СРАМ: Заради недостиг на свещеници в Югозапада на Великден, Христос „възкръсва” в зависимост от графика на попа

Недостиг на свещеници, особено по църковните празници, отчитат от Кюстендилска духовна епархия, обхващаща общините Кюстендил, Невестино и Трекляно. За Великден на един поп ще се паднат по три-четири черкви.

В момента в епархията има само 12 свещеници, а те са прекалено малко, за да обслужват 86 действащи храма, оплакаха се от църковното настоятелство на централния храм в Кюстендил  „Свето Успение Богородично”, като допълниха, че по време на предстоящите празници на отчетата в региона се налагало да обикалят по няколко села на ден, за да не останат разочаровани енориашите им, а не всички черкви ще бъдат отворени.

Млади свещеници няма, коментират от църковното настоятелство, като припомнят, че последният ръкоположен свещеник в Кюстендил е настоящият архиерейски наместник Генади Генадиев /51 г./

Наред с липсата на свещеници, повечето от храмовете се нуждаят от спешни ремонти, боядисване, както и реставрации, а и от изграждане на нови кубета, каза бившият архиерейски наместник отец Венци Шияков.

Храм „Св. Димитър” в село Горна Гращица, строен през 1879 година, има нужда от ремонт, окаяно е състоянието на камбанарията, от нова камбана има необходимост и храмът „Св. Георги”, строен през 1886 година в село Берсин. От спешен строителен ремонт се нуждае и черквата в село Драговищица „Св. Успение Богородично”, строена през 1859 година. Лозенският храм „Света Петка”, строен през 1872 година, се нуждае от външна замазка и ремонт на камбанарията, а от нова камбанария се нуждае още черквата „Свети Архангел Михаил” в село Горановци, в село Слокощица действащият храм-паметник на културата „Покров Богородичен” се руши, нужда от реставрация има храмът „Света Богородица” в Ръждавица. В лошо състояние е храмът в Шишковци, изброиха отците от Кюстендил и коментираха, че до 5000 лева отпускат от Дирекцията по вероизповедания, но те не стигат за необходимите ремонти на местните храмове.

Аналогично е положението и в Неврокопска епархия.

Великден идва и за поредна година голяма част от храмовете ще останат без свещеници, защото такива няма.

Според отец Павел от цялата епархия най-добре е Благоевградска околия, където съотношението църкви-свещеници е приблизително 2 към 1.

35-те църкви в околията се обслужват от 21 свещеници, но значителна част от отците са в Благоевград, поради което на много места по селата на 1 духовник се падат по 4-5 селски църкви. Предстои тези попове да си изработят великденския график, според който в едното село ще се отслужи службата на Велики Четвъртък, в другото село храмът ще бъде отворен за службата на Велики Петък, а късметлиите остават в третото село, където храмът ще бъде отворен на самото Възкресение и миряните ще могат да кажат „Христос Воскресе“ в присъствието на истински поп, докато първите два храма ще са заключени на самото Възкресение, обясни отецът.

Без график ще бъде правен само осветът на жертвените агънца, които вярващите първо носят в църквата, а после слагат във фурната. Тъй като ритуалът не може да бъде правен в тежките за християнския свят петък и събота, когато Христос е разпнат на кръста, агнетата или солта, с която ще се осолят животните, ще бъде освещавана в неделя. Вариантът е или отецът да се разбере с жителите на селата, които обслужва, да му докарат животните в конкретна църква, или самият той да обиколи за една сутрин всичките храмове.

Общо на територията на Неврокопска епархия, чието седалище е в гр. Годе Делчев и към него има архиерейски наместничества в Благоевград, Сандански, Разлог и Петрич, има около 100 свещеници. Поне по 1 църква обаче има във всичките села и градове с предимно християнско население, така че в Благоевградско на един поп се  падат средно по 6-7 действащи църкви, отделно има и много храмове и параклиси, които са в категорията недействащи. Подобно е съотношението и в другите околии на епархията.

По официални данни на Дирекцията по вероизповеданията в България има около 8000 църкви и манастири и стотици частни нерегистрирани параклиси. Всички те се обгрижват от не повече от 1000 свещеници.

От другата страна на религиозната барикада са 93 католически храма, 1400 джамии, 10 синагоги и около 260 собствени храмове на други вероизповедания като Божията църква, Петдесятната, Конгрешанската, Адвентистката и т. н. Въпреки че миналата година дирекцията отказа регистрацията на 2 старостилни църкви, защото почти бяха преписали устава на БПЦ, в страната ни има и старостилни храмове и 1 от тях е в Благоевград. Тук собствени църкви имат няколко евангелистки деноминации, муунистите, йеховистите, свой храм ще строят и последователите на Дънов.

Общо в страната към момента има регистрирани 136 религиозни институции и вероятно още толкова фондации, сдружения с идеална цел, школи и нерегламентирано действащи религиозни организации и култове от рода на индуистките “Сахаджа йога”, “Шри Чинмой Център”, “Ошо”, “Сатя Саи Баба”, “Шри Шри Рави Шанкар – Изкуството да живееш”, „Крия йога”, „Махариши Махеш Йоги – Трансцендентална медитация”, будистко-даоската „Фалун Гонг” и др. Всички чужди на християнството религии и култове изобилстват от проповедници и пари, които влизат отвън.

И на тях християнството може да отговори само с празните за Великден храмове и нищожен брой свещеници, които официално на месец получават минималната за страната заплата от 460 лв.