17 години от смъртта на Николай Добрев

Политикът ще остане в историята, като човек взел едно от най-тежките решения за себе си и БСП с идеята в държавата да стане по-добре

Иронията на политическото битие го превърна  в жертва на собствената си партия. Николай Добрев ще остане в историята като човекът, взел едно от най-тежките решения за себе си и БСП  с идеята в държавата да стане по-добре. Именно при него започна изтласкването на мутрите от икономиката на държавата и от голямата контрабанда.

Вчера се навършиха 17 години от смъртта му. Николай Добрев почина през 1999 година след тежко боледуване от рак.

Въпреки всички спънки все пак успя да придвижи реформирането на вътрешното министерство, извърши необходимите стъпки за промяна, които и неговият приемник Богомил Бонев призна, че са в правилна посока и преподписа. Пак по времето на Добрев излезе и докладът за разграбването на банките и рухването на финансовата система, който и досега е единственото документирано обяснение, видяло бял свят, за това какво се е случило в икономиката ни през периода 1994-1996 г. Десети януари 1997 г. беше върховното изпитание за него като вътрешен министър и това, което се случи тогава пред Народното събрание, е абсолютно отражение на желанието на Добрев за безкръвни реформи и невъзможността на собствения му апарат да прозре необходимостта от толерантност и промяна. Защото само една негова заповед в онези часове можеше да превърне площада в бойно поле, а България в арена на гражданска война.

За 17 години БСП не даде своята политическа оценка на събитията от 4 февруари 1997 г., нито пък на  действията на Николай Добрев, който във време на масови бунтове, на хиперинфлация, на международна изолация и ерозия в парламентарното мнозинство направи компромис в името на гражданския мир. С това спаси и БСП от най-страшната участ – да запази властта си с цената на кръв и насилие.

Николай Добрев е роден в гр. Гоце Делчев. Бил е депутат в  36-тото,  37-то и 38-то Народно събрание. От 1996-1997 г. – член на Изпълнителното бюро на Висшия съвет на БСП и говорител на партията. Министър на вътрешните работи в правителството на Жан Виденов. След оставката на правителството на БСП е избран от Висшия съвет на партията за министър-председател. При връчването от президента Петър Стоянов на списъка с министрите в новия кабинет подава и оставката си заради януарските събития през 1997 г.  През 1999 Н. Добрев умира след тежко боледуване.

През недалечната 1997 година Добрев взе със сигурност най-мъжкото политическо решение в безкрайния ни преход – да се откаже от личната си власт в името на спасението на Отечеството, да надмогне партийния в името в националния интерес. Урокът на Николай Добрев тогава бе много ясен и категоричен: Нацията ни може да се развива само с разум и в съгласие.

Уви, днес този урок не се помни. За днешните политици – и в дясно и в ляво – името на Николай Добрев е най-удобно, ако е забравено. Но така е по нашите географски ширини. Високият ръст и откритото чело в политиката дразнят политическите джуджета, създават им комплекс за малоценност, защото рано или късно хората премерват и сравняват едните с другите.

Именно затова, нека днес си спомним за Николай Добрев. Той е човекът, спасил страната от безсмислена и братоубийствена гражданска война по време на кризата от януари и февруари 1997 г.  Кой днес е способен на подобни решения?  Кой днес ще проправи пътя към националното съгласие?

Как Добрев спря БСП към властта

Дойде ли 4 февруари, между президентите Стоянов и Първанов възниква спор, който още никой не е разрешил. С колко папки са се явили Първанов и Добрев пред Стоянов, когато през 1997-а на този ден се отказват от управленски мандат? Въпросът е с историческо значение, защото от отговора зависи оценката за героите на този ден.

В 11 ч. за пореден път в соццентралата се събира ръководството на БСП. В 12 ч. Първанов и Добрев трябва да бъдат при президента. Към 11,15 ч. в залата на „Позитано“ 20 Добрев докладва резултатите от усилията му да състави кабинет: „Отиваме при президента с две папки. Но да сме наясно – дори и ако утре всички гласувате за мен, по-нататък това няма да стане – парламентът е непълноценен! Това решение (да върне мандата – б.а.) го взех още вчера. Бях длъжен това да ви кажа, за да бъда честен към вас.“ Пита ги: „Нали не сте съгласни да заложим златото, за да крепим правителството?“ И подканя Първанов да тръгват към „Дондуков“ 2.

В 11,45 ч. двамата застават пред президента с две папки и с решение да върнат мандата. Няма журналисти, няма фотографи. Добрев отваря първата – с проект за кабинет, за да покажат, че са изпълнили връчения им мандат за формиране на правителство. И я затваря. Подава му втората – с отказ от мандат. Година по-късно в радиоинтервю на 4 февруари 1998 г., Стоянов разказва: „Те влязоха с две папки и аз изтеглих едната.“ Тази теза той поддържа до 2007-а, когато на 3 февруари, отбелязвайки 10-годишнината от събитията, изненадващо пред касетофона ми.

В червената централа посрещат Добрев и Първанов на нож. “Отрежете ми главата, аз не съм предател. Ако останем на власт, не може да освободим улицата, без насилие. Не подценявайте масовото недоволство! Второ – ние не можем да спрем летенето към пропастта”, отстоява позицията си Добрев във вечерните часове на 4 февруари пред парламентарната група на левицата. Разказва на депутатите, че пред КСНС финансовият министър е дал справка на президента какви са задълженията на държавата в двата месеца до изборите и Стоянов никак не е останал доволен. Подчертава, че главният прокурор е забранил да се довