Рупите са били обитавани от живи богове – Ванга е била един от тях!

Там е имало 9 пирамиди, живели са атланти, но е изригнал вулкан. Църквата на преп. Стойна „Свети Георги“ в с. Златолист е Храмът на гнездото на Орела от Енеолита.

Ралица ВАСИЛЕВА
(Продължение от миналия брой на в. „Топ Преса“!)

Днес, разглеждайки снимките, аз получих още Информация за времето преди вул­кана – там е имало 9 Пирамиди – разположени в кръг.

Днес видях ясно едната – тя е образувана и се очер­тава от камъните на Кръста, който е знак за входа на тази Пирамида. Там се каза, че е добре в средата на Кръста да гори вечен огън – символ на Светлината и вечно жива­та ни връзка с Бог. Днес ми бе казано, че изригването на вулкана е станало на 26 юни преди 2,5 млн. години. Мал­ко преди това – около месец, атлантите, живееещи тук, са потеглили в 4-те посоки на Земята и тези, които тръгна­ли на Запад, стигнали и се заселили в Атлантида, която все още тогава е свързана с дн. Франция чрез плитък провлак (около 1 метър). На още 2 места тогава изригват вулкани освен в Рупите – в днешно Царево, а друг в Си­бир – тайгата.

Самата баба Ванга е била един от Жреците предизви­кали тогава вулкана и затова тя и в този си живот е чувала воплите на народа си и е за­пазила спомена за болката, ужаса и вината за станалото – в тяхна чест е решила и да издигне този Храм-Пантеон в Рупите.

В самия център между тези 9 Пирамиди е имало езеро с животворна вода, идваща от ядрото на Земята. То потъва с изригването на вулкана и там след 100 000 години от това изригване бликват 3-те минерални, горещи извори. Къщичката на баба Ванга е именно центъ­рът на онова езеро.

След пре­красния парк на Рупите потеглихме за Храма „Свети Геор­ги“ в с. Зла­толист на 8 км от с. Ка­тунци, къде­то е живяла и починала през 1933 г. преподобна Стойна – за нея се знае малко. Тя е родена на 22.12.1883 г. в с. Хаз­натар, като много малка заболява от едра шарка и когато роди­телите й очаквали да умре от болестта, се разразила буря, която отворила врата­та на дома й, опитали се да я затворят и не успели, а бо­лното момиче им казало, че св. Георги иска да влезе, а те му пречат – спрели и в след­ващия миг видели детето си да свети и да разговаря със светията – цялата стая све­тела като от сто слънца. На 16 години св. Георги й казал да рови в двора и ще намери икона и кандило – ровили и ги намерили. Преп. Стойна решила да издигне на място­то черквица, но понеже били бедни, църквицата била из­дигната с помощта на съсе­дите им. До 1903 г. живее в Серес, после идва със семей­ството си като бежанци в Пе­трич, а преп. Стойна отива в с. Златолист в храма на св. Георги, където многократно помага на хора в беда, вкл. и спасява Храма от турско на­падение.

Храмът е от строените по турско време – наполови­на в земята. В сградата има една плоча с двуглав орел, зад която има поверие, че ако човек стъпи бос на нея, ще получи желаното.

Стъпих – не усетих нищо, гледах иконата на Исус – тази от плащеницата, с която е бил завит след свалянето от Кръста. Встрани светеха лампи и както гледах образа Му, лампите премигаха, а аз имах страннното чувство, че Исус положи двете си ръце на раменете ми, но и изразих съмнение – мислех си, че е зрителна измама или елек­трическо смущение?! По­огледах се и пак се вгледах в образа на Исус, а двете лам­пи отново премигаха. Полу­чих следната информация:

– Не се съмнявай в усете­ното, дете, не бе нито зрител­на измама, нито електриче­ско смущение, а така Моят Син те благослови!

– Благодаря!

Имаше икона на све­ти Георги, над чиято глава видях да свети пламъче?

– И това не е отраже­ние от пламъка на све­щите, а ЗНАК, ЧЕ БЕ­ЛИЯТ КОННИК – ИЛИ СВЕТЛИНАТА Е ВЕЧЕ В ДЕЙСТВИЕ – КОННИ­КЪТ ИЗЛЕЗЕ ОТ ПЕЩЕ­РАТА И РАЗПЛАТАТА ЗА ДЕЛАТА В ПЪТЯ НА ДУШИТЕ ЗАПОЧВА – ГРЕЕШЕ ПЛАМЪК, ЗА ДА ВИ СЕ КАЖЕ, ЧЕ ВСЕ ОЩЕ ИМАТЕ ВРЕ­МЕ ЗА ОБРЪЩАНЕ И ПОКАЯНИЕ! СКОРО ОБАЧЕ МЕЧЪТ МУ ЩЕ ВЛЕЗЕ В ДЕЙСТВИЕ!

Качихме се на втория етаж на Храма, а там непосред­ствено до стълбите бе един­ствената гола икона на бре­менна жена

– Коя е тя, Господи?

– Това е Ева, дете, или Леда – Богинята Майка.

