Тема с продължение: За гръцката ферма на ужасите само на няколко километра от Гоце Делчев

Преди два дни публикувахме материал за гръцкия фермер Христос Ганидис от отстоящото само на няколко километра от Гоце Делчев Ексохи, независимо от това, че бе осъден за заразата на 20 наши сънародници с опасната болест бруцелоза, двама от които вече са мъртви, той е ненаказан. Сега продължаваме по темата за ужаса, преживян от примамените да работят там българи

За повечето пострадали от Ганидис български пастири ужасът започва с надежда, че в Гърция най-сетне ще намерят по-добро препитание за семействата си. Почти всички нашенци са наети по обява във вестник между 2001 и 2003 година. Основен помощник в намирането на работна ръка е българинът Никола Раев, който знае гръцки език и се познава с фермера Ганидис от години. Повечето от кандидатите са принуждавани да подписват договори на гръцки език, които изобщо не са разбирали. Те били напълно заблуждавани и за условията на труд и живот във фермата, за която ги наемат.

Срещали са се в Сливен с Христос Ганидис. След това той ги наемал и превеждал с автомобил през границата. Държал паспортите им у себе си. Хората работели от 14 до 17 часа на ден. Фермерът им плащал символични суми от по 20-30 евро на две седмици или на месец, или по 50 евро за целия престой от няколко месеца. Някои не успели да си вземат заработените пари изцяло. Живеели при нечовешки условия, с външна тоалетна, къпели се навън и през зимата със стоплена вода от слънцето. В кошарите царяла мръсотия, овцете боледували. В онези години България още не бе в Европейския съюз и българите не смеели да си тръгнат без паспортите, за да не бъдат задържани като нелегални емигранти от гръцките власти. Страхували се и да се оплачат в полицията.

Едно от пострадалите семейства – Дойчо и Маргарита Нейкови, разказва пред съда по-късно, че били излъгани, че ще гледат стадо от около 390 овце за около 860 лева заплащане месечно и че ще бъдат настанени в много добри условия. Реалността обаче била коренно различна.

Когато пристигнали в овцевъдната ферма на Ганидис, Нейкови разбрали, че трябва да се грижат за 970 овце. Работният ден за тях започвал в 4,30 часа сутринта, трябвало да приготвят 1 тон храна за овцете, след това да ги издоят, да ги изведат на паша на разстояние 15-20 километра, а после, като се върнат, отново да ги издоят. Така работният им ден приключвал около 22 часа, след

ежедневна 18-часова непосилна работа

Докато Нейкови робували във фермата, там работело и семейството на Стоян и Янка Стоянови. Всички забелязвали, че овцете са болни, но когато кажели това на собственика, той им отговарял, че на животните им няма нищо. Нейкови бързо разбрали, че работата в тази ферма застрашава живота им, и успели да се доберат до България през октомври 2001 г., месец по-късно

Дойчо рязко вдига 40 градуса температура

и е приет в инфекциозна болница с диагноза бруцелоза.

Малко след Нейкови от фермата се спасили и семейство Стоянови, но съпругът бил вече фатално заразен и въпреки последвалото сериозно лечение издъхнал през 2005 г. Фермерът Ганидис и помощникът му Раев обаче изобщо не се тревожели от разболяването на българите и щом две от семействата успели да напуснат фермата, те бързо наели други българи. Така в Ексохи на 12 декември 2001 г. пристигат Красимира и Диян Димитрови. Те се сблъскват с още по-голям кошмар – трябва почти съвсем сами да се грижат за 1000 овце, десетки от които видимо сериозно болни.

На втория месец здравословното състояние на съпрузите рязко се влошава, те получават отоци по ръцете, болки в краката и гръбначния стълб и главоболие. Щом обаче кажели на гръцкия фермер, че са болни, Ганидис им отговарял:

“Всички българи сте много мързеливи и затова се преструвате на болни!”

Димитрови били ужасно уплашени от кого да потърсят помощ, а когато попитали за съвет друго българско семейство, което работело в съседна ферма, те им отговорили, че няма смисъл да се оплакват в полицията, защото братът на Ганидис работи там и никой няма да им обърне внимание.

Гръцкият фермер тормозел ежедневно и не пускал семейство Димитрови да си тръгне, като дори веднъж насочил пушка срещу тях, разказват по-късно двамата пред магистратите. Едва през март 2002 година, докато Христос и българският му помощник са в България, за да наемат още пастири, Красимира и Диян успяват да избягат от “фермата на ужасите” и да се приберат в България.

За да се измъкнат от робството в Ексохи, на Димитрови помага съсед от същото селище, който им купил билети за влака до град Серес. После Димитрови преминали границата пеша. Щом се прибрали у нас Деян веднага бил приет в Окръжна болница в тежко състояние и е диагностициран с бруцелоза.

