Топ Преса представя: Запомнете това име: Кирил Милов от Дупница

Костадин МАРКОВ

Кирил Милов е роден в Дупница преди 19 години, а от съвсем малък се за­нимава с борба класиче­ски стил. През 2014 г. той спечели сребърен медал в категория до 84 кг на Мла­дежките олимпийски игри в Нанджин, а същата година стана европейски първенец за кадети на първенството в Самоков. За втора годи­на Милов е сред Спортните таланти на „Eврофутбол“, които му помагат в подго­товката и финансирането на състезанията.

ПЪРВИ ИЗБОР – БОРБА

Кирил прави първите си стъпки в борбата в родния си град Дупница, когато е чет­върти клас: „Един приятел оти­ваше до залата и ми каза, че мога и аз да се запиша, ако ис­кам, че е интересно. Попитах родителите си, те позволиха и се записах на шега.“ Родите­лите му са тре­нирали лека атлетика, но и двамата не же­лаят да влияят на собствения му избор и го оставят сам да решава с какво иска да се за­нимава.

НА РЪБА

Кирил не е тренирал други спорто­ве, но голяма слабост са му екстремните, сред които сноуборд, колоездене, мото­ри: „Често треньорите ми се карат и ми забраняват да ходя на състезание по колоездене. Внимавам и гледам да съчета­вам всичко. Случвало ми се е да скрия от треньорите, но не прекалявам.“

МЛАДЕЖКИТЕ ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

Пази невероятни спомени от Младежките олимпийски игри в Нанджин: „Чувството е нео­писуемо. Прекрасно е, когато знаеш, че си се трудил толко­ва дълго време и когато се качваш на стълбичката да ти закачат ме­дала. Пожелавам на всички млади спортисти да изпи­тат това чувство, да продължават да се трудят и да сбъдват мечтите си и да ги следват.“

ОЛИМПИЙСКИ ИГРИ

„Не мисля, че има спортист който да се занимава с да­ден спорт и да не иска да стане олимпийски шампион или поне да стигне до медалите. Всички се на­дяват да станат шампиони, но трябва много труд, лишения“, трезво разсъж­дава Кирил, когато ста­не въпрос за Олимпиада.

САМОКОВ 2014 – НЕЗАБРАВИМИ СПОМЕНИ

През 2014 г. Милов става европейски шампион за каде­ти в Самоков и дълго време споме­ните препу­скат в съз­нание­то му: „Под­крепата беше доста сери­озна, цялата публика викаше, подкре­пяше ме. На финала имах някол­ко мо­мента, когато едва ли не за малко ще се предам, ще ми вземе точка противникът. Но когато чуеш публиката да те подкрепя, ти идва вътрешна сила и не се предадох. Когато ми вдигнаха ръката, цялата публика стана на крака, чув­ството не може да се опише. Тогава наистина много се на­дявах да стана европейски шампион, защото моите съот­борници в този ден не успяха да вземат медали и да стигнат до финалите, аз бях единстве­ният финалист в този ден и ис­ках да чуем българския химн на родна земя.“

РАЗКОНЦЕНТРИРАНЕ

Младокът признава, че е възможно понякога бурната подкрепа на публиката да ти повлияе негативно, но е убе­ден, че това може да бъде овладяно: „По принцип поня­кога е възможно, но когато събереш мислите си, внима­ваш и се съсредоточиш върху това, което правиш, може и да не ти повлияе публиката. Кон­центрацията при нас е много важна, тъй като дори и за част от секундата да се разсееш – можеш да изпуснеш захват, да те хвърлят и срещата да при­ключи. Може и да не стигнеш до друга среща.

УСАМОТЕНИЕ В НАЙ-ВАЖНИТЕ МОМЕНТИ

Преди състезания Кирил обича да остава насаме с ми­

 слите си и предпочита да не е с компания: „Не мисля много за даденото състезание, за­щото така се напрягам психи­чески. Отпускам се, тренирам, подготвям се, обичам да ходя сред природа, до Рилския ма­настир. Отпускам си мислите и когато отида на състезание, съм свеж.“ Когато е в чужбина, картинката не е много по-раз­лична – отново търси досег с природата, а ако това не е възможно, предпочита да си остане в стаята и да си мисли позитивни неща преди състе­зание.

