Как се източват евросубсидии! „Земеделка“ от Логодаш върти фиктивно 4 ферми за зайци в Якоруда, в Белица гледат 500 пъдпъдъци сред торби с цимент…

Поголовни нарушения в Пиринско при усвояване на субсидиите по подмярка „Стартова помощ за млади земеделски стопани“ откри проверка на Техническия инспекторат на Държавен фонд земеделие, разпоредена от изпълнителния директор на фонда Румен Порожанов.

В докладната си записка до Порожанов по повод проверката, която е обхванала само „млади земеделци“, отглеждащи пъдпъдъци и зайкини-майки, зам. изпълнителният директор на ДФЗ д-р Лозана Василева обстойно и безпристрастно е изредила всички абсурди, на които проверяващите са се натъкнали при обиколка на проверения район, включващ Благоевград, благоевградските села Логодаш и с. Изгрев, гр. Якоруда, якорудското с. Бунцево, гр. Хаджидимово, Гоце Делчев, Разлог, Белица и белишкото с. Краище.

20-страничното четиво със ситен шрифт е за вътрешноведомствено ползване, „Струма“ обаче успя да се сдобие с екземпляр от него. Публикуваме само най-драстичните нарушения, открити от ДФЗ.

Земеделците в Благоевград са подходили най-отговорно като бенефициенти, защото от 6-имата проверени при 5-има са установени добри условия за продължително и хуманно отглеждане на животни, констатират проверяващите. Издънката дошла само от 6-ия – Джамал Ибрахим Мухамед, който не вдигал посочения в документите за кандидатстване в ДФЗ телефон и така и останал непроверен.

С. Логодаш обаче се оказва истински учебник за нарушения. От 19 проверени там в списъка на нередовните са 11 фермери.

Като цяло проверяващите установяват, че животновъдните обекти в селото са разположени на доста близко разстояние един от друг, което е предпоставка за преместване на животните от единия двор в другия, ако се разчуе, че пристигат проверяващи. В Логодаш проверените животни масово се оказали без идентификатори, което също е основна предпоставка за измамата няколко души с едни и същи животни да прибират персонални субсидии.

Точно тази измама е засечена в животновъдните обекти на Ина Треновска, Кичка Чолакова, Антон Дончев и Малина Цанкова, където при първата проверка на инспекторите животните били налице, но при изненадващата на следващия ден фермите им вече били без животни.

В животновъдните обекти на Васил Самаров, Антон Джураков, Мила Илиева и Светла Стойчева е установено, че липсват елементарни условия за продължително отглеждане и хуманно отношение на животните, което довело и до висока смъртност във фермите им. И тук проверяващите съзрели „бъдещи евентуални действия по преместване, размяна и други дейности между два и повече животновъдни обекта, което създава потенциален риск за целесъобразното изпълнение на бизнес плана по мярката и е предпоставка за извършване на измама с евросредства“.

Като за капак се оказало, че 3-ма от бенефициентите – Светла Стойчева, Мила Илиева и Антон Дончев, отговарят на един и същи телефонен номер, а други трима заявили, че са си оттеглили заявленията за подпомагане, без това да е отразено в централните регистри на фонда.

Аналогично е положението и в с. Изгрев. От 5-имата проверени при 3-ма – Вайда Весалова, Салих Османов и Азис Фатих, е установен опит за измама с докарване на клетки с животни непосредствено преди проверката. Салих и Азис били посочили един и същи телефонен номер, на който отговарял трети човек, твърдящ, че няма нищо общо с тях.

7 от 12 е броят на нередовните ползватели на евросубсидии в община Якоруда. На място проверяващите установили, че при Пламен Кацаров, Тахир Шинде, Дунка Юрук, Сюлейман Османов, Емине Мезинска, Айше Айт и Фатиме Кунгьова  „са налице условия за временно поставяне на животните непосредствено преди проверката и съмнение за опит за измама“. 4-ма от тях – Шинде, Юрук, Османов и Айт, в документите си в Разплащателна агенция – Благоевград посочили един и същи телефонен № за контакт, освен това на него отговаряло лице, представящо се за счетоводител, което категорично отказало да съобщи на проверяващите името си, както и да даде контактите на четиримата.

