Кой набеди джамията в Лъжница за приют на терористи?

Мохамед Камбер – имàмът на село Лъжница – още си чака телефона, конфискуван от полицията

Българските мюсюлмани искат да живеят в родината си България. Но много бъл­гари не ги искат – това твър­дят германските журналисти Симоне Бьокер и Дирк Ауер в едночасово предаване, излъ­чено по Дойчландрадио.

От мюсюлманския облик на България не е останало кой знае колко. Чаршиите и конаците отдавна са разру­шени. Дори камъните им са попилени. Останали са оба­че българските мюсюлмани. Дали са дошли от Азия? А може би са потомци на бъл­гарите, приели исляма през вековете на турското влади­чество? По тези въпроси все още разгорещено се спори. Същевременно в родопските села българи и мюсюлмани живеят врата до врата и се разбират добре по­между си.

„КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА“ ОБИЖДА МЮСЮЛ­МАНИТЕ

През зимата на 1985 джи­пове с войници пристигнали в Дебрен, спомнят си Нуртен и Хикмет Мехмед. „Вземай­те си паспортите и тръгвайте към кметството”, на­редили им. „Ще ви сменяме имена­та.“ За два месеца били прекръстени около 800 000 мю­сюлмани. После редовно идвали инспектори от кметството, за да проверяват дали на сватбите не се пеят турски песни, а на погребенията – дали покойникът не се увива в плат­но.

През 1989 опаш­ките на турската граница нямали край. Тогава от България в Тур­ция емигрират около 350 000 български мюсюлмани. Пар­тията на етническите турци ДПС вече 20 години защита­ва правата и свободите на българските мюсюлмани.

Независимо от това по­вечето от тях и до днес се чувстват неравноправни и дискриминирани. „По теле­визията се излъчват нацио­налистически филми. Напри­мер Капитан Петко войвода”, недоволен е Хикмет. А Нур­тен допълва: „Турците са представени като най-долни­те и най-жестоките хора.“

КОЛЕКТИВНА ШИЗОФРЕНИЯ

Всички в родопското село Глухо­во са мю­сюлмани и вкупом гласуват за партията на Ахмед Доган. Това е някак­ва колек­тивна ши­зофрения: хем са недо­волни от корупцията в ДПС, хем продължа­ват да гласуват за Движението, защото нямат друга алтерна­тива. „Нямаме канализация, боклукът също не се чисти и из­возва, навсякъ­де вони”, казва Едем Мехмед.

Кметът на се­лото обаче заку­пил много нови пейки. Около 60 евро струва­ла подобна пейка, но той пла­тил по 180. „Аз го попитах да не би да са златни”, спомня си Едем. Кметът начаса му се обидил и дори Ахмед Доган се заканил, че ще му отнеме лиценза на фирмата и ще го ликвидира.

ДЖАМИЯТА – ХРАМ НА ТЕРО­РИСТИТЕ?

Мохамед Камбер е имам на село Лъжница. Дългата му брада и дипломата за ви­сше образование от Саудит­ска Арабия са били достатъч­но основание за интензивния интерес на Службите към него. Преди година полицаи обискирали джамията, тър­сейки доказателства за теро­ристични дейности.

Обърнали я наопаки и из­несли литература, компютри, телефони. Още на другия ден, без никакви доказател­ства, медиите съобщили за действаща терористична клетка. Месеци наред поли­цията не потърсила имама. Върнали му книгите и компю­трите, но за телефона си чака и до днес.

Джамията в Лъжница при­ема богомолци от 1990 годи­на. Преди това комунистите държали храма под ключ. След промените хората изгу­били ориентация, настъпила анархия и криворазбрана демокрация, а това накара­ло много мъже в селото да потърсят утеха в алкохола. „Джамията не ислямизира“, категоричен е студентът Вели Разман.

„Тя просвещава и помага на мнозина не само да отка­жат алкохола, но и да се вър­нат на работа, да се грижат за своите семейства. Затова не разбирам защо българи­те възприемат религията ни като заплаха“, казва Вели. Според него страхът е там, където мюсюлмани и хрис­тияни не общуват помежду си: в големите градове, в сто­лицата.

БОГОМОЛЦИТЕ – АТЕНТАТОРИ ИЛИ ЖЕРТВИ?

Православната черква, джамията и синагогата в София образуват така наре­чения „религиозен триъгъл­ник”. Българите говорят за него, когато искат да изтък­нат етническата си толерант­ност. Баня Баши е единстве­ната джамия за 30-те хиляди софийски мюсюлмани.

Според Хюсеин Хафъзов, главен секретар на Главно­то мюфтийство, джамията побира 700 души. За когото няма място в храма, излиза да се моли в двора или на тротоара. За да чуват молит­вите на улицата, за богомол­ците се изнасят виокогово­рители. Но силният звук от тон-колоните и молещите се на тротоарите мюсюлмани дразнят много софиянци.

Хафъзов настоявал дълго за изграждането на втора джамия, която да поеме част от богомолците. Високогово­рителите и молитвите на ули­цата не били провокация, те просто онагледявали нужда­та от повече място. „Изпра­тих молба в кметството, но от там никой не ми отговори. Това показва обществено­то отношение към нас. Ние искаме да се интегрираме. Разбира се, не може да става дума за културна интеграция, тъй като културната интегра­ция е вид асимилация”, казва Хафъзов.

ЧУЖД В РОДИНАТА СИ

След петъчните молитви, по време на Рамазана мю­сюлманските жени по тра­диция се събират да обядват и поприказват в двора на храма. Една от тях разказва: „Питат ме защо нося забрад­ка. Казват ми да я махна, понеже тук нямало място за такива като нас. Забрадката никой не ми я е сложил наси­ла, насила няма и да я сваля.”

В разговора се намесва младо момиче: „Изобщо ня­мам чувството, че живея в родината си. Ние тук сме ро­дени, тук искаме да останем и да практикуваме традици­ите си. Обществото обаче ни дава да разберем, че не сме желани в България и затова много от нас емигрират.”