По инициатива на Айруш Хаджи се издаде нов документален сборник разкрива дейността на репресивния апарат на БКП към малцинствата

След самостоятелни документални сборници за дейността на репресивния апарат на БКП при насилствената смяна на имената на мюсюлманите в НРБ (в два тома) и за отношението към еврейската общност Комисията по досиетата представи нов сборник „Държавна сигурност и малцинствата”, който хвърля светлина върху цялостната роля и задача на ДС към малцинствата при изпълнението на политиката на комунистическия тоталитарен режим до 1989 г.

Новото документално издание беше официално представено в Софийския университет „Св. Климент Охридски” (на 8 юни 2016 г.). Предложението да се издаде подобен сборник е на зам.-председателя на Комисията по досиетата Айруш Хаджи, самият той жертва на политиката на БКП и ДС при насилствената смяна на имената в Корница през 70-те години на миналия век.

По думите му новото издание, което излиза под №32 от документалната поредица „Из архивите на ДС” на Комисията, е логическо продължение на темата за малцинствата, педставена в предишните сборници „ ДС и Еврейската общност в България” и „Държавна сигурност – смяната на имената – възродителния процес”.

„Включените в ново издание документи разкриват различните мерки за „приобщаване“, „адаптиране“, „модернизиране“, „преодоляване на етническите различия“ на различните малцинства и ролята на ДС за прилагането на партийната политика спрямо тях”, посочи Марко Цветков, старши експерт в отдел „Изследване и публичност на архивите” на Комисията, участвал при съставянето на сборника.

Той представи подробно политиката на комунистическата партия след 9 септември 1944 г. Първоначално БКП прави отстъпки към малцинствата, з да ги спечели на своя страна. През 1946 г. към Секретариата на ЦК на БКП е създадена Малцинствена комисия, чиято основна задача е да следи и подпомага работата на малцинствените организации в рамките на решенията и директивите на ЦК.

Това е времето, когато на отделните етнически групи е позволено създаването на свои културни и просветни организации, като това става с намесата и под контрола на Държавна сигурност. На тези малцинствени организации е позволено да издават свои печатни издания: вестниците „Романоеси“ на представителите на циганското малцинство, „Ереван“ на арменското малцинство,  „Елевтерия“ на гръцките емигранти. Дори кримските татари имат свое печатно издание – вестник „Емел“. С помощта и под контрола на ДС са създадени организации, печатни издания, театрални групи и музикални ансамбли, от средите на чиито членове започва набирането на агентура.

След Априлския пленум през 1956 г. БКП прави остър завой в политиката си към малцинствата в НРБ. Затворени са самостоятелните цигански и турски училища, циганите, водещи чергарски живот, са принудени да се заселят постоянно, а отказът да го направят се криминализира.

Документите, публикувани в сборника „Държавна сигурност и малцинствата“ свидетелстват за противоречивата и непоследователна партийно-държавна политика спрямо малцинствата.

От Комисията по досиетата се надяват с включените в настоящото издание материали да разширят обхвата на документалната база, свързана с тази проблематика.

На премиерата присъстваха конституционния съдия и министър-председател (1991-1992) Филип Димитров, Румяна Коларова, секретар на президента Плевнелиев, доц. Михаил Иванов, изследвал „възродителния процес” и съветник по етническите въпроси на президента Желю Желев, председателят на Българския хелзинкски комитет Красимир Кънев, членове на Комисията по досиетата, университетски преподаватели, граждани и журналисти.