Славянка. Южен Пирин и Стъргач,­там където тече малката р. Буровица – приток на р. Мътница – се оформиха две близки една до друга инте­ресни своеобразни турис­тически дестинации, посе­щавани от много туристи от вътрешността на България. Това са Еко зона ‘’Белите скали” с рибарник и екосе­лище ‘’Омая”, разположени в землището на с. Гайтани­ново.

Напоследък все повече ту­ристи от България и Гърция опознават природните кра­соти на някогашната област Мървашко. Оживяват пъте­ките, по които в далечното минало са минавали върво­лици от самарен добитък, натоварени от мърваците с руда, въглища, железни пръ­ти и железни изделия за па­зарите и панаирите ,а сега за взаимно опознаване както на природата, така й на бита и всекидневието на двата съседни народа.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене