Благоевградската звезда на „Господарите“ Боби Ваклинов: Никой не може да избяга от скункса

Ралица ВАСИЛЕВА

Боби Ваклинов не е наркоман, не пуши трева и не заспива по баровете дроги­ран. Ако някой е про­чел, чул или предпо­ложил нещо такова за него, да знае, че не е вярно. Вярното е: че е от Благоевград, роден е на 13 август 1988 г., че вди­га тежести, че не паркира върху пешеходна пътека, че обича Ицо Хазарта и че досажда на иначе достой­ни хора, като разнася ня­какъв си скункс, за който дори твърди, че е златен.

Между другото скунксът, който от тринадесет години се вживява като звезда на тв екрана, е дребен подо­бен на пор хищник. Слави се с това, че има развити анални жлези, отделящи секрети с ужасна мириз­ма. Може да ги изстрелва на височината на човеш­кия ръст. Логично се цели в носа.

Боби пък се цели в про­фесори, треньори, гледа­чи, баячи, депутати, дори и министър-председатели. Условието да им вдигне мерника е, те в нещо да са сгафили. И понеже никой простосмъртен не е за­страхован от грешки, не се учудвайте, ако в някой пре­красен ден Боби или Бобчо, както го нарича една ек­ранна легенда, се изпъчи пред вас с бял костюм и шапка и се усмихне невин­но. Тогава не бягайте. Ще ви хване, даже ако отлети­те за Нубия, или се заклю­чите в банята. И роднина по съребрена ли­ния да му сте, няма спасение. Защото той е повелителят на скункса. Иначе е хипохондрик, страх го е от бо­лести, но това не пречи на него и колегите му от „Гос­подари на ефира”, да бъдат номинирани и получават награди на тв фестивала в „Свети Влас”, а и другаде. И тази година не направи из­ключение.

– Г-н Ваклинов, имало ли е основание да ви възнагра­дят със скункс, докато сте били ученик и защо?

– С математиката бях мно­го зле, едвам съм изкарал. И то благодарение на това, че учителите бяха снизходител­ни към мен. Пишеха ми по милост нещо, само да мина. Много тежко беше. И така от първи клас. Въобще точните науки: физика, химия, смя­тане ми бяха голяма мъка. Интересувах се най-вече от литературата. Българският език ми вървеше като цяло.

– Майка ви е известна ак­триса, баща ви – радиожур­налист – навремето прес­тижни професии. Правеше ли ви това по-специален сред съучениците?

– Не… Не мисля. Израснал в театъра. Докато майка ми репетираше, аз обикалях зад кулисите, гледах предста­вления, катерих се зад сце­ната. Майка ми е била бре­менна с мен в осмия месец и е играла. Така че отрано съм там. Помня постановката на „ Домът на Бернарда Алба”. В една пиеса, не се сещам коя, лошият герой напада майка ми и започна да я удря. Аз, на пет години, като видях какво става, скочих и хукнах да я спасявам. На сцената. Тя нежно ме прегърна и из­кара зад кулисите, а в сало­на си умираха от смях.

През тези години безспор­на моя звезда и любима актриса в театъра бе майка ми. Извън Благоевград се възхищавах на Иван Ласкин и сериала „Васко да Гама от село Рупча.” Бях много впе­чатлен от него и после като се запознахме, му го казах. Той е добър актьор. Кефя се на подхода и възгледите му.

– Баща ти пък е радиожурналист. В студиото не беше ли по- интересно?

– В радиото, в пре­даването “Хей хла­пета”, започнах от малък. Във втори клас, когато под­хванах журналис­тическата си кари­ера. Още тогава, на тази невръст­на възраст, имах рубрика за рапа. Четях пред ми­крофона някакви неща. Записваха ме, защото се при­теснявах да изляза на живо. Това ме правеше по-различен, но не и по-спе­циален, в очите на моите съ­ученици. В разрез на общо­приетия ми днешен образ: нахален, напорист, като ма­лък бях много скромно, тихо и свито момче.

– Казвате, че сте избрали журналистиката, защото сте видели, че в театъра е много трудно. Как да си обясним тогава стремежа на толкова много хора да станат актьо­ри?

– Искат тези, които ня­мат артист вкъщи. Про­фесията на театралния актьор, освен че е трудна, е неоценена и много зле платена. Из­вън тези два часа, в които артистът е на сцената и му ръкопляскат, има месеци тежка работа. Майка ми не­прекъснато държеше някоя пиеса и репетираше дори в тоалетната. Къртовски труд. Аз много уважавам актьор­ите, и ми е тъжно, че държа­вата има тако­ва от­ноше­ние към тях. С това не мога да се при­миря.

– И за­ради всич­ко това изби­рате жур­на­лис­тика­та за ваша бъ­деща про­фе­сия.

– Има предистория. Още в осми клас имах в Радио Бла­гоевград рап рубрика. По­сле направих концепция за предаване и влязох в „Аура”, станцията на американския университет. Там всяка съ­бота водех „Мръсен ритъм”- предаване за хип-хоп. През лятото, когато студентите заминаваха на бригада в САЩ, четири месеца цялото радио се мениджираше от мен. Бях в десети клас и се занимавах с реклами, про­грама, всичко. Това се оказа решаващо. Да влезеш във Факултета по журналистика в СУ „Св. Климент Охридски” по онова време, се изисква­ше на кандидатстудентския изпит по литература да по­лучиш оценка най-малко 3,50. Падна се темата ”Лю­бов и спасение в разказите на Йовков”. За късмет, су­тринта бях преговорил точ­но него и Елин Пелин . Полу­чих 3,75. На устния изпит по журналистика изкарах пъл­но шест . Бях от най-добрите. Сега в “Господари на ефира” има и от журналистиката, и от актьорството. За мен е комплимент, че не малко хора ме питат, дали не съм завършил НАТФИЗ.

– Какво мислехте, че ще правите, след като станете висшист?

– Още като студент чух, че в БНТ търсят репортери и во­

дещи за тийнейджърското предаване „13 плюс”. Влязох там и благодарение на Рали­ца Филипова, която ми даде първите уроци, научих А-то и Б-то на телевизията. Аз съм амбициозно момче от про­винцията, гледам да се ре­ализирам, и тогава разбрах за кастинга на „Господари на ефира”. Бях завършил втори курс. Между другото, още като ученик в Благоевград чух , че предаването търси кореспондент. Обадих се, но ми казаха, че нямам възрас­тта. Бях на 16. Казах, че ще се обадя след две години.

– Виждал ли си жив скункс?

– Да, като идваха в теле­визията от цирка. Някой трябваше да приюти жи­вотинчето, но тогавашната приятелка не ми даде.

– Знаете ли кой е направил пластиката, която раздава­те?

– -То е тайна, която се пази строго, като рецептата за кока-кола. Много хора ме питат от какъв материал е. И това не мога да издам, както и хората, които го правят.

– С какво спечелихте ко­мисията на кастинга за „Гос­подарите…”?

– Трябваше да се подготви репортаж в навечерието на поредните избори. Отидох на пазара „Ситняково” и на­правих анкета за нагласите на хората. Може би заради чувството за хумор проду­центът Джуди Халваджиян избра мен. Имаше десетки кандидати. Шокът дойде, когато на втория месец раз­брах, че вече аз ще разда­вам скунксовете. Защото тази работа става без уго­ворки, в нея нищо не е на­гласено, а освен това скун­ксът е най-яркият символ на „Господари на ефира”. Преди това го връчваха Мавриков и Дейвид.

– Кой беше първият ви обект?

– Тодор Батков. За т.нар. казанска афера. Става въ­прос за лъжлива информа­ция за продажба на футбо­лист в някакъв руски отбор. Преди това Дейвид не успя да пробие охраната на из­вестния адвокат. И аз на 21 години, силно притеснен, се приближих към кортежа му. Всичко мина нормално. Гос­подин Батков беше съвсем спокоен. Това беше бойно­то ми кръщение. Годината е 2009-а.

– Допускате ли, че може да дойде ден и на вас да ви връчат скункс?

– Може, разбира се, дори има такива примери. Моят предшественик Мавриков получи статуетката зара­ди някакво паднало негово предаване. Така че не се знае. Но понеже съм много навътре и съм запознат с всички тънкости, ще се оп­равя. Зависи колко съм сга­фил. Но едно е сигурно, няма да бягам.

– Дразнят ли ви обектите ви, които бягат?

– Напротив. Другото е скука. Атрактивният, хуба­вият човек бяга, отказва да вземе „приза”, гоня го с коли, преследвам го с дни. Господин Христо Бисеров го следя вече трета година. Като влиза в съда, казва, че ще вземе скункса на излизане. После от­казва. Имаше бор­ба, паднах, строши ми зъбите… Но съдът го правда по някои дела. Това не значи, че ние сме го оправдали и се отменя връчването на скункса. Фактът, че е стигнал до та­кова обвинение, е достатъчен да продължим да го гоним. Той е рекор­дьор по дълго пре­следване.

– Имало ли е пре­цедент да сгреши­те, като се насочи­те към невинен или оклеветен човек?

