Човек се чувства силен там, където се е родил

Цветелина Узунова с гувернантката на Царица Йоанна

Цветелина Узунова е популярен журналист и консултант по медийни и публични комуникации. Родена е в гр. Гоце Делчев. Още като гимназистка работи в местния радиовъзел, мечтаейки за журналистическата професия. Завършва ПГ „Яне Сандански”, след това е приета в СУ „Св. Климент Охридски”, във Факултета по журналистика. Тя е първият дипломиран журналист в бившия Благоевградски окръг. Специализира в Лондон и Прага. В продължение на 10 години е водеща на новините „По света и у нас” в БНТ, а преди това, още като студентка, заедно с Александър Авджиев води в продължение на една година съботното предаване „Добро утро”. В мандата на Цар Симеон II като премиер оглавява Правителствената информационна служба, а след това създава своя фирма за публични и медийни комуникации и реклама – VIPART. От близо 2 години е издател и главен редактор на списанието на успелите жени в България – Business Woman Magazine, което се чете от елита – жени с влияние в обществото, също и от президента,  премиера, министрите, депутати, хора от деловите среди, общественици.

Специално за читателите на „Топ Преса” тя разказва за спомените си от родния град и за новите си проекти.

Какво най-напред излиза в съзнанието Ви, когато чуете името на град Гоце Делчев?

Много спомени, естествено. И то хубави – за родния дом на главната улица, за родителите ми, за уроците по пиано в читалището и концертите с групата „Пламъчета алени”, за прекрасните вечери на беседката в градската градина с китари и приятели. Разбира се изплуват и много случки, емоции със съучениците от Второ основно училище, незабравимия 8в клас, спомени от гимназията, учителите, първата любов…Какво ли не. Имах невероятно богато детство и юношество.

Поддържате ли връзка със съучениците си, имате ли приятели тук?

Да, разбира се. Въпреки, че си идвам веднъж-два пъти в годината, поддържам чудесни отношения и със съученици, и с  една невероятна приятелска компания, каквато трудно се създава в София. Затова я ценя много. Тук се зареждам с любовта на приятелите, с чистия въздух, с мисълта за хубавите години, които преживях в града и каквито, надявам се, ще има още.

Вие сте си мечтала за професията на журналист още от дете, помагала сте в местната радиоточка. Какво ви накара да изберете тази професия?

С княз Кирил Преславски

Да, още като ученичка пращах дописки за събития в гимназията до тогавашния всекидневник в района „Пиринско дело”, до детското вестниче „Септемврийче”. Случи се така, че можах да поработя известно време заедно с невероятния човек Георги Гавалюгов, царство му небесно, в местния радиовъзел. Довери ми се да правя сама младежко предаване, поздравителни концерти… Той именно ми даде първите уроци по радио. Впоследствие професионалната ми кариера започна пак от радио- от БНР и  предаването „ 12 +3”. Мога да кажа, че радиото е първата ми професионална страст.

Телевизията се появи по-късно. Избрах тази професия след голямо колебание между нея и пеенето. Много исках да кандидатствам в консерваторията, в естрадния отдел. Но журналистиката надделя, за което не съжалявам. Музиката остана като хоби. Ще ви споделя, че когато водих „По света и у нас” , а и „Добро утро” преди това, толкова хора от града ми се обаждаха, спираха ме като си идвах, да ми кажат колко се гордеят с мен. Това ми даваше много сила и самочувствие. Радвах се, че съгражданите имат повод за гордост, заради моята работа.

Ако има млади хора от града, които искат да тръгнат по същия път, какво ще ги посъветвате?

С Княгиня Мария Луиза георгьовден

Знаете ли, аз много обичам да преподавам на млади колеги. В офиса винаги имам стажанти. И двамата ми родители бяха отлични педагози, вероятно нещо съм наследила от тях. С удоволствие споделям опита си. А за съвет- трудно е да дам една формула за успех в нашия занаят. Всеки човек си има съдба, има си път. Но задължителното условие е да четат много- книги, вестници, биографии на велики личности, речи на световни политици…Всичко това помага в професията.Разбира се, държа изключително на чистия и правилен български език. Това е закон. Не може да си в тази професия и да правиш правописни грешки или да нямаш добро перо, както се казва, да нямаш хубав стил на изразяване. Всичко това се постига с много четене и писане. Аз имах късмета да ми преподават отлични учители по български език – като започнем от г-жа Добрева в първите класове – майката на Николай Добрев, до г-жа Иванова в гимназията. След това много научих от журналистите в „12+3“. Да боравиш със словото е огромно удоволствие, но и немалка отговорност.

