Господарката на Ефира – Мариета Димитрова в „Зодия Професионалист“

Ice Entertainment представя новата си рубрика  „Зодия Професионалист“ в която ще ви запознаем с Господарката на Ефира – Мариета Димитрова.

Мариета Димитрова е от Благоевград, на 27 години, има дъщеря на 2 годинки и половина и е кореспондент на предаването ‘’ Господари на ефира’’ за Благоевград и региона.В следващият разговор тя ще ни разкаже за професионалния си път и семейството си.

Разкажи повече за това от кога се занимаваш с журналистика, как започна?
– Първите си стъпки в журналистиката направих през далечната 2003год. ,когато все още бях ученичка в 10 клас, тогава с един мой съученик бяхме поканени да станем част от екипа на младежкото предаване на Радио Благоевград – ‘’Хей, хлапета’’. Още след първият си ефир, знаех, че моето място е предопределено. Чувствах се на върха на света, когато бях в студиото и разбрах, че журналистиката е моята страст.

Кога и как попадна в телевизията?
– В телевизията попаднах през 2009 година, когато по настояване на мои приятели се явих на кастинг за водещ на сутрешно предаване в ТВ Око.

Кое беше най-трудното нещо, когато започна ?
–  Предизвикателството беше голямо, аз почти нямах опит, получих предаване, което беше 90 минути, всеки делничен ден и то на живо. Всяка рубрика, видеоматериал и сценарий, минаваха през ръцете ми, това предаване ми беше като първа рожба, защото го направих от А до Я, така както го виждах аз. Огромна помощ и подкрепа получих от госпожа Елена Гръчка, която беше програмен директор на телевизията, тя беше до мен във всеки момент и ме научи на всичко, което знам за телевизията, с много топли чувства я наричам – Моят телевизионен гуро, много се карахме тогава, но всяка нейна критика беше градивна за мен, за което й благодаря.

Кое е най-запомнящото се за теб предаване, интересен гост?
–  Най-запомнящо се предаване ми е може би първото ми такова, то беше на запис и беше голям смях докато го записвахме, защото аз непрекъснато се удрях по главата с една папка, когато усетя, че съм сгрешила нещо, самонаказвах се внушително. Никога няма да забравя и предаванията в които правех чутовни гафове, имах едно предаване което едва закрих, понеже бях избухнала в луд смях по време на паузата и не разбрах, че съм в ефир, а когато разбрах вече беше късно, но това за запомнящи се моменти. А относно гостите не мога да кажа кой е бил най-интересен, всеки е бил интересен по своему, ти също си бил мой гост и сме правили уникално предаване. Ценя всички мои гости и от всеки съм научила по нещо. След предаване винаги връщах лентата и в главата ми отново беше разговорът със събеседника.

А ‘’Господари на ефира”, как попадна там и какво е работата ти за това предаване?
– Това сигурно ще прозвучи тривиално, но тази работа беше мечта за мен, още когато стартира предаването преди 11 години. Винаги съм искала да бъда част от този екип, да правя нещо за хората, да им помагам с моите репортажи, не просто да се появявам в национален ефир, а когато се появя да е за нещо, което има значение за хората. В предаването попаднах след кастинг и когато разбрах, че аз съм избрана нямаше по щастлива от мен.

Наскоро разбрахме всички, че репортажите по които работиш понякога се оказват и опасни, получаваш заплахи, страхуваш ли се ?
– Да , случи се наистина, получих анонимно обаждане с цел сплашване, за да се откажа от мой репортаж, който в момента ‘’тресе’’ някой хора в община Разлог, които явно сериозно притесних. Но за страха- не се страхувам, защото аз не правя нищо лошо, трябва да се страхуват тези,които злоупотребяват с властта и положението си. аплашват, защото те самите са уплашени и слаби, по този начин те ми показват, че съм на прав път и съм задала правилните въпроси. Далеч съм от идеята да бъда удобният журналист, който ще обслужва нечии интереси. Аз защитавам интереса на обикновените хора, чиято надежда е в хора като мен, защото те са репресирани и мачкани, заради тези хора аз няма да се откажа и ще се боря за истината.

Кое е най голямото признание за теб в професионален и личен план?
– В професионален план най-голямото  признание за мен е в очите на хората на които помагам с работата си,ако аз успея да помогна на някой с работата си, значи правя нещата по правилният начин, за мен журналистиката не е работа, а призвание и начин на живот и за това е важно да уцеля правилният, верният път. В личен план, разбира се най-големият ми  успех е дъщеря ми, тя  е моето продължение, моят смисъл и живот.

Пречи ли работата на личният ти живот?
–  По скоро не, но нещото което ми тежи понякога е, че ‘’крада’’  от времето със семейството ми за работа. Опитвам се да балансирам между двете неща, но е трудно в определени моменти. Смятам, че ще намеря златната среда след време,за да няма ощетени. Времето, което отделям на едното или другото не е константа, защото задълженията ми в телевизията не включват  четене на новини от 19 до 22 часа. Когато имам снимки  или интервю отивам още сутринта на работа и не зная кога ще свърша. Тогава естествено остава много малко време за семейството, но се радвам, че има дни, в които мога да компенсирам липсата си като съпруга и майка у дома.

Какво би правила, ако не се занимаваш с журналистика?
–  Не си представям живота си извън медиите, наистина, вероятно ще намеря какво да правя,но  не искам,защото аз обичам работата си. Аз съм постигнала най-хубавото нещо в живота- да работиш това, което обичаш.

Какъв човек си извън работата си, извън телевизионният екран?
– Не съм толкова словоохотлива, колкото изглеждам, не съм  някакъв затворен човек,но това постоянно контактуване с хора ме уморява. Като съм свободна, гледам да се усамотя и да си почина. Опитвам се да намеря време за себе си, а не отново да се натоварвам. Обичам да прекарвам свободното време с най-близките ми хора, радвам се на тези моменти. Напоследък  се опитвам  да се уважавам малко повече. Когато работиш нещо, с което се гордееш, започваш да изпитваш и самоуважение. И даже бих казала, че в последните няколко месеца се уча дори и да се обичам. Едно е да те обича детето, мъжът, приятелите, но не се ли обичаш ти самият,  ти си една кухина, една пещера.

В какво вярва Мариета Димитрова?
На първо място вярвам в себе си, а другата ми върховна вяра е в справедливостта. Чувството ми за справедливост ме е води винаги в много житейски ситуации. Като си помислиш, десетте божи заповеди са основани на справедливостта – справедливо ли е да отнемеш жената на ближния си, справедливо ли е да крадеш… ами не е. Можем даже да сведем заповедите до една – не прави нищо, което не е справедливо! Затова е важно да пречупваме всяко свое действие през чувството си за справедливост и да се грижим да не бъдем наказани – нито децата ни, нито близките ни. Аз имам три любими думи – извинявай, благодаря, обичам. Употребявам ги, не ги пестя и не се срамувам да ги  кажа на хората. Това е импулс, който не бива да пренебрегваме – какво губиш, ако кажеш на един човек обичам те?!  Да не би да откъсваш част от сърцето си и да го хвърляш на сметището?!

Страницата е подготвена от “Ice Entertainment”