В якорудското с. Бунцево са пълните отличници по отношение на опитите за измама. Няма нито един редовен от 20-те проверени „земеделци“. Атидже Газинова, Юсуф Биков, Фатиме Банкели, Юлиана Тачева и Теодора Иванова се оказват ползватели на един и същи телефонен номер, а Сабри Кехайов, Хасан Ахмед, Алиш Сатев и Айше Абдула – на друг телефонен номер, на който отговаря Кичка Алексиева Чолакова, кандидат по същата мярка с регистриран животновъден обект в с. Логодаш, община Благоевград.

Във фермите на Атидже Газинова, Сабри Кехайов, Муса Абгьов, Мария Илкова, Юсуф Биков, Фатиме Банкели и Халил Мютеали не са открити животни, а в съседските ферми на Хасан Ахмед, Хава Сугарева, Алиш Сатев, Хава Абдула, Теодора Петрова, Юлиана Тачева, Айше Абдула, Мехмед Абгьо и Ибрахим Ибрахим се оплакали от подозрително висока смъртност на животните /предположенията са, че за проверките са успели да намерят назаем от комшиите по-малко животни от тези, за които са получили субсидия/.

В Белица от 5-има проверени на условията не отговаряла само Гергана Стефанова, която отглежда 489 пъдпъдъци в новострояща се жилищна сграда – нещо доста различно от критериите за подходящо помещение.

В белишкото с. Краище бенефициентите също се опредставили като доста съзнателни ползватели на европейски средства и с хуманно отношение към животните. Тук са проверени 15 ферми, от които само тази на Хатидже Сатева е в непригодно помещение за отглеждане на 70-те зайци в приземния етаж от къщата й. Съгражданките й Емине Мехмед Селим и Айше Ахмед Караахмед пък се оказали пример за друг патентован в този край метод за измама – двете получили 2 различни субсидии за едно и също помещение с едни и същи животни. Най-често това става като единият бенефициент посочва в ДФЗ помещението като негово собствено, а другият – като взето под наем от първия. Не е ясно как Разплащателна агенция не успява да засече, че става въпрос за едно и също помещение, след като при регистрацията във фонда всеки е длъжен да посочи точно адреса му, квадратурата и документ за собственост, за да се прецени дали то става за отглеждане на животни.

Случаят пък с няколко бенефициенти, „навързани“ на един личен телефон, може да се таксува само като опит за източване от един

човек на фонда чрез няколко кухи проекта, или пък че един от групата  печели няколко проекта на името на чужди хора, които най-често получават минимална част от сумата по проекта за услугата да си предоставят името и ЕГН-та, а лъвския пай го прибира организаторът на схемата.

В проверката на ДФЗ в Пиринско обаче не всичко е лошо.

На обратния полюс на Якоруда са Хаджидимово и Гоце Делчев. В Хаджидимово и 5-имата проверени – Димитър Чилев, ЕТ „Ангел Божиков-Тола“, Елеонора Симеонова, Методи Челебиев и Галя Милушева, се оказали напълно изрядни, с достатъчнво осигурено пространство за животните, оборудвани с хранилки и поилки клетки, и дори с ток за осветление и отопление на помещенията, което видимо е рядкост, щом е направило впечатление на проверяващите.

Същото открили от ДФЗ и във фермите на гоцеделчевци Димитър Живков, Петър Делииванов, Любен Джамбазов и Айше Моллаали. Впечатленията им се помрачили само от факта, че другите двама от списъка за проверка – Николай и Ивана Светлозарови Христови,  внезапно отказали да отворят вратите на фермите си пред проверяващите с аргумента, че не са в града.

В Разлог Георги Иванов Джоджов също не допуснал чиновниците от София да му броят зайците, като им обяснил, че се е отказал от кандидатстване. Фермата на Зинаида Стоилова пък ужасила проверяващите с вида си – паянтова временна постройка в полето, където от „добрите“ условия умрели 47 от зайкините-майки, а останалите 56 се борели за живота си.

Според източник на „Струма“ с този протокол от проверката на ДФЗ разполага и Окръжна прокуратура – Благоевград, която разглежда всеки един от описаните случаи в отделно досъдебно производство. Поради огромния брой имена, посочени в доклада, не е ясно обаче кога проверките на държавното обвинение ще приключат.

Не е ясно и колко от уловените в нарушение бенефициенти са успели да получат и тази година финансиране по същата мярка, защото ДФЗ още не е обработило регистъра за 2016 г.

Припомняме, че средният размер на субсидията за 2015 г. бе 25 000 лв. за отглеждане на пъдпъдъци и 49 000 лв . – за зайкини-майки.

struma.bg