Нов успех за благоевградския топ модел Джия – красавицата стана майка!

„България ми липсва, един ден ще се върна!“Теодора ХРИСИМОВА

Гинка Лазарова (по псевдоним Джия) е ро­дена през 1985 г. в Бла­гоевград. Започва да се занимава с мода в аген­цията „Ивет Фешън” на 18 г. след като завършва френската гимназия. Сни­мала е за известни марки като Bodyshop, Gokwan, Remington, Wella и L’Oreal, както и за английските издания „Men’s Health“, „Esquire“, за гръцкия VOGUE.

От шест години Джия живее и работи в Англия, а отскоро е майка на един прекрасен син.

С какво я привлича дъждовният Лондон вече толкова години и как ѝ се отразява майчинството, разбе­рете от следващите редове.

– От дълго време живееш в Лон­дон. Какво ти харесва в английска­та столица и ако имаш възможност да се преместиш другаде, къде би избрала да жи­вееш?

– Когато дой­дох, ми харесва­ше всичко – хо­рата, музиката, манталитетът, сигурността, безкрайните възможнос­ти. Разбира се, като поживееш някъде и свик­ваш с всичко това, започваш да го приемаш за даденост. За момента нямам силното жела­ние да живея другаде.

Със сигурност обаче България ми липсва и един ден, когато по­чувствам, че е правилният момент, бих се върнала. Вярвам, че камъ­кът си тежи на мястото.

– Има ли разлика между чуж­дестранните и българските мо­дели?

– Няма никаква разлика. Бъл­гарските модели, които работят навън са точно толкова профе­сионални или непрофесионални, колкото и рускините, бразилки­те, или скандинавките.

Във всяка страна, както и в България, има момичета, които снимат само за мъжки и лайфс­тайл списания с единствената цел да бъдат популярни. Те нямат нищо общо с модата, а по-скоро радват мъжкото око.

– Печеливша ли е професията на модел?

– Зависи. За мен е печеливша, тъй като ми е дала възможност да пътувам, да се запознавам с инте­ресни хора и култури, да се грижа сама за себе си. Както навсякъде, така и тук е много важна нагласата, която човек има.

Като цяло тази професия е много несигурна и може да се практикува до едно определено време, затова е хубаво вина­ги да имаме план Б.

– След 10 години какво е за теб мо­делството: работа, хоби или страст, от която не мо­жеш да се от­кажеш?

– Ежедне­вието на един модел е свър­зан с работата му. За мен мо­делството се е превърнало в начин на жи­вот.

Това не е ра­бота с разчете­но работно време, местоположение и един екип, с който да бъдеш от понеделник до петък.

С такъв тип професия човек трудно изгражда навици. Не мога да я приема само като ангажимент, но и не мога като хоби, защото ми звучи твърде несериозно.

Страст човек е хубаво да има към всичко, което прави, но не ме е страх, ако утре трябва да затворя тази страница от живота ми.

– Може ли да се съчетаят ролите на майка и на модел?

– Разбира се, че може. Едно дете не трябва да бъде спънка в живота, а напротив. Едва ли има по-голям стимул!

– В свое интервю преди две го­дини споменаваш, че ако родиш, искаш да гледаш детето си в Бъл­гария. На какво мнение си сега?

– Сега съм на мнение, че няма абсолютно никакво значение къде отглеждаш детето си.

Когато си млад и майчинството ти се струва в далечното бъдеще, ми­слиш по начин, който тотално се из­меня, когато се появи новото човече.

Синът ми все още е много малък и за него няма да е от особено значе­ние, ако все пак решим да се премес­тим на друго място.

Неговите нужди в момента сти­гат дотам да бъде гушкан и нахра­нен.

– Кои са най-важните неща, на които искаш да научиш детето си?

– Аз вярвам, че децата ни се учат най-вече от примерите, които не­съзнателно им даваме.

За мен е важно да му дам цялата си любов и подкрепа, а оттам ната­тък, животът ще го научи на уроци­те, през които всички сме минали.

– През 2013 г. сп. „Maxim” те оп­ределя за най-сексапилната бъл­гарка. В едно твое телевизионно интервю казваш, че няколко пъти си ги питала сигурни ли са в реше­нието си. Защо?

– Не съм ги питала наистина, това беше самоирония, но честно казано беше неочаквано, може би защото никога не съм се възприе­мала като класическата секси мац­ка.

Сигурна съм, че след време, ко­гато гравитацията и кърменето си кажат тежката дума, тази класация ще ми е като позитивно намигване от миналото.

– Опиши с пет думи българската жена?

– За жалост повечето българки, които виждам по улицата не из­глеждат особено щастливи и удо­влетворени, затова и предпочитам да не ги описвам с пет думи, тъй като едва ли ще бъдат особено по­зитивни.

Надявам се, наистина българите като цяло да се обичаме повече и да бъдем по-добри и внимателни един към друг.