– По време на моя мандат на повелител на скункса такъв случай няма. Ние не вземаме решението за половин час, а обсъжда­ме дълго внимателно. Про­веряваме информацията от няколко страни.

– Ставало ли е така, да да­вате пластиката против во­лята си?

– Нямам такъв случай. Ще кажа обаче, на кого не бих искал да връча скункс. Дано не се стига дотам. На Кубрат Пулев. Голям фен съм му и много треперя да не падне. Преди мача му с Чисора оти­дох на пресконференцията, да му пожелая успех, а той ме погледна странно: Боби, какво бе, скункс ли ще ми даваш?” Въобще появата ми независимо къде, притесня­ва.

– Имало ли е „клиенти”, които ви се радват?

– Скунксът е лакмус докол­ко човек е широко скроен. В последните 2-3 години обек­тите ми нахитряха и вместо да бягат, ме посрещат с ши­рока усмивка. Знаят, че така ще станат по-симпатични в очите на зрителите. Тре­ньорът на националите по футбол Петев е единствени­ят, който не е обелил нито дума пред мен. А при про­фесора от ВИФ действахме като агенти на ЦРУ. Той, как­то е известно, си бе уредил среща с една от адреналин­ките в хотел. Там трябваше да я „изпита”. Няколко часа преди това ние наехме стая на горния етаж. Той влезе в банята и когато излезе, вместо красавицата го чака­ше Боби Ваклинов. Още ме е яд, че не се сетих да се скрия под леглото. Като ме видя, човекът изпадна в шок. Стъ­писа се и се скри отново в банята. Заключи се. Но къде ще отиде? Бях готов да го чакам колкото трябва. А и колко може да издържи? Из­лезе по хавлия и започва да скалъпва някаква история, че чака масажистка…

– Повече от ясно е, че след като сега си на 27, едва ли ще се пенсионираш на тази служба. Какво смяташ, че ще правиш занапред?

– Бих се радвал да си имам вечерно предаване. Да бъда водещ в телевизията. Може и политическо. Вече имам достатъчно познание в тази област. Връчих скункса на премиера Пламен Орешар­ски с особено удоволствие. Бях повлиян от енергията, която тогава заливаше ули­ците. Той, чест му прави, ре­агира много добре.

– Допускате ли, че ще дой­де време, да сме толкова безгрешни, че да нямате на кого да връчите скункса?

– Не в тая страна, както е тръгнало, за нас винаги ще има работа. В редакцията получаваме по 200 сигнала на ден. „Господари на ефира” стана институция. И то бла­годарение на зрителите.

– Казвате, че ако не е била телевизията, още да сте били девствен. Помага ли популярността в любовта и въобще?

– Ходя пеша, не съм с нещо повече от дру­гите. Поздра­вяват ме не­познати, ако някой каже, че всичко това е неприятно, значи лъже. Колкото до жените, тях не можеш да ги разбереш, заради теб ли идват или за­ради телеви­зията.

– Раздяла­та ви с Ивана стана общест­вена драма. Годежът ви се развали, но фактът, че останахте ер­ген, като че ли не ви натъжи много?

– С Ивана се запознахме в телевизията, където беше на стаж. Вече всичко е приклю­чило, годежният пръстен е даден за скрап. Нещата са нормални. Новата ми изгора не иска да е под светлините на прожекторите. Не дава да говоря за старата. Живеем заедно. Не мислим за сват­ба. Вече прозрях, че дали с брак или не, има ли обич, хората могат да живеят за­едно.

РАПЪТ – ВТОРАТА СТРАСТ

Като всеки уважаващ себе си рапър, и Боби Ваклинов не знае нотите и не прави разлика между хармония и хармоника. Въпреки това рапът е неговата страст. От­давна пише текстове, прави записи. Затова и дошъл в София, за да се развива в жанра. Първата си песен на­писал на петнадесет. Казва­ла се: „България над всичко” – „ Много скъпи за мен са моите близки/ живеем щаст­ливо въпреки заплатите ни­ски /, скъпи за мен са семей­ството ми и моя дом, /място където прочел съм първия Вазов том.

Боби признава, че не е до­бър певец, ядосва се обаче, че не е овладял някакъв музикален инструмент. Ня­кога започнал с барабани, но ги изоставил. А баща му и най-вече чичо му Никола Ваклинов са големи музи­канти.

Днес рапът за него е страст и вътрешна необхо­димост, премина на втора житейска линия. Телевизия­та го изпревари. Последните му две парчета имат доста голям успех. С текстовете си се рови в социалното. Смята, че това е мисията на рапъри­те и че няма да й измени.