А как преминахте от журналистиката към PR-а и политиката?

Ще ви споделя нещо, което знаят само най-близките ми хора. Когато през пролетта на 2001г. Цар Симеон II ми предложи да стана негов прессекретар, поисках му 2 дни срок и веднага си дойдох в града, за да помисля. Тук взех решението –на родна почва. Човек се чувства по-спокоен там, където се е родил и израснал. Всичко тук ти дава сила. Поех това предизвикателство- да изоставя огромната слава от екрана на БНТ и сигурната работа и да започна като прессекретар, да се занимавам с политически PR. 10 години в новините не са малко. Чувствах, че нямам какво повече да дам на БНТ и на зрителите. В телевизията бях всичко- и репортер, и отговорен редактор, и най-вече водещ. Човек трябва да се развива, да търси нови предизвикателства. В политиката видях именно това. От друга страна, страшно ме привлече идеята да работя за имиджа на България, още повече с човек като Царя- една историческа личност с авторитет в цял свят. Смятам, че и днес има още много какво да се направи, за да ни възприемат чужденците като нормална държава и нация.

Разкажете ни някоя интересна случка със Симеон II

В предаването Добро Утро по БНТ

Имам много интересни истории, свързани с работата ми с Царя. Някой ден, ако имам време и вдъхновение, може да ги опиша в книга. Но мисля, че за вашите читатели ще е интересно нещо друго. По време на първото му посещение в нашия град през 2001г., кметът му подари комплект чанове, закачени на една поставка от ковано желязо. Много красив сувенир. Оттогава до днес чановете стоят в предверието на приемната в двореца „Врана“. Виждам ги всеки път като ходя при Царя и много им се радвам.За да са на такова видно място, значи, че Негово Величество много ги е харесал.

С какво се занимавате в момента, кои са новите Ви проекти?

Пламъчета Алени – втората от ляво на дясно

Имам фирма за публични комуникации и реклама. Работя с различни компании, общини, отделни личности, институции, продължавам да помагам и на Царя. Най-новият ми проект е вече на година и половина. Това е списанието на успелите жени в България Business Woman Magazine. То се утвърди вече като авторитетна медия сред политическия и бизнес елит у нас. Ще отворя една скоба само да кажа, че не пропускам брой, в който да не сложа материал за нещо интересно от нашия край. Мисля, че така съдействам за доброто име на града. Неотдавна създахоме и Общество на деловите жени, на което съм председател. Това е неправителствена организация, която работи за утвърждаване статута на жените на високи позиции от различни сфери на обществено-политическия живот. Интересът е голям, в момента набираме членове и се надявам дами и от Гоце Делчев да ме потърсят и да се включат. В контакт съм с лидерите на сходни организации в Гърция, Македония, Сърбия и Румъния. В процес сме на подготовка на една Балканска конференция.

Не се ли блазните да се върнете в политиката?

Аз не съм преставала да се занимавам с политика и след мандата ми като пресдиректор в МС. С моя екип сме работили с различни партии по определени проекти, с отделни политици, кметове. Не съм партиен член и това ми дава свободата да избирам клиенти и от политическия спектър. Разбира се, има партии, с които по никакъв начин не бих партнирала, заради ценностни и идейни противоречия. Дано не прозвучи нескромно, но у нас не са много хората с такава биография –с опит и в журналистиката, и във висшата държавна администрация. Така че това ме прави търсен консултант. Що се отнася до връщане в политиката- не знам, някой ден може да се замисля и за този вариант. Ако реша, че PR-ът вече не е предизвикателство и ако съм убедена, че бих могла да дам нещо повече на обществото в една такава роля. В момента професията на политиците е силно девалвирала. Има нужда от нови, качествени хора, с нов морал и ценности, които наистина да са всеотдайни и да работят за страната. Вярвам, че това време идва. Признаците са налице.

Какво ще пожелаете на нашите читатели?

Да са живи и здрави и да работят за добрата слава на Града!

BWM – старт на списанието