Божие чудо! Камбана бие 30 години на дърво, докато построят църква

30 години една камбана чака, за да се построи храм, докато стане това, тя бие три десетилетия завързана на черница. Историята е от село Струмяни, център на едноименната община, разположена между Кресна и Сандански.
Пет казана курбан от теле и агне сготвиха днес майстори от селото за храмовия празник в деня на Константин и Елена, преминал при непрестанен дъжд, който обаче не помрачи настроението на десетките миряни от Струмяни. История на построяването на църквата „Св. Св. Константин и Елена“ в село Струмяни започва на 21 февруари 1992 година, когато Учредителното общо събрание взема решение за предоставяне на общински парцел в селото за строежа на църквата и избира първото църковно настоятелство и негов председател. На 22 март 1993 година е направена първата копка за строителството на черквата, която е съпроводена с тържествена служба, водена от негово Високо преосвещенство Неврокопски митрополит Пимен. Самата църква „Св.св. Константин и Елена“ е едно-куполна, с вградена в нея камбанария, строена е от майстори, ръководени от инж. Митко Петровски и главен майстор Методи Николов.
В строителство участие взема цялото работоспособно население както с доброволен труд, така и с дарения. Освещаването на храма е извършено на 18 октомври 2003 г. от негово Високопреосвещенство Неврокопски митрополит Натанаил. Интересна е съдбата на църковната камбана, тежаща 50 килограма. Със средства, събрани по дарителски път, тя е закупена още през 1968 година, но поради липса на църква камбаната е била окачена на черничево дърво в парцела на Йордан Милев и така е ползвана до 1998 година, когато заема полагащото й се място във внушителната църковна камбанария. До нея се достига по вита тясна стълба с пет площадки, от там се открива панорама към селото, жп-гарата и Е-79.
Днес черничевото дърво не съществува, отрязано е, намирало се в задния двор на стара, вече необитаемата къща на Милеви, на около 300 метра от днешната църква. Константин и Елена имат заслуга за опазването на още една християнска реликва, наричана „Копието на съдбата”.
В контекста на днешния ден, в който почитаме Светите равноапостоли Константин и Елена, е любопитна и една друга история. Може би малцина знаят, че Константин – първият християнин-римски император и майка му Елена, открила кръста Господен, имат заслуга за опазването на още една християнска реликва, наричана „Копието на съдбата”. Според Евангелието на свети Йоан, единственото, написано от съвременник на Иисус Христос, един римски войник пронизва тялото му с копие, за да установи смъртта му. Според първите християни името на римския войник е Гай Касий Лонгин, който е частично сляп от пердета на двете очи и почти нищо не вижда. Но когато забива копието си, кръвта на Иисус опръсква очите му и става чудо. Той на секундата проглежда и възвръща зрението си.
След това Лонгин приема християнството, което го обрича на мъченичество, и след безброй страдания стига до святост. Според християнското предание един богат човек, Йосиф от Ариматея, прибира и запазва кръста, плащаницата, Свещения граал и Копието на съдбата. По-късно реликвите са открити от Елена, майката на първия християнски император Константин. Някои твърдят, че Копието на Лонгин е принадлежало преди на Александър Велики. Самият Карл Велики, живял по времето на нашия хан Крум, се бие с оръжието в цели 47 битки и побеждава във всичките. Фридрих Първи Барбароса през 12-ти век потегля към Йерусалим на Третия кръстоносен поход. Когато преминава река в Турция, допуска непростимата грешка да изпусне Копието на съдбата. Малко след това Барбароса пада в реката и се удавя. Копието на съдбата е включено в съкровището на Хабсбургите през 1273 г.
През 1796 г. е дадено на съхранение във Виена. Привлича вниманието на Наполеон, който е запленен от предполагаемата му мощ. Реликвата остава във Виена цели 142 години, докато не я заграбват нацистите. Един артефакт в Армения също има претенцията да е автентичното Копие на съдбата. Британски изследователи дори заснемат документален филм за това, но тезата им е оспорвана в научните среди.
Друго копие се пази във Ватикана. За него от Рим също твърдят, че е истинско. Наистина е твърде невероятно това желязно острие от епохата на Каролингите да излъчва някаква магическа сила. Но това, което е повече от ясно, че историята на Свещеното копие представлява завързана мистерия, а корените й се намират толкова надълбоко в историята, че тя сигурно никога няма да бъде разгадана. Остава само легендата за реликвата, която гласи, „който го има, ще държи в ръцете си съдбата на целия свят”.