Орнитологът и диджей Димитър Попов: Врабчетата намаляват заради температурните промени и използването на пестициди

Много е трудно да се съчетават двете дейности, почти не ми остава време за двете неща, които обичам да правя и правя от сърце с голямо желание, казва Попов

Ерол ЕМИЛОВ

Димитър По­пов е роден на 27 юни 1977 го­дина в Гоце Дел­чев. Завършва средното си об­разование в Природо-ма­тематическата гимназия в града. От 1993 година чле­нува в Българското друже­ство за защита на птиците (БДЗП). В момента е пред­седател на клона на дру­жеството в Гоце Делчев. Завършил е орнитология в университета Hint в Нор­вегия. Освен орнитолог е и диджей. На музикална­та сцена е известен като Mistery Man. Гостува ни в рубриката „Честно в очи“, за да ни разкаже за лю­бовта си към музиката, интереса към птиците и събитията, в които взе­ма участие БДЗП – Гоце Делчев.

– Г-н Попов, Вашият екип се включи в изгот­вянето на Атлас на гнездя­щите птици в Европа. Може ли да ни разкажете нещо повече за него?

– Да, това е една инициа­тива на Европейския съюз за изготвяне на Атлас на гнездящите птици в Европа, тъй като последният такъв е издаден преди 30 години и информацията в него трябва да бъде обновена. Това ста­ва със съвременни методи. Използваме съвременни технологии като смартфони и таблети, с които въвежда­ме и правим картиране на гнездящите видове птици в България. На­шият клон има­ше желание да се включи в тази иници­атива. По този повод сформи­рахме екип, с който да пра­вим това кар­тиране. То ста­ва по много интересен начин. Дър­жавата ни е разделена на различни 50-километ­рови участъ­ци, които ние посещаваме и правим трансекти. Записваме всички птици които успеем да чуем или наблюдаваме. Заедно с това записваме бо­зайници, земноводни и вле­чуги.

– Вашата задача каква е и докъде стигнахте?

– Моята задача е да бъда ръководител на екип – да вземам решения за местата, които са предварително за­дадени, да правя маршрути и навигаторът, който е с мен да ми посочва пътя, за да можем по-лесно да ги нами­раме. Използваме и GPS-и, така че нещата са доста улеснени в днешно време. Въпреки че срещаме и труд­ности – от дискомфорта на разстоянията, които трябва да изминаваме всеки ден до твърде големите разлики в температурите – или много горещо или много студено. Засега сме успели да изпъл­ним докрай нашата задача, т.е. територии­те, които тряб­ваше да оби­колим вече са обиколени. Резултатите предстои да бъдат публи­кувани по-къс­но. Засега нямам разре­шение да ги коментирам и да издавам подробности. Това ще стане когато се пуб­

ликува съответния атлас. Очакваме той да бъде изда­ден през 2018-а година.

– Кои територии успяхте да обиколите?

– До този момент обико­лихме населените места в общините Сатовча, Хаджи­димово, Гърмен, Сандан­ски, Кресна, както и села в община Благоевград и село Крупник в община Симитли.

– Напоследък наблюда­ваме големи температурни аномалии. Това влияе ли на видовете гнездящи птици в региона?

– Да, влияе. Не само на гнездящите, но и на мигри­ращите видове птици. Има такива видове, които преди са се срещали на по-малка надморска височина, сега се срещат на по-висока или обратно. Това се дължи на климатичните промени и ня­кои видове намаляват.

– При кои видове се на­блюдава най-драстична разлика?

– Намаляват видове като врабчетата, пъдпъдъкът на­пример. И причините за това не са само температурните промени или климатичните най-общо, но и използването на пестициди и изкуствени торове в земеделието. Това са главно птици, които зави­сят от земеделските площи.

– Какво Ви предстои на Вас и на Вашия екип в следва­щите месеци?

– През месец август ще имаме една интересна за­дача – да охраняваме гнез­дата на египетския лешояд в град Маджарово (Източни Родопи). Там Българско­то дружество за защита на птиците има площадки за изкуствено подхранване на египетския лешояд и благо­дарение на това подхранва­не видът е започнал да гнез­ди там. Предстои малките да започнат да летят и това може да бъде доста опасно, трябва да се наблюдава как­во се случва в този момент заради различни заплахи, които съществуват, не само хората, но и различни хищ­ници могат да ги застрашат. Когато малкото полети от гнездото има опасност то да падне на земята и да бъде преследвано от хищниците или бракониерите. Нашата задача е да наблюдаваме всичко да бъде наред. Какво дру­го ще трябва да правим, все още не знам, но като разбера ще спо­деля с Вас.

– С ваша помощ беше сложена камера за виде­онаблю­дение на щърке­ловото гнездо в село Баничан. Каква беше целта на това но­вовъведение и по­стигнахте ли я?

– Бяхме помолени от читалището в Ба­ничан – читалище „Изгрев“, да пред­ложим нещо, което е свързано с белия щъркел, тъй като той е част от култу­рата и традициите на селото. Ето защо аз реших да сложим камера за видеонаблюдение, която да заснеме живота на бе­лия щъркел и да проследи процеса от пристигането на обитателите на гнездото до излюпването на малките и тяхното отли­тане. Работи­хме заедно със секретаря на читалище­то г-жа Румя­на Джибова. С нея работихме почти дено­нощно, за да реализираме този проект. Беше къртов­ски труд, тъй като трябва­ше да се из­пипа всичко в детайли. Най-много се притес­нявахме от момента на монтирането на камерата до момента на пристига­нето на първите щъркели. Местните хора започнаха да говорят, че едва ли не с ка­мерата ще ги изплашим и те никога повече няма да дой­дат на това гнездо. За щас­тие това не се случи. Месец след поставянето пристигна мъжкият, а седмица по-къс­но и женската. Тя снесе 4 яйца, излюпиха се всички, но в крайна сметка останаха само две малки. Останалите две по нейна преценка бяха изхвърлени от гнездото, за­щото е известно, че щърке­лите правят т. нар. „спартан­ски подбор“, т.е. трябва да оцелеят най-силните, за да могат да издържат прелета до юг. Те трябва да прелетят едно разстояние от 10 000 – 12 000 километра. Ето защо е необходимо да останат най-здравите. Останалите две малки просто са няма­ли шанс и тя е преценила, че трябва да ги изхвърли.

– Съчетавате орнитолож­ката си дейност с тази на диджей. Лесно ли е?

– Много е трудно. Бих ка­зал, че почти не ми остава време за двете неща, които обичам да правя и правя от сърце с голямо желание. Ус­пявам да намеря малко вре­ме, защото моите родители ми помагат, моите приятели и близки също. Само зара­ди това. Иначе не бих могъл да се справя. Защото едно­то изисква нощна работа, а за това да се гледат птици трябва да се става много рано – в 4-5 часа сутринта преди изгрев слънце, когато те са най-активни.

– А на коя от двете дейнос­ти отделяте повече време?

– Като че ли на занимание­то да гледам птици отделям повече време и обръщам по-голямо внимание. Там концентрацията е по-голяма, съответно и отговорностите са повече. Докато второто е само за забавление.