Премълчаната истина: Съвременният „внос“ на идентичности при помаците в България

Соня ХИНКОВА, специално за Топ ПРЕСА

Доц. д-р Соня Хин­кова е преподавател в департамент „Полити­чески науки” на Нов бъл­гарски университет. Тя е доцент по международно право и международни от­ношения и доктор по поли­тология. Основните й из­следователски интереси са в областта на международ­ните отношения, външната политика, международните конфликти и интеграционна­та политика на България.

Първият акцент разглеж­да влиянието на процеса на глобализация и нарас­налата мобилност на граж­даните, които създават „от­вореност“ на съзнанието и „внасят“ нови аргументи за конкретна идентичност. Те се напластяват върху стари интерпретации и динамизи­рат самосъзнанието. Вто­рият акцент е свързан със съвременните международ­ни конфликти в Близкия Из­ток и Северна Африка, които предизвикват активизиране на ислямския фактор. По­следиците от тях утвържда­ват ислямските ценности и партии в регионален план и „невидимо“ повлияват кон­солидирането на мюсюл­манските общности извън конкретния регион – вклю­чително и в България. Тре­тият акцент има конкретно балканско измерение и раз­глежда влиянието на реги­онални фактори и процеси. Той включва влиянието на конфликтите в Югоизточна Европа, предизвикани от разпадането на Югославия, които също активират ис­лямския фактор и консо­лидират мюсюлманските общности. Разглежда и на­расналия международния престиж на Турция, анали­зира значението на страна­та като икономически фак­тор и нейното политическо ангажиране с мюсюлманите в балканските държави, за­щото то определено повли­ява и „уплътнява“ една от етническите идентичности в Родопите, а именно самооп­ределянето като „турци“.

ГЛОБАЛИЗАЦИЯТА

в контекста на между­народните отношения е процес, който има твърде различни интерпретации и спорни хронологични грани­ци. Възможно най-широката дефиниция съдържа иконо­мически, институционални и идеологически конотации.[4] Съществуват и по-тесни дефиниции, които разграни­чават политическа, иконо­мическа и културна глоба­лизация (Rupert 2000:46). В други определения се под­чертава диференциацията между „глобализация“, „гло­бализъм“ и „интернациона­лизация“ (Coker 2002:14-28). В настоящото изследване се приема, че глобалният ред се свързва с въвеждането на някакъв вид универса­лизация, осъществена чрез урбанизацията, чрез инсти­туциите и социалните меха­низми по западен образец, както и чрез изграждането на глобалните комуникации, които обвързват „далечните светове“. Глобалните тен­денции в постбиполярния свят се стимулират чрез на­расналата роля на между­народните организации. Те се опитват да осъществят глобално регулиране и мо­тивират своята актив­ност с уни­версални принципи. Практиката показва оба­че, че те са с твърде общ характер и не могат да внесат хармония в глобалния свят. Откро­ява се него­вата неза­вършеност и възникват конфликти между раз­личните геополитически системи, формирани исто­рически чрез отстояване на по-тесни пространстве­ни интереси.[5] В този кон­текст задълбочаването на тенденциите, характерни за глобализацията, не водят до обезличаване на локално­то, защото на съвременния етап културните и етниче­ските различия са натоваре­ни със свръхзначимост и се отстояват чрез конфронта­ция. Глобализацията оказва влияние и върху национал­ната държава, като води до загуба на автономия и авто­ритет.[6] Тези загуби обаче се приемат като закономер­ни от последователите на либералния подход, защото за тях световната политика е глобално общество, което функционира успоредно с държавите и донякъде оп­ределя контекста на тяхното съществуване. От първосте­пенна значимост е взаимна­та зависимост на държави­те, а не балансът на силите и неолибералите са убеде­ни, че зависимостта в раз­лични области като екология, сигурност и др. ще насочи чо­вечеството към свят без граници (по-подробно вж: Най 1998:201-210). Наистина има световни проблеми като СПИН, наркоти­ци, замърсяване, тероризъм, кои­то създават нови отговорности, необвързани с определена те­ритория и променят доми­ниращата система на суве­ренни държави, установена преди четиристотин години.

