Поредицата продължава: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България

Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА

ТУРЦИЯ КАТО ЗНАЧИМ ИКОНОМИЧЕСКИ И ГЕОПОЛИТИЧЕСКИ ФАКТОР
оказва много по-силно и пряко влияние върху религиозната и етническата идентичност на мюсюлманите в Родопите. Това се дължи на нарасналия международен престиж на страната и активното ангажиране с мюсюлманите в балканските държави. Още по-време на войните в Югославия турската външна политика има ясна и устойчива позиция в подкрепа на мюсюлманите. Тази политика е само една от проекциите на амбициозен външнополитически курс, концептуализиран в доктрината „Демирел“. Тя е заявена веднага след края на Студената война от тогавашния турски президент Сюлейман Демирел и очертава широк периметър за активна външна политика в няколко направления – Средна Азия, Близкия Изток и Балканите. Същностната мотивация на тази външна политика е активна подкрепа за мюсюлманите извън Турция, в периметъра на някогашната империя и в продължение на двадесет години тя се следва неотлъчно, обогатява се и се развива.[12] Нейната успешна реализация се дължи на икономически и геополитически фактори, които създават значима и активна позиция на Турция в съвременните международни отношения. По данни на световната банка годишното нарастване на брутния вътрешен продукт (GDP) на Турция е 4.7% за 2007 г.; 0.7% за 2008 г.; -4.7% за 2009 г. и 9% за 2010 г. Тези данни показват, че страната има силна икономика, успешно излиза от световната криза и се нарежда сред най-динамично развиващите се държави (през 2010 г. преди нея е само Китай, с 10.4% нарастване на брутния вътрешен продукт). Този висок икономически растеж поставя Турция на 18 място в света, изгражда престиж и авторитет, както и амбиции за още по-голяма външнополитическа активност. Също така Турция се нарежда и сред 15-те страни в света с най-високи военни разходи (като % от брутния вътрешен продукт) – 2.4% от GDP, което прави 17.5 билиона долара. За 2010 г. по-високи военни разходи имат само САЩ – 4.8%; Русия – 4.0% и Великобритания – 2.7%. След Турция се нареждат страни като Франция – 2.3%, Китай – 2.0%, Бразилия – 1.6% и Германия – 1.4% (SIPRI Yearbook 2011)
Тези показатели заявяват Турция като бързо развиваща се държава, с висок стандарт и добри условия за реализация. Те са съчетани със значима геополитическа тежест в съвременните международни отношения, защото турската външна политика е много активна по отношение на Близкия Изток и „Арабската пролет“. Това неминуемо повишава нейния авторитет пред мюсюлманите и в България, „натрупва“ се върху традиционната обвързаност и се заявява категорично – И в Турция нашите живеят по-добре. Всичко са постигнали за 15 години. Защото гледат само икономическата страна. Няма проблеми с етнос, с религия – тези въпроси там не са на дневен ред. Нашите там не се чувстват различни, дори са по-уважавани (мъж, 47 г., Буково). Този авторитет е безспорен, осъзнат и признат от всички респонденти, които изразяват отношението си към Турция. За тях тя създава модел за начин на живот, бит и ценности – това е модел за живот, но там много трудно може да се реализира човек, не знаем езика, а и там много се работи (мъж, 32 г., Корница).
Във втората част на това изказване вече се очертава диференциация, повлияна от различната етническа идентичност, заявена от респондентите. Тези, които се самоопределят като „турци“ имат безрезервна обвързаност и там влиянието е най-силно – мило ми е като чуя турска музика …Хората вярват, че Турция ще ни защити, ако нещо стане…вярват, както българите в Русия (мъж, 52 г., Корница). Същото доверие и обвързаност с Турция прозира в твърдението и на друг респондент, който се самоопределя като „турчин“ – християните не ни обичат, ние сме чужди. Това не е така, като отидеш в Турция, там си спокоен. Човек усеща, че е важен, има сигурност, правителството се грижи за хората (мъж, 42 г., Лъжница). Отново позитивно, но по-дистанцирано и прагматично, без емоционална обвързаност, както в Корница, е отношението към Турция на тези, които се самоопределят като „помаци“ и търсят ислям преди Османската империя. Те се възхищават от начина, по който живеят в Турция, и твърдят, че сега повечето отиват да учат светско образование там и не се връщат – Аз не съм ходил в Турция, но мисля, че хората там са много топли и добри. Приятели, които са ходил, и казват, „чудеса, не може да се опише, трябва да се види“. Животът там е много по-добър. От Сърница са заминали 2-3 семейства само. Като дойдат тук на почивка, и те разказват чудеса. За 10 години са изкарали това, дето тук за цял живот не може. В началото замина и един мой връстник и … доволни и предоволни (мъж, 45, Сърница), както и – В Турция е по-хубаво, хората живеят по-добре, но не е за мен, защото не зная езика (мъж, 21 г., Дебрен). Тази позиция вече изявява отношение като към чужда държава, което се дължи на множество фактори – не знаят езика; живеят в места, където има по-малко изселници в Турция; работят в строителството в Западна Европа. Това сдържано и прагматично отношение към Турция се заявява най-вече от представители на светския и духовен елит, самоопределящи се като „помаци“, от активистите на помашкия етнос и младите бизнесмени – Това е друга държава, аз не говоря турски, те там живеят много добре. За мене Турция е чужда държава! (мъж, 45 г., Дебрен) То показва, че влиянието на Турция при „другите“ намалява и се „моделира“ вече и от вътрешни фактори.
В представите на по-възрастните мюсюлмани ислямът устойчиво се отъждествява с Турция, което означава, че нарасналият ѝ международен престиж оказва влияние и върху религиозната идентичност. Нашата религия ни сближава с турците. Турция много ми харесва – страшна икономика. 700 лв. пенсия вземат изселниците..От демокрацията излезе нова мода на имената, внасят ги от Турция. Например – „Хай“ и други такива… (мъж, 65 г., Сърница). По-млади респонденти също открояват връзката „ислям-Турция“, но интерпретациите очертават и дистанция – От Горната махала съм. Знам турски. Но не смятам, че съм турчин. Те на вас ви казват, че са турци, пред нас никога няма да посмеят. Пред нас слагат акцента върху религията: първо са мохамедани. Казват си, че са помаци, а не турци. Всъщност, смесват религия и „турско“. Никой от тях не може да пише на турски. В училището няма нито една подадена молба за изучаване на турски език. През 1989 имаше само един изселник от Чекаларово – гурбетчия (мъж, 41 г., Чекаларово).
Влиянието на Турция върху религиозната идентичност „мюсюлмани“ се насърчава и от Главното мюфтийство и Ислямския институт, където има силно турско финансиране на дейността им и „внасяне“ на преподаватели от Турция – В мюфтийството на Хаджъ перат парите – дарения от Турция (от държавния вакъф) и от Саудитска Арабия. Мисля, че мюфтийството е по-близо до Турция, не до Саудитска Арабия (мъж, 41 г., Буково). Един от респондентите подчертава, че в Ислямския институт се учи много история на Турция (мъж, 40 г. Сърница). Другата линия, която изгражда авторитета и влиянието на Турция сред мюсюлманите в България, е политиката на ДПС – ДПС си държи за турците… (мъж, 68 г., Сърница) Това обаче предизвиква различни реакции, а един от респондентите дори директно обвинява Турция и ДПС за все по-интензивното използване на религията в услуга на турския национализъм – Аз съм българин мюсюлманин, а те (ДПС и Организацията на тракийските турци в Одрин) ме наричат помашки турчин.
(Продължава в следващия брой на „Топ Преса“!)