Опасната зараза води до инвалидна количка или смърт

Смъртоносната инфекция на бруцелозата се предава от болния добитък на човека. В България не е позната от близо 50 години. Бруцелозата нанася трайни увреждания на всички жизненоважни органи. Повечето от поразените поддържат живота си само с лекарства. В много случаи последните им дни преминават в инвалидна количка. Ако болестта не бъде открита навреме води до смърт. До летален изход се стига, защото коварната бактерия бруцела в много от случаите бавно, но сигурно поразява жизненоважни органи като сърцето и мозъка.

Експерти по делото срещу гръцкия фермер обясняват в съда, че проблемът на болестта бруцелоза е, че въпреки адекватното лечение често се стига до хронифициране на инфекцията и след време може да настъпи отново изостряне на заболяването. Според експертното мнение на вещите лица по единственото дело за заразяване с бруцелоза у нас двамата починали пастири също са били болни от бруцелоза.

Изследване на ексхумирания труп

на Стоян Стоянов показва категорично, че има наличие на ДНК на смъртоносната зараза. За съжаление, при другия починал работник ексхумираният материал е бил негоден за изследване, показват още материали по делото.

Въпреки че по делото е изяснено от експерти, че двамата починали пастири са се заразили с бруцелоза във фермата на Ганидис, той не е осъден за смъртта им, защото на телата не е била направена аутопсия веднага след смъртта им, която пряко да установи причината за смъртта. По време на проточилото се с години съдебно дело в Софийски градски съд председателят на съдебния състав съдия Димитрина Ангелова многократно изпраща чрез Министерството на правосъдието съдебна поръчка за призоваване на Ганидис, но до края на процеса той така и не се явява в залата.

Помощникът на Ганидис в престъпленията Раев, който е подсъдим като съучастник в наемането и незаконния трафик на българи пък се опитва да блокира или направо да спре процеса, като представя в съдебна зала различни документи, че е бил заразен с антракс. Съдебномедицинска експертиза и заключение на вирусолог обаче установяват, че дори да е бил заразен с антракс преди време, Раев е успешно излекуван и няма никакъв проблем да се явява в съда.

Въпреки различните поводи за забавяне все пак през юли 2011 година гръцкият бизнесмен и българският му помощник са осъдени на първа инстанция. Две години по-късно през юни 2013 г. апелативният съд потвърждава присъдите, а Върховният касационен съд окончателно осъжда гръцкия гражданин Ганидис на 5 години затвор и общо 120 хил. лева обезщетения, като присъдата влиза в сила в първите дни на 2015 година. Малко след това

Ганидис е обявен за международно издирване

и има издадена европейска заповед за арест, за да бъде изпълнена присъдата му.

3 месеца по-късно обаче гръцките власти уведомяват България, че апелативният съд на Тракия отказва екстрадицията. Като магистратите нареждат под надзора на компетентния прокурор да се разгледа присъдата в съответствие с гръцките закони. На 11 май м.г.от писмо, изпратено до софийската градска прокуратура от прокуратурата към апелативния съд на Тракия, става ясно, че Ганидис е престоял в ареста само два дни. В писмото е записано още, че в изпълнение на решение номер 227 на тричленния районен съд на Родопи Христос Ганидис е освободен, тъй като е разпоредено отлагане на изпълнението на горното решение с условие за явяване на бизнесмена в първата десетдневка на всеки месец в службата за социален надзор и подпомагане. В официалния документ от гръцките власти, прикрепен към делото е записано още, че решението на апелативния съд е неотменимо.

Въпреки това през юни миналата година Софийският градски съд изпраща чрез Министерството на правосъдието всички документи по присъдата и моли да се направи запитване до гръцките власти дали е приведена в изпълнение присъдата на Ганидис, като цитира вътре официалната информация, че Ганидис е освободен. И до днес отговор на това запитване няма. От Министерството на правосъдието отговориха на “24 часа”, че гръцките власти не са подали повече никаква информация, след като осъденият гръцки фермер е освободен. Няма никакви данни и за движение по процедура за изплащане на обезщетенията. А някои от пострадалите български пастири отново са на гурбет в Гърция, за да преживяват, докато могат.

Нахалството на въпросния фермер започва да съди за клевета работниците, които е заразил

Докато в България прокуратурата води разследването срещу гръцкия фермер, заразил наши работници с бруцелоза, Христос Ганидис завежда дело за клевета срещу двама от потърпевшите Веселина и Йордан Дачеви от Сливен. Той иска 200 хил. евро обезщетение за уронване на авторитета му.

Когато болното семейство отива в съда в Ксанти, фермерът се държи надменно и нагло. Той е довел брат си и още двама свидетели, които да го подкрепят пред магистратите, че е оклеветен.

“Ще видите оттук нататък какво ще ви направя”, заплашил Ганидис българите. След няколко отлагания и два часа разпит на свидетели обаче гръцкият съд напълно оправдава българите.

24chasa.bg