Кристален въздух, възрожденски къщи и суперджаз в Банско

Банско не е само за скиори, въпреки че в последните години неизменно държи първенството като зимна столица на Балканите. Наскоро класация на британския вестник “Телеграф” го постави на трето място в света като най-добро място за живеене заради чистия въздух, красивата Пирин планина, възможностите за ски и сноуборд, здравословния начин на живот.

Възрожденският дух, богатото културно-историческо наследство и модерните ваканционни и апарткомплекси привличат туристи през цялата година.

48 часа може да ви стигнат, но само ако ги отделите за разглеждане на културно-историческите забележителности. Решите ли да съчетаете и поход в Пирин, със сигурност ще трябва повече време, защото Пирин не е планина за един ден. Туристическите маршрути са повече от 15, а всеки от тях ще ви разкрие гледки, от които дъхът спира и часоветене стигат, за да се насладите на девствената природа.

Затова първо направете обиколка на града, за да се заредите с духа на старите и горди банскалии. Сутрешното кафе задължително се пие в центъра, където е запазена уникалната възрожденска архитектура на сградите. Старинните къщи от камък и дърво, приличащи на крепости, са строени както за удобство, така и за сигурност на обитателите си. Обградени са с високи зидове. Стените са каменни, масивни, а на много места ще видите специални отвори, наричани бойници, използвани за стрелба при нападение. Вратите са ниски, прозорците малки и с решетки.

Почти всички имат тайни скривалища и тунели, които отвеждат живеещите навън при опасност. Стопанските помещения, дюкяни или работилници са на приземния етаж. На горния етаж около чардак са жилищните стаи. Имат по стените украса от стенописи или дърворезби.

Емблематична за епохата на Възраждането е Веляновата къща от XVIII век, олицетворение на бита, уюта и стремежа към красота на банскалии. Подземни скривалища, бойници, уникални стенописи и дърворезби я правят недвижима културна ценност с национално значение. Тя е част от музейния комплекс в Банско. Няма как да се пропусне къщата музей “Неофит Рилски”, също с национално значение. С типичната си банска архитектура задната ѝ част е направена като скривалище. На втория етаж са жилищните стаи, както и килийното училище на бащата на Неофит Рилски. Подредени са документи и материали за дългогодишната дейност на Неофит Рилски.

Ако нямате възможност да видите килията на патриарха на Българското възраждане Паисий Хилендарски в Хилендарския манастир в Атон, то точно копие има в Банско. Преди 8 г. отвори духовно-информационният център “Св. Паисий Хилендарски”.

Сградата е на мястото, където е била родната къща на автора на “История славянобългарская”. Освен килията може да се види и също толкова точно копие на параклиса “Св. Иван Рилски”. В мемориала са почетени и братята му – дарителят на Зографския манастир Хаджи Вълчо, както и игуменът Лаврентий.

Постоянната иконна изложба пък е в сградата на бившия Хилендарски (Рилски) метох. Съхранен е в автентичен вид от 1749 г. Оригинални икони, църковна утвар, копия на стенописи от майстори от Банската художествена школа са експонирани в метоха.

Къща музей “Никола Вапцаров” в центъра е един от символите на Банско. Родният дом на поета революционер е превърнат в музей през 1952 г. Стаите, в които е израснал, са в автентичен вид и подредени по указания на майка му Елена и сестра му Райна.

Безспорно най-посещавана в Банско е църквата “Св. Троица”. Тя има интересна история на построяването си през 1835 г. Прави впечатление, че над главния вход са един до друг турски полумесец и християнски кръст.

Полумесецът бил изобразен, за да бъдат склонени турските власти да не събарят градежа, който се разпростирал на повече място от разрешеното. 270 фамилии и над 1000 индивидуални дарители са участвали в изграждането. Кулата в двора, висока 30 м, е построена през 1850 г. от уста Глигор Доюв. 16 г. по-късно е монтиран часовникът, изработен от банския майстор Тодор Хаджирадонов.

Ако ви остане време, може да се пренесете и в Античността, като посетите Археологическия комлекс “Свети Никола”, който се намира на около 5 км от Банско. Разкопките там започват през 2007 г. , когато е открито селище на площ около 6 дка. Датирано е от 4-и век пр. Хр. Общината е изградила туристически пътеки и инфраструктура, както и кътове за отдих.

“Ситан кале” пък е късноантична крепост в м. Калята, на около 4 км от града. На площ от около 10 дка са разкрити част от стени с порта, кръгла охранителна кула, фрагменти от битова и строителна керамика, накити и др. До крепостта се стига по туристическа пътека, има указателни табели и кътове за почивка. След обиколка из забележителностите, запазена марка на Банско, е пикник на поляна сред девствената природа, край бистър планински поток. Всеки любезен домакин на хотел или къща за гости ще ви го организира, така че да похапнете от домашните ястия, да опитате червеното вино и да ви попеят “на ухо” талантливите бански певци и музиканти.

АБСОЛЮТНО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО: КАПАМА, ЧОМЛЕК, БАНСКИ СТАРЕЦ И КОСТУРЕТА С ЧЕКАНЕ

48 часа може да прекарате и само в механите на Банско. Има поне пет задължителни ястия, които трябва да опитате от банската кухня. Заради специфичния местен диалект и запазени традиции много от вкуснотиите и досега са познати с имената си от векове насам.

Капамата е сред гордостите на банските механи. В глинен съд се редят парчета свинско, телешко, пилешко, кървавица, гарнирани с кисело зеле, ориз и чекане (цвекло). Още много местни подправки, вино и др. тайни слагат кулинарите в гърнето, което трябва да се задушава поне 5 часа.

