Ванга още сбъдва желания

Хиляди хора пускат листчета с пожелания в дървените урни на църквата „Св. Петка“

Ванга продължава да сбъдва желания и да леку­ва от отвъдното 20 години след смъртта си. За много хора православният храм „Света Петка“, построен от пророчицата в Рупите, е последна надежда. Затова на входа на църк­вата са поставе­ни четири дървени урни. Вяр­ващите записват на малки бели лист­чета свои­те съкровени желания и ги пускат през процепа. Молят се за здраве, късмет, благопо­лучие. Специална кутия има за тези, които се надяват на рожба.

Често хората се връщат ме­сеци по-късно, за да запалят свещ и да благодарят, че же­ланието им се е сбъднало.

Вдясно от храма „Света Петка“ се намира гробът на пророчицата. Засаден е с нейните любими цветя и по­стоянно има запалени свещи. Къщата в Рупите, където Ван­га е живяла и помагала на хо­рата, сега е отворена за посе­тители. Постройката е малка и уютна. Под покрива се вие малка асма.

Стаите са непокътнати от деня, когато Ванга напуска този свят. Усещането е, че и сега там витае духът на про­ницателката. Гостите могат да разгледат цялата къща, но не е позволено да се влиза в стаите. Мястото, където Ван­га е гледала в миналото и бъ­дещето, е напълно запазено. Кандилото на ясновидката се намира в същото помещение и още свети. Там е и любимо­то й кресло. Над него е закачена икона. Църковни предмети са на­редени в цялата къща. Чистотата е безупречна, нещо, на което пророчи­цата много държа­ла.

Местността Ру­пите е специална за Ванга. Там тя черпи сили да про­дължи мисията си в най-тежки житей­ски моменти.

Здравето на проницателката е силно разклатено, когато Държавна сигурност прави обиск в дома й през 1975 г. Чен­гетата обръщат цялата къща с гла­вата надолу. Какво търсят – не става ясно.

„Тогава на Ванга й стана лошо и припадна – разказа пред „България Днес“ доктор Тотка Лазарова. – Вдигна ви­соко кръвно – 200 на 100. Пла­чеше и не отговаряше на въ­проси. Имаше световъртежи и залитания. Отидох при нея на място след обиска. С медикамен­ти свалихме кръвното и я успокоихме за момента.“

Налага се Ванга да про­дължи лече­нието си в Първа град­ска болница в София. Там я посещава Людмила Живкова. Дъщерята на Първия в държавата обещава, че повече никой няма да я притеснява. Мал­ко по-късно проницателката е изписана и се връща в Пе­трич. Но отказва да влезе в къщата, преди всичко да бъде подредено и поставено на място. Точно там, където е било преди обиска.

„Лично събирах разхвърля­ните дрехи в дома на Ванга след инцидента – разказва Анета Божикова, съпруга на тогавашния кмет на Петрич Стоил Божиков. – Трябваше всичко да изглежда непокът­нато. Иначе тя нямаше да се върне отново в къ­щата. Много внимателно събрахме и подредихме вещите.“

Анета и Ванга стават близки прия­телки. Стоил Божиков, кой­то е известен в града като Малкия Ле­нин, също чес­то навестява гадателката. Когато осино­веният син на Ванга Дими­тър се жени за Здравка Методиева, Стоил им ста­ва кум.

Вангелия обича да общува с приятелки от Петрич. Когато е в настроение, разказва вицо­ве и забавни случки.

„Познавам я още от години­те на Втората световна война – разказва Николина Митуше­ва. – Ванга дойде в Петрич от Струмица, когато бях дете. Беше обута със сандалки, из­глеждаше млада и жизнена. Къщите ни бяха близо една до друга и Ванга стана близ­ка с майка ми Мария. Проро­чицата живееше със сестра си Люба, която е по-малка от нея. Винаги вървяха заедно. В началото хората не вярваха много на предсказанията на Вангелия. Милицията беше особено подозрителна. Но нещата бързо се промениха. Това, което тя предричаше, се оказваше вярно. Когато американците бомбардираха София през 1943 г., в Петрич се подготвяше евакуация. Хо­рата се страхуваха, че бомби­те ще завалят и тук.

„Никъде нема да пращаш децата, в Петрич са на сигур­но место – каза Ванга на баща ми Коста. – Този град се пази от св. Петка. Тя стои с кръст над града и го брани. Нито бом­бардировка ще ни удари, нито земе­тресение.“

През це­лия си живот Ванга има особено от­ношение към Русия. След разпадане­то на СССР изглежда, че Москва няма да стане от­ново светов­на сила, но проницател­ката е на дру­го мнение.

„Ванга предупреж­даваше да не говорим срещу Русия – спомня си Николина Митушева. – Казваше, че ще дойде ден, когато тази държава пак ще помогне на България в труден момент.“

„С руснаците сме братя – обичала да казва Ванга. – Една кръв сме. Човечеството ще мине през тежки моменти, но хората не трябва да жи­веят в страх. Най-трудно ще бъде, когато водата на плане­тата стане кисела. Но и това не означава край. Животът няма да изчезне ей така из­веднъж.“