Андрей Пантев за президентските битки, вероятността да е вице и политическите интриги

Андрей Пантев е историк, член-академик на Световната академия „Платон“. Името му се спряга от левицата като възможен претендент в двойката за „Дондуков“ 2. Пантев е доктор на науките. Специализирал е в Англия и САЩ. В Института по история при БАН е избран за доцент, а по-късно – и за професор в Историческия факултет на Софийския университет. Андрей Пантев е президент на Българската асоциация за американистика и е председател на гражданското обединение „Св. Георги Софийски“. Бил е депутат в 39-ото, 40-ото и 41-вото Народно събрание от гражданската квота на Коалиция за България.

– Проф. Пантев, следите ли политическите разговори, дебати и номинации за поста държавен глава?

– Нито следя, нито разбирам от тези борби, които в повечето случаи са задкулисни и аз не мога дистанционно да предполагам и да ги разбирам.

– Имате ли обяснение за коалиционния разрив между БСП и АБВ при излъчен общ кандидат?

– Нямам никакво обяснение. Не се занимавам с партийни отношения, най-малкото от дистанция.

– Вашето име също се споменава в предизборната надпревара. След като номинацията на БСП, АБВ и левицата е генерал Румен Радев, може ли вие да сте реална кандидатура за вицепрезидент?

– Не, не съм реална кандидатура. Позволих да циркулира името ми от лоялност и съвсем не заради позицията: „Те ме канеха, ама аз им отказах“. Пък и не си представям как с оглед на политическия ми опит и моите антинатовски настроения бих могъл да стана вицепрезидент.

– Не ви ли потърсиха все пак?

– Е, потърсиха ме, за да потвърдя моята симпатия към левите сили. Да, аз оставам близо до тази основна политическа сила БСП, но не мога да гледам сериозно на идеята да заема подобен пост.

– Всъщност като историк и реализиран парламентарист бихте ли могли да очертаете профила на държавния глава и подгласника му, които са нужни на България?

– Профилът и на двамата, особено на държавния глава, трябва да се казва „Мистър равновесие“. Защото когато една страна няма собствени сили за намеса в международната политика и във вътрешното си социално дередже, тя трябва да търси равновесието и да няма изкуствена конфронтация нито с Русия, нито с НАТО. И в която бедността да е фактор, а не лозунг в съображенията, решенията и поведението на един президент, колкото и да са малки правомощията му. И преди да жалим за преврата в Барбадос и за глада в Боливия, най-основното, битово казано, е да си гледаме нашия хал.

– Влияе ли външнополитическата обстановка върху профила на двойката, която тръгва към „Дондуков“ 2?

– Разбира се. Не може с антируски лозунги по естествен начин да спечелиш президентското място, но не може и с онова раболепие, което беше трансплантирано от Русия към атлантическия свят.

– Генералска ли ще е битката за „Дондуков“ 2 – Бойко Борисов срещу Радев, Съби Събев, или от ГЕРБ ще заложат на хуманитарния профил чрез Маргарита Попова, Цецка Цачева или Кристалина Георгиева?

– Не мога дори интуитивно да правя гадателства не само защото не съм Касандра, но и защото, както казах, никога не съм участвал в тези комбини. Едно е ясно – че тази дума „достоен” президент, която вече е изхабена и уморена от употреба, навява съмнението, че има и недостойни. Иначе, за да си добър счетоводител или ватман, трябва също да си достоен човек. Малко вече е комична тази дума, защото буди съмнение, че не е достатъчно да си достоен, за да бъдеш президент. За мен по евентуалния президент не трябва да има нито едно петънце. Дори и тогава, когато само му е приписвано.

– Защо мислите е това бавене на номинациите в дясно?

– Не мога да кажа. Следя нещата странично и имам само бегли впечатления от това, което става. Не мога дистанционно да вляза в тайнствата на партийни преговори и да правя генерални изводи. Не съм врачка.

– Мислите ли, че левицата подходи докрай демократично в избора на претендент за държавен глава след проведения вътрешен референдум в БСП?

– В интерес на истината, нямаше толкова мащабно допитване в нито една друга политическа формация. Съвсем друг е въпросът, че е малко странно при едно тайно гласуване да се номинира толкова категорично човек, който е слабо познат. Иначе аз изпитвам голям респект към две професии – пилоти и лекари. Очевидно е, че Радев носи качеството мъжество, което е необходимо за един президент. Аз, като страничен наблюдател, не мога все пак да разбера как е възможно при такъв категоричен резултат от тайно гласуване да се предпочете човек, който е слабо познат. И може би това е комплимент, а не укор.

– От това, което казвате, да мислим ли, че в БСП е имало борба на лобита и защо се обидиха Юрий Асланов, Костадин Паскалев, що за драма беше размяната на есемеси между Мая Манолова и проф. Стефан Данаилов?

– Това са си вътрешнопартийни работи. И го казвам не с идеята да демонстрирам колко съм важен. Това са вътрешни отношения, в които никога не съм се намесвал, не съм участвал в тях. Да сте ме видели на някой конгрес, на някой пленум? В същото време винаги съм изразявал лоялност към тази формация, чрез която бях три пъти депутат. Аз не се отказвам от това, което съм бил в коалиция с някоя друга колективна единица. Това са въпроси от партийните отношения.

– А загубена ли е за лявото Татяна Дончева с нейното „Движение 21“?

– Не бих искал да говоря за конкретни хора, но ми прави тягостно впечатление, че повечето, да не кажа всички, които напуснаха БСП, не го направиха принципно заради философия и идеология, а заради ситуационни несъгласия, обикновено свързани с техните желания да бъдат реализирани на постове, към които те се стремяха.

– Може ли в крайна сметка генерал Радев да се еманципира от ръководството на „Позитано“ 20, като от това произтече оздравяващ ефект за социалистите и за столетницата?

– Може и така. Има обаче една алогична, почти абсурдна, динамика в тези президентски избори. От една страна, кандидатът е повече или по-малко партийно номиниран и подкрепян. Е, как тогава на сутринта, когато е избран, той става обединител и непартиен баща на нацията? Затова това е малко една от фарисейщините на симулираната демокрация. Но аз пожелавам на генерал Румен Радев, без да имам честта да го познавам, дано да покаже същото мъжкарство и същото усещане за увереност, както по време на полет.

pik.bg