Архитектурен резерват Долен – феерия от камък и дърво

Силвия СТОЯНОВА
Разхождайки се по тесните улички на село Долен, човек забравя, че живее в XXI век. Изгубеното сред дебрите на Западните Родопи селце като по чудо е съхранило почти непроменен облика си отпреди повече от 200 години. Изградени изцяло от камък и дърво, старинните му къщи с килнати тиклени покриви нашепват спомена за отдавна отминали времена.
Тесен път, виещ се нагоре по склоновете на планината отвежда пътешественика до забравеното от времето селище, обявено за архитектурен резерват. В старата махала на Долен няма асфалтирани улици, нито луксозни хотели, ресторанти, или дискотеки, нито дори магазин за хранителни стоки. Забравете за тези “екстри“ на съвременната цивилизация, които се предлагат навсякъде другаде в страната, но не и тук. Затова пък селото, основано преди повече от 5 века и половина, очарова гостите си със своя колорит и автентичност. През 1460 г. близо 60 години след падането на България под османско владичество, няколко християнски семейства търсят убежище от поробителя във високата и непроходима част на планината, където полагат основите на Долен. Местното население се препитавало с животновъдство и търговия. По ливадите в околностите на селото са пасяли около 40 хиляди овце и 15 хиляди говеда. През зимата жените от селото тъчали дебели родопски халища, изпъстрени с мотиви, взаимствани от заобикалящата ги природа, а напролет мъжете обикаляли из цялата турска империя и ги продавали. В Долен имало и примитивни фабрики за тъкане на гайтани, които също били много търсени на пазара. Така постепенно селото се замогнало и хората започнали да изграждат красиви къщи от камък и дърво, които и днес впечатляват с хармоничните си пропорции. Първото нещо, което привлича вниманието, са тиклените покриви, майсторски наредени като рибени люспи. “Те обхващат като пипала цялата къща, държейки я, образно казано, в ръцете си, за да не се събаря”- разказва местният краевед Кирил Узунов. Особено атрактивни са комините. Едните са кръгли и скосени отгоре като кардиналски шапки, другите са четвъртити и се разширяват в горната си част подобно на царска корона.
“На долния кат се намирали оборите, или т. нар. подник за добитъка -разказва Кирил Узунов. – Дървена стълба отвежда до първия етаж, където са разположени стаите за спане, които не са били със специална изолация. Хората се отоплявали с огнища. Те не са имали легла, а са спали направо на земята, застлана с дебели халища с които се завивали. От дишането на добитъка в обора на долния етаж, топлият въздух се изкачвал нагоре, затопляйки допълнително спалните помещения. Някои от къщите все още са обзаведени по старому. В тях ще видите софрата, на която се хранело семейството, чакръка, на който са прели, станът, на който са тъкали килимите. В долния край на селото има една къща, която е на повече от 350 г. Вътре са запазени старите долапи, огнището от старовремски тип, полиците на стените, на които са подреждали чниите. Почти всички стари къщи са с дървени тавани от чам, а по някои от тях има дърворезбовани слънца.”
Когато в средата на XVII век хората от Долен решават да си построят църква, местният чорбаджия дядо Коста прибягва до една хитрост. За да издейства разрешение за строеж от кмета на селото, който бил турчин, той заровил иконата на Св. Николай в една ливада насред селото. Изчакал да мине известно време, след което отишъл при кмета и му казал, че имал пророчески сънища, в които някаква “външна сила” не му давала мира и настоявала, че в средата на селото е заровен знак от Всевишния. След поредица от срещи дядо Коста успял да убеди кмета да му позволи да копае там. Така иконата излязла наяве и хората от Долен най-сетне получили разрешение да изградят църква. По каноните на султанската империя тя трябвало да бъде вкопана в земята, за да не е по-висока от джамията в селото. Доленци запретнали ръкави и за 2 и половина години издигнали великолепен християнски храм.
“И така през 1837 г. завършва строежът на църквата “Св. Никола”, която в същата година е осветена – казва Кирил Узунов. – Тя е изключително богато изографисана, а великолепните й дърворезби са дело на майстори от прочутата дебърска школа. Вътре има икони на майстори от цялата страна , включително и на гръцки автори. Изложени са и хоругви, подарени от доленци, които са били на поклонение на Божи гроб в Йерусалим. По стените в лявата част на църквата са изобразени лицата на ктиторите, които били местни хора. Църквата е трикорабна, имала е и женско отделение. В средата й е разположена плоча метър на метър с изображението на двуглав орел, който представлява руския герб. Така доленци са изразили тайната си надежда, че един ден Русия ще ги освободи от Османско владичество.”
Днес живописното селце привлича много любители на старините. Те бродят с дни по тесните му улички, виещи се нагоре по планинските склонове. Обичайна гледка са натоварените с тютюн магарешки каручки и връщащи се от паша стада. В Долен има 4 къщи за гости, благоустроени за целите на туризма. В Шарковата къща има и механа в която,ще ви нагостят с домашно приготвени специалитети от родопската кухня, ще ви разведат из околностите и ще ви разкажат интересни легенди за този край с превратно минало и обещаващо бъдеще в туризма.