Писмото на детеубиеца Манчо Панюков: „Един ден ще се върна и ще отмъстя на всички!“

Тодор ТОДОРОВ
“Снеже, прочети това и го изгори!”
Така започва писмо от затвора на осъдения до живот детеубиец Манчо Панюков до първата братовчедка на починалата си съпруга.
На 4 февруари 2009 г. Манчо закла зверски двете си деца Иво и Еди, на 6 и на 9 г., и подпали къщата на тъста си Мурат Парапанов в благоевградското с. Осиково.
Там бяха събрани всички роднини и жена му Биляна. Мъжът влезе в дома, плисна туба с бензин и драсна клечката. После изведе навън момченцата си и закла Иво, догони бягащия от ужаса Едиан и преряза и неговото гърло.
След зверството Манчо се скри в колиба край селото и заспа, но бързо бе заловен от полицаите.
При пожара в къщата бяха обгорени 5-има души. Най-тежко бе състоянието на жена му Биляна, която почина след месец.
Година по-късно окръжният съд в Благоевград даде доживотна присъда без право на замяна на убиеца. По-късно тя бе потвърдена и от втора инстанция.
След трагедията няколко от роднините на Биляна починаха заради преживения стрес.
“Този изверг вкара в гроба дъщеря ми и двете дечица, после “изкопа” гробове на още 4-ма наши роднини. Тези, които оцеляхме, не знаем на кой свят сме! Пия една шепа лекарства, а той си живее живота в затвора”, нарежда през сълзи тъщата Фикра.
Жената се оплака, че от затвора Манчо продължавал да тормози семейството на жена си. Пращал писма до нейни братовчеди, обаждал се по телефона и ги заплашвал.
Наскоро писал писмо до Снежана, която е първа братовчедка на жена му.
“Отнякъде е намерил адреса ни в Гоце Делчев и изпрати 23 страници писмо. Четохме го и плакахме всички вкъщи. И от мъка, и от яд. Гневни сме, че няма смъртно наказание за такива злодеи”, казва майката на Снежана Биляна Караилиева.
Тя недоумява защо от затвора позволяват на Манчо да пише такива неща.
“Той не заслужава да живее, а не да пише и да звъни по телефоните. Трябва да му забранят, защото непрекъснато ни тормози”, допълва притеснена жената.
В дългото послание убиецът посочвал 4-ма роднини на жена си, които според него били виновни да се стигне до трагедията – сестрата на тъща си Анифе, двете й деца и една от лелите.
“Пак ти казвам  4-мата ще си платят. От за­твора рано или късно се излиза. Като изляза, първо ще посетя тях. Загубих ми­налото си, нямам настояще. Питал съм се хиляди пъти защо се случи. Има само един отговор – оцелях, за да накажа виновните”, написал затворникът.

Той бил сигурен, че дожи­вотна­та му присъ­да ще бъде заме­нена и след 15-20 г. ще излезе на свобода и щял да е в раз­цвета на живота си. Хвалел се, че беседва често с пси­холожка, която му върнала вярата в живота.

“Каква е тази жена? Кой я праща да си говори с него и да го успокоява? Нас кой дойде да ни успокоява? Там се грижат за него все едно, че той е пострадал, а се оказва, че всъщност живее, за да излезе навън и да от­мъщава, да продължава да убива”, ядосва се тъщата.

Казва, че не е притеснена за себе си, а за другите, кои­то могат да пострадат след време.

С мъжа й Мурат следели дебатите около отмяната на доживотната присъда без право на замяна и се ядос­ват, че никой не пита постра­далите за мнение.

Опасяват се, че наистина може да се стигне до от­мяна и Манчо да излезе на свобода. В писмото си той подробно описвал случки от миналото, припомнял защо мрази 4-мата роднини на жена си. В същото време твърдял, че не помни как е убил децата си.

Нямало и нотка на съжа­ление за това, което е извър­шил. Оказало се, че от за­твора е написал и писмо до жена си Биляна, докато тя бе в “Пирогов”. Седмица преди да почине, младата жена бе дошла в съзнание. Тогава са й чели писмото.

“Тъкмо племенничката ми почна да се съвзема, да го­вори и леко да мърда пръ­стите и някой й прочел пис­мото от този звяр.

Мисля си, че това напра­во я съсипа пси­хически, тя не из­държа и почина”, предполага леля й, на която е кръстена – също Биляна.

Преди месеци Манчо пратил диск със снимки на друг братовчед на жена си.

“Не знаем кой му е дал този диск в затвора. На него има снимки от рож­дени дни и банкети, на които е бил заед­но с децата и други роднини.

Предполагаме, че негови приятели от родното му село Скребатно са ходили на свиж­дане и са му го дали”, коментира тъщата.

Чула, че други затворници му осигурили теле­фон и от него той звънял поне на 10-ина души в Осиково и Скребатно. На­последък обаче обаждания­та спрели.

“Като няма смъртна при­съда, поне да го пра­тят в някоя мина – да ра­боти, а не да лежи по цял ден и да го хранят като на почив­ка”, нарежда тъщата.

Продължението четете утре в печатния брой на вестник Топ Преса!