19 май 1934 г. – югославският проект за ликвидиране на България (Снимки)

Един малко известен факт от близкото ни минало

„Да се оставят българите да се удавят в своето собствено блато“ – така формулира югославската стратегия спрямо България в навечерието на Деветнадесетомайския преврат Ика Панич, един от най-добре запознатите с родната политическа действителност сръбски офицери.

След края на Първата световна война на запад от България се създава една мегадържава – Кралство­ на сърби, хървати и словенци, която по-късно под името „Югославия“ става генератор на редица проблеми в Западната част на Балканския полуостров. Но и не само там…

Кратък поглед в българските архиви показва, че 15 години след своето основаване, същата тази дър­жава разполага с една от най-мощните шпионски мрежи у нас. В тази си дейност тя е подпомагана от съветското и френското разузнавания. В София тя се ръководи директно от югославското посолство. През 1934 г. начело на резидентурата е полковник Груйчич, а година по-късно на негово място идва прословутият сръбски националист Дража Михайлович. По същото време третият по важност човек в тази дейност е журналис­тът Коста Крайшумович, който като кореспондент на два белградски вестника има възможност да обикаля навсякъде у нас. Сумата, която югославската държава заделя за своите агенти у нас набъбва всяка година. Така в средата на 30-те години на миналия век бюджетът на резидентурата набъбва до баснословните 50 000 долара месечно. „Хо­рата, с които сръбското разузнаване е най-тясно свърза­но, са някои земеделски водачи около Г. М. Димитров и Коста Тодоров, кръгът на Кимон Георгиев и Дамян Вел­чев, протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов, социалистът Димо Казасов“, пише режисьорът Костадин Бонев, който в продължение на няколко години основно проучва действията на югославската страна у нас.

В навечерието на преврата на 19 май 1934 г. България е буквално парализирана от кризата в Народния блок и невъзможността на Никола Мушанов да състави правителство. В същото време на българо-югославската граница по височайше нареждане от Белград се извършва мащабна предислокация на военни части, довело до огромно струпване на армейски части, недвусмислено насочено по посока релацията Драгоман-Сливница-София. А в случай, че царят случайно откаже да подпише указа за ново правителство на Кимон Георгиев, в столицата са задействани екзекуторите на протогеровистите Лев Главинчев и Перо Шанданов…

Неслучайно една от първите задачи на новата власт е поставяне­то на патриотичните организации извън закона и издаването на задочна смърт­на присъда на лидера на ВМРО Иван Михайлов. Благодарение на сръбс­ките пари, раздавани щедро от югославското посолство, набират скорост редица обществени движения – Българо-югославянското дружество и особено студентското дружество за приятелство между Югославия и България. В списъците на тези две дружества могат да се видят много известни имена като тези на Петър Увалиев, Живко Сталев, Петър Дертлиев и много други.

В управителното тяло на Бълга­ро-югославското дружество влизат Димо Казасов, проф. Петко Стайнов, Г.М. Димитров, Никола Захариев, Владо Георгиев. В държавния архив се съхраняват покани от 1934 г. за честването на създаването на Югославската федера­ция и редом до тях – заповедта на тогавашния министър на вътрешните работи Петър Мидилев за забрана на тра­урните шествия по случай годишнината от Ньойския до­говор. Навсякъде в страната се провеждат лекции и сказ­ки, в които се пропагандира балканска федерация от връх Триглав до Черно море и от Бяло море до Дунав. Със сто­лица Белград, разбира се. В разработките на сръбското ра­зузнаване директно се говори за елиминирането на бъл­гарския цар и създаването на единна държава под владе­нието на Караджорджевите.

Манифестът е разлепен по оживените кръстовища в големите градове на страната

В архивите на Дирекцията на полицията се съхра­нява следното донесение:
„Донасям Ви, г-н началник за състоялото се на 9-ти т.м. събрание, устроено от Българо-югославското дружество в салона на Славянското дружество, на което е гово­рил Владимир Савич – бивш югославски пълномощен ми­нистър. Като увод на своята сказка Савич е казал: „Преди Европейската война Сърбия имаше да разрешава мно­го свои национални задачи, а именно да освободи от австро-унгарско робство Словашко и Хърватско. След вой­ната мечтата на южните славяни се почти сбъдна, а тя бе – една Велика Югославия от Адриатическо до Черно море, от Дунава до Бяло море. Агент 3250 – 1 група

Кимон ГеоргиевПравителството на Кимон Георгиев установява дипломатически отношения със СССР и изпраща за посланик в Москва горещия привърженик на идеята за интегрална Югославия проф. Михалчев. А в София пристига Фьодор Разколников, който започва целодневно наблюдение над цар­ския дворец от прозорците на хотел „България”. В Държавния архив се пази подробна схема на структурата на българска­та армия, съставена от френски разузнавачи. Неслучайно външните министри на Франция и Съветския Съюз Барту и Литвинов при една от своите срещи ще заявят доволство­то си от случващото се в България след 19 май.

В показанията на Дража Михайлович от 17 май 1946 година, на процеса срещу него в Белград, той заявява:

„В София имах заседание (среща) с Кимон Георги­ев. На това заседание ние, след като разгледахме бъде­щето на нашите отношения, дойдохме до пълно споразу­мение. Първият етап по пътя на сближението беше: български цар без власт, митническа уния с Югосла­вия и военен съюз. Вторият етап – интегрална Югос­лавия под династията на Караджорджевич.“

Снимки от атентата в Марсилия

Цялата тази грижливо построена конструкция обаче рух­ва мълниеносно. С един удар на Иван Михайлов – убийството на сръбския крал Ал. Караджорджевич и френския външен министър Луи Барту на 9 октомври 1934 г. в Марсилия плановете на Белград буквално пропадат за един ден. Толкова пари, хвърлени от чуждите разузнавания в България отиват по дяволите. Кризата в правителството на Кимон Георгиев ста­ва очевидна, а царят обичал да казва, че от есента на 1934-а година „започнал сам да си връзва гащите“. Борис III всява разкол сред военните и през януари 1935 г. Кимон Георгиев подава оставка. Ген. Пенчо Златев, известен с прякора си „Мъглата“ ще изкара 4 месеца и царят ще смени и него с престарелия Андрея Тошев.

Дамян ВелчевДамян Велчев, най-амбициозният член на групата „Звено“, обаче не се предава и се опитва да върне стария сценарий. С прякото участие на Дража Михайлович се сфор­мира група около Д. Велчев, Вл. Заимов и Г. М. Димит­ров. Новото име е комунистическият функционер Сава Гановски. И протогеровистите, разбира се. Сценарият предвижда сваляне на царя и установяване на републи­ка, управлявана от триумвират в състав: Дамян Велчев, Михаил Маджаров и Софийският митрополит Стефан. Д. Велчев, след няколко месечен престой в Белград, на 2 октомври 1935 г. през нощта прекосява пешком българо-югославската граница. Оказва се, че там никой не го ча­ка. Уплашен от риска превратът да бъде неуспешен, Вла­димир Заимов дава разпореждане полковете да не изли­зат от казармите и сам се оттегля от акцията. Дамян Вел­чев е посъветван да се върне обратно в Югославия, на което той отговаря: „Не мога да го направя. Аз съм поел ангажименти!“ На другата сутрин Д. Велчев е заловен и по-късно съден. Той е осъден на смърт, но след вернопо­даническо писмо до царя е помилван.

www.kmeta.bg