При тези условия гра­ниците се заличават и национална­та държава не може да поддържа независим контрол върху ико­номическа­та дейност и трудова­та заетост дори на своята те­ритория (по-подроб­но вж: Бек 2002: 21-33). Това води до извода, че глобали­зацията поставя под въпрос националната държава и единството на общества­та. В същото време обаче тя унищожава политиче­ските и културните прегра­ди и „събужда“ съзнание и усещане за световна при­надлежност. Така също се увеличава значението на локалното и на по-тясната групова общност. В този смисъл е логично засилено­то търсене на идентичност (граждани на света, но и по-ясно разбиране за себе си). Важно е да се подчертае и че извън границите на на­ционалната държава, мал­цинственият статут се раз­мива и определящо става идентифицирането с група от локално значение, което е по-приемливо и желано. Как се отразява това върху идентичността на помаците, турците и мюсюлманите в България е въпрос, на кой­то се търси отговор в на­стоящото изследване.[7] За тази цел се анализират по­следиците от мобилността на мюсюлманите в различ­ни емигрантски общности, както и „вносът“ на идеи и религиозни норми, осъщест­вен от новите имами, които получават своето духовно образование извън Бълга­рия (в Турция или Саудитска Арабия).

ЕМИГРАНТСКИТЕ ОБЩНОСТИ

са мястото, където мю­сюлманите от България по­падат, търсейки работата в чужбина, най-вече в селско­то стопанство и строител­ството. За тях тази работа е източник на доходи, който не е основен, а помощен за хората от селата, за жените, за хората с ниско образова­ние – Цехове има в дърво­добива, но повечето ходят на работа в Португалия и Испания и за 3 месеца из­карват за година (мъж, 42 г., Костандово). В повечето случаи отделни членове на семейството отиват на се­зонна работа и не мислят за преместване на цялото семейство, защото при мю­сюлманите то включва и възрастите родители – 700-800 човека работят в Испа­ния и Англия, но се връщат преждевременно. В Турция не ходят на работа. Ходят за Гърция всеки ден или за по една седмица (мъж, 67 г., Сърница). Най-често това са по-млади хора – Младите ходят много на работа в Ан­глия, Испания и САЩ (мъж, 45 г., Сърница), безработни и със „свита“ представа за добра перспектива. Те са много отворени за влияние и точно в емигрантските общности по-отчетливо ос­ъзнават и заявят себе си. В тях събират аргументи и „творят“ истории за своята етническа принадлежност и произход – аз съм помак… Никъде не е казано, че сме били българи (поправя се) – християни. В Молдова също има мюсюлмани, а пък те не са били под тур­ско… Четох една книга от Турция. В нея се казва, че тук е имало помаци преди турците. Помаците вина­ги сме били тук. После са ни разделили в държави: Гърция, Македония… (мъж, 45 г., Дебрен) Последното обяснение ясно показва „внос“ на идентичност „по­маци“, чрез сравнение с други държави.

Помаците в масовия слу­чай търсят работа в Гърция, Португалия, Испания, Фран­ция, Великобритания, Гер­мания и Белгия. От терен­ния материал, събран при качественото изследване по проекта „Нагласи на мю­сюлманите в България 2011 г.“, може да се направи изво­дът, че почти всяко семей­ство изпраща хора на сезон­на работа или за по-дълго в чужбина. Според количест­веното изследване – 14.8% биха заминали в Германия, 4.9% в Турция и почти толко­ва във Великобритания, Хо­ландия, Испания и др. Тези данни навеждат на мисъл­та, че те предпочитат стра­ни, в които има значими и компактни мюсюлмански общности, чрез коитопо-лес­но намират работа и се инте­грират. Естествено възник­ва въпросът защо Германия е най-предпочитана и отго­ворът може да се търси в контекста на по-горното за­ключение. На съвременния етап в Германия има 4 000 000 мюсюлмани и политика и отношение към тях, която е различна – по-толерантна, отколкото във Великобрита­ния и във Франция.

Продължава в следващия брой на вестник „Топ Преса“