Близо 10 часа пък на тих огън трябва да къкри голям глинен съд с телешки джолан, малки картофчета, лук, скилидки чесън, вино и др. добавки, за да се получи традиционният чомлек.

Няма заведение, където да не ви предложат от тези две местни ястия. Посещаващите за първи път банска кръчма се питат какво е бъркада.

Качамак, но по бански, ще му отговорят майсторите в кухнята. Всъщност традиционният качамак от царевично брашно се разстила в тава и се оформят легла, в които се поставят сирене, ребърца, кървавица, дробчета или сланина.

Струва си да се опитат и костурета (боб) с чекане и сланина, които няма да срещнете на друго място у нас. Към врящия бял боб в тенджерата се прибавят нарязани на дребно сланина и чекане, както и цели сухи чушки. Банската кървавица е идеална и като мезе, и като основно ястие, защото засища много. Приготвя се от свинско и телешко, нарязани на по-едри парчета и дреболии, подправени с праз, кимион, копър, черен пипер и специална банска мерудия. Сместа се пълни в черва и се суши.

Банският суджук се приготвя само от свинско и дреболии. Сухото мезе бански старец се смята за най-големия деликатес, защото в него се слага най-доброто месо – свинско бонфиле с подправки. Пълнят се 30- сантиметрови черва, пресоват се и се сушат в проветриво помещение.

ГРАДЧЕТО ОТГЛЕДАЛО ПАИСИЙ И ВАПЦАРОВ

Цяла плеяда велики българи, творци и възрожденци са гордостта на планинския град.

Тук е родното масто на видния книжовник, духовник, просветител, учител, художник и общественик Неофит Рилски (1793-1881), с рождено име Никола Поп Петров Бенин. Учи в килийното учлище на баща си, а след това овладява иконописта в Рилския манастир. Там приема монашеското име Неофит. Посвещава живота си на духовното въздигане на българския народ.

Банско е и родното място на родоначалника и вдъхновителя на Българското възраждане Паисий Хилендарски (1722-1773). Брат му Лазар става монах Лаврентий в Хилендарския манастир. Паисий го посещава често там, но през 1762 г. напуска Хилендарския манастир и се премества в Зографския, където довършва “История славянобългарская”.

Основоположникът на Банската художествена школа Тома Вишанов Хаджиикономов – Молера (1750 – неизв.) е роден в семейство на свещеник. Учи живопис в Австро-Унгария. Наричат го Молера (от немски живописец, художник). Новатор в иконописта в ранния период на Българското възраждане.

Едно от имената, емблема на Банско, е Никола Вапцаров (1909-1942). Посвещава живота и творчеството си на стремежа да се изгради по-хубав, по-справедлив свят, наситен с “вяра в доброто и човека”. Арестуван е на 4 март 1942 г. и в затвора пише “Прощално” и първия куплет на “Предсмъртно”, които са сред шедьоврите в световната литература. Разстрелян е на 23 юли. През 1952 г. на Втория конгрес на мира във Варшава Вапцаров посмъртно получава Почетната награда за мир.

КАЛЕНДАР НА АТРАКЦИИТЕ

Юни – септември – Културни вечери “Традиции и изкуство”

Юли – Музикален фестивал Bansko Beat Music Experience

Юли – Лятна киномания “Под звездите”- прожекции на филми на открито

Юли – Летни театрални празници – гостувания на най-успешните театрални постановки от страната.

От 6 до 13 август – Международен джаз фестивал, една от запазените марки на лятната културна програма в Банско

От 25 до 27 август – „Банско опера фест“

Септември – Фестивал на балканската музика „Бохеми“

Ноември – „Банско филм фест“ – международен фестивал на планинарския филм

1 януари – Кукерски фестивал и шествие. Мъжете се преобличат като бабугери (кукери), излизат на площада, за да гонят злите сили. Облеклата им от кожи с дълги близо метър косми, маски и тежки чанове са уникални и привличат освен български туристи и много чужденци.

Март – Horizon Festival – зимно музикално парти за електронна музика

Великденски празници – пресъздаване на традициите, концерти на открита сцена на площада

МУЗЕИТЕ

1. Къща музей “Никола Вапцаров” – работно време от 8,30 до 13 ч и от 14 до 18 ч, без почивен ден. Билет за възрастни – 3 лв., за учащи – 1 лв. Беседа за цяла група – общо 5 лв. Безплатно – всеки последен понеделник от месеца

2. Къща музей “Неофит Рилски” – работно време от 9 до 12 ч и от 13 до 17,30 ч. Почивен ден – вторник. Билет за възрастни – 3 лв., за учащи – 1 лв. Безплатно – всеки първи понеделник от месеца

3. Велянова къща – от 9 до 13 ч и от 14 до 17,30 ч. Почивен ден – неделя и понеделник. Билет за възрастни – 3 лв., за учащи – 1 лв. Безплатно – всяка първа сряда от месеца

4. Радонова къща – от 9 до 12 ч и от 13 до 17,30 ч. Почивен ден – неделя и понеделник. Билет за възрастни – 3 лв., за учащи – 1 лв. Безплатно – всяка трета сряда от месеца

5. Духовно-исторически център “Св. Паисий Хилендарски” – от 9 до 13 ч и от 14 до 17,30 ч. Почивен ден – неделя и понеделник. Билет за всички – 1 лв. Безплатно – всяка последна сряда от месеца

6. Постоянна иконна изложба – от 9 до 12 ч и от 13 до 17,30 ч. Почивен ден – неделя и понеделник. Билет за възрастни – 3 лв., за учащи – 1 лв. Безплатно – всяка втора сряда от месеца

– See more at: http://pirinsko.com/kristalen-vyzduh-vyzrojdenski-kyshti-i-superdjaz-v-bansko-21259.html#sthash.mfY1vEly.dpuf