На стената взясно от стай­чката на преп. Стойна имаше много стара икона на мъж и жена, но те странно прилича­ха на Царя и Царицата в тра­кийските Храмове, те бяха заобиколени от дяволите. Пишеше нещо, но не успяхме да го разчетем, после Жече­то ми каза, че били Адам и Ева.

И там си запалихме све­щички и се помолихме, аз се молих за България. След Храма отидохме до гроба на преп. Стойна от черен мра­мор – прилича на сълза или капка. Благодарейки на пре­подобната, чух глас, че това е древен, много древен Храм. За храма обаче се знае, че е от хиляда седемсто­тин и някоя си година, но след като видях вътре двуглавия орел, а и онези икони?

– Така е, тук е Храмът на гнездото на Орела от Енеолита – представля­ващ пресечена Пирами­да, като най-отгоре е била именно тази плоча с дву­главия Орел. Храмът е бил от бял мрамор, около 3,5 метра висок и е бил Канал-връзка със Сириус С. Единствено тази плоча е останала от него и наис­тина е много силно Енер­гийна.

Иконописецът изписал иконите горе ги е получил като видение от онази древна пирамида на Оре­ла.

След храма и гроба се спуснахме по пътечката в двора към огромния чинар, за който ми бе казано, че е на 1350 години, в дворчето има и Извор, характерен за храмовете на Леда. Зад чи­нара имаше 2 люлки, на кои­то естествено се полюлях. След това се опрях на мощ­ния великолепен чинар и го

помолих да ми каже нещо. Изобщо не се наложи да ча­кам дълго – видях с вътреш­ното си зрение св. Иван Рил­ски – учудих се. После Петя намери в Интернет информа­ция, че Иван Рилски е роден 876 г. Бе ми казано, че той е засадил този чинар.

– Дали е така?

– Да, така е. Той засади този чинар в чест на Богиня­та Майка – ИЗВОР НА ЖИ­ВОТ И ДЪЛГОВЕЧИЕ. Изво­рът тук е студен карстов и е на 7500 години, минава през сребърни жили.

Вечерта спахме в хотел в Сандански, преди това ве­черяхме и споделихме пре­красните си впечатления от видяното през деня.

На сутринта потеглихме към Роженския манастир, където пък прочетохме, че 20 години след рождението си тук е дошъл Иван Рилски – на път за Рилската пус­тош. В Роженския манастир много ми хареса стаичката, в която са лекували 7-те без­сребърника и се чудех как!?

– Дете, дете, и тогава както и сега, се е лекувало с билки, гъби, тревички, хума, мед, вода и намествания, Енер­гия, но и най-вече с молитва!

Видяхме и чудотворната икона Троеручица. Преди време един психично бо­лен се е опитал да й избоде окото и затова сега тя е под стъкло. Бях близо до икона­та и ми се стори, че видях сълза и друга след нея.

В Роженския манастир обаче най-много ми хареса­ха двете 300 годишни лозни­ци и тогава си спомних, че Ти, ми бе казал, че до Храма в Татул се стига по коридор от такива лозници! Там ми се каза, че този храм е издигнат по времето, когато не е има­ло иконопис в храмовете.

Но и на трите места имаше от този бял пясъчник в полу­кръг, а Рупите и свети Георги бяха на прекрасни поляни. Каза ми се, че на Рупите и в околността има 9 горещи минерални извора, които се вливат в подводна река, ми­наваща през Гърция и тя се влива в Бяло море.

На самото място тогава получих мисловна Инфор­мация, че на това място, ко­гато е бил Световният Океан и единственият континент Лемурия, е паднал огромен метеорит и то точно по тези места, където е имало остро­ви, и е изплискал водите на Океана, а пясъците са напра­вили тези чудни пясъчни Пи­рамиди, обаче тогава с пада­нето на метеорита се обръща земната ос, става ледников период на цялата Земя, като изплисканите пясъци зам­ръзват, но всичките водо­расли и микроорганизми са потънали дълбоко в земята. Те са първопричината за ми­нералните извори, а друга част са изхвърлени на висо­ките околни върхове и така се създава спечифична поч­ва, която пък създава уни­кална растителност. Напри­мер в Родопите има около 2500 орхидеи, като някои от тях ги няма никъде другаде – например орфеевото цвете е една такава орхидея, както и мурсалският чай, златният корен – единствени, уникал­ни и неповторими – само в България!

Пътувайки натам и обра­тно, бяхме опиянени, възхи­тени и безкрайно благодар­ни за прекрасната ни Родина – толкова малка, а така уни­кална!

Пътувайки към високите върхове, виждахме малки, грижливо обработени нивич­ки, дори Петя ми каза, че на някои места хората жънат опасани с въжета, но там се използваше всяко кътче, а долу, в ширните поля, растя­ха тръни и пустееха…

Сега, седмица след това прекрасно пътуване, все още се връщаме там с наши­те приятели и се чувстваме прекрасно! Пожелавам на всеки да ги посети, да почув­ства невероятната им Енер­гия и Красота и да се зареди с Любов към Родината и на­рода ни!