ПОГЛЕД КЪМ ТОКИО

Кирил има наистина много голямо желание да стигне до Игрите в Токио през 2020 г., но не бърза с големите думи, предпочита да върши нещата едно по едно: „Надявам се да успея да се подготвя и да взе­ма квота, но има много време – да сме живи и здрави, здраве­то е най-важно. Ще тренираме, пък каквото стане.“

ИНЦИДЕНТ В КЛЮЧОВ МОМЕНТ

2015-а година е противоре­чива за Кирил. Започва впе­чатляващо – републиканска титла, множество победи на сериозни турнири, за да дойде лятото…Осем дни преди Све­товното първенство за кадети чупи крак по време на баскет­бол: „Правихме тренировъчни борби, беше петък. Първите седмици тренираме по-здраво и към края вече е по-лекичко. Играта беше за емоция, да по­играем и да се отпуснем, да внимаваме да не се контузим. Тичах с топката много силно, зад мен тичаха няколко про­тивника, но стъпих накриво, кракът ми изпука, паднах на земята с топката, пуснах я, извиках, треньорите и целият състав дойдоха да ми помог­нат, дадоха ми вода. Жената на треньора е медицинска сестра и също ми помогна много. Взе­хме аптечка от колата, защото течеше кръв. Сложихме мар­ли, вързахме крака и чакахме линейката, но тя не дойде вед­нага и треньорите решиха да ме откарат с кола от Тетевен до София. Аз седях на задната седалка, а отпред ми държаха крака.“ Неприятните споме­ни за таланта от Дупница не свършват тук: „Два дни лежах в болницата с гипсиран крак и чаках докторът да ми направи операция, тъй като той беше почивка и в неделя не рабо­тят. В понеделник бях първа операция – спешна. Искам да благодаря на доктор Асьов за операцията, която мина добре, седях още 4 дни в болница. Искам също да благодаря на семейството и приятелите ми, че бяха до мен в този труден момент, който вече е зад гър­ба ми.“

СИЛНА ПСИХИКА

Моментът със счупения крак не прекършва Кирил психически. Напротив – от са­мото начало той е убеден, че ще преодолее трудностите. Не мисли за пропуснатото све­товно първенство, а по-скоро за бързото завръщане в спор­та: „Исках само да се оправя, за да мога да продължа да се боря и да продължа да след­вам мечтите си. Имаше хора, които бяха до мен и ме под­крепяха през цялото време. Искам пак да им благодаря, защото без тях нямаше да мога да се справя. Трудно е, още преодолявам преграда­та, която имам. Понякога още усещам лека болка и малко или много се притеснявам, но с времето ще отмине.“

ВЕРНИ ПРИЯТЕЛИ

Близките до Кирил хора са неотлъчно до него, когато се бори с контузията: „Много хора ми писаха, звъняха ми и ме подкрепяха. Няколко човека просто нямаше как да дойдат, някои от най-близките ми при­ятели тръгваха за европейско на следващия ден и нямаше как да дойдат. Искам да бла­годаря много и на президента на нашия клуб Александър То­мов, той дойде на крака, за да види как съм, звънеше ми вся­ка седмица да ме чуе как съм след операцията. Това за мен беше много голяма подкрепа. Като цяло видях кои са ми ис­тински приятели и кои не.“

ЕП ЗА КАДЕТИ В БУКУРЕЩ

В края на този месец Милов ще участва на Европейското първенство за кадети в Буку­рещ. Най-важно за него е да е здрав: „Надявам се да стана първи, отивам с тази цел. Ще дам всичко от себе си и ще ви­дим какво ще стане.“

РЕАЛИЗАЦИЯ СЛЕД УЧИЛИЩЕ

От 6 клас Кирил учи в 166 спортно училище „Васил Лев­ски“, а само преди броени дни беше и държавният му изпит. Сега планира да продължи да се бори за Левски, но успоред­но с това да следва Национал­на спортна академия „Васил Левски“ или Благоавградския университет. Вярва, че ще ус­пява да съчетава успешно уче­нието и тренировките, както го е правил до момента.

ЛЮБОВ КЪМ ПРИРОДАТА

19-годишният борец обича да прекарва свободното си време в планината, където се наслаждава на разходки с приятели или каране на коле­ло. Понякога компанията раз­пуска и с пикници.

МЕЧТИ

Кирил не е много смел в мечтите си, но в крайна смет­ка признава, че голямото му желание е някой ден да стане олимпийски шампион и да ус­пее да осигури живота си за­напред.

БОРБА ДО ПОСЛЕДНО

Младокът е доволен, че е избрал именно този път в жи­вота и съветва поколенията след него също да залагат на спорта: „Няма нищо лесно, младите трябва да гонят це­лите си. Колкото и трудно да е, колкото и мъчения да има, колкото и лишения, трябва да превъзмогнеш всичко и да дадеш всичко от себе си. Само тогава можеш да си до­волен от себе си. Дори и да не си станал шампион, поне знаеш, че си дал всичко от себе си и няма да се притес­няваш.“

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене