ВИДЕО: „Мил Калапот, мил парадис!…“ Земляческа среща на потомци на бежанците от с. Калапот

Село Калапот, което през 1953 година гърците прекръстиха на „Панорама“,  се намира на 20 километра северозападно от общинския център Просечен високо в прохода, отделящ планината Щудер от Змийница и Драмското поле от Елешкото поле.

Според някои източници най-вероятното обяснение на името Калапот е от гръцкото “калаподи“, (калъп за обувки), вероятно свързано с географията – селото е в дълбок дол между Щудер и Змийница. Възможно е и да е от “калаос“, (хубав) и “поди“ (крак).

Старото местно население на Калапот е чисто българско. До към първата половина на 19 век в селото е развито железодобиването. По-късно се развива и въглищарството, а след това част от населението се занимава и с кираджийство. Около Калапот е имало много стари рудни галерии – свидетелство за развито през средновековието рударство

„Мил Калапот, мил парадис!…“ Земляческа среща на потомци на бежанците от с. КалапотПри избухването на Балканската война в 1912 година 35 души от Калапот са доброволци в Македоно-одринското опълчение. В 1913 година по време на Междусъюзническата война Калапот е разорено и опожарено от гърците. През 1913 и 1918 година които калапождани и до днес назовават като „първото“ и „второто“ бягане, почти цялото население е прогонено и завинаги се изселва в България, като там остават само 2-3 семейства. Най-много наследници на бежанци от Калапот днес има в Неврокоп който от 1950 г. е Гоце Делчев, където основават цял квартал, наречен “Калапотската махала“

Специален инициативен комитет с подкрепата на община Гоце Делчев се зае да издири пръснатите из цялата страна и чужбина родове и наследници на бежанци от Калапот, които на 25 юни 2016 година бяха поканени на първата по рода си земляческа среща. Програмата на „Калапотската среща“ започна с водосвет и панихида в храм „Успение Богородично“ където се случиха трогателни срещи между отдавна разделени роднини. В градският парк бе засаден символът на бежанците от Калапот – Калапотския чинар който и до днес символизира центърът на селото им отвъд границата. Дълбок спомен от земляческата среща у калапождани ще остане и пресъздаването на традиционната Калапотска сватба.  А песента „Дуйни ми дуйни тих ветрец“ смятана за химн на бежанците от Калапот, даде началото на нароното веселие на земляческата среща на калапождани.

Оригинален компакт диск с подробен запис на калапотската среща може да поръчате на тел. 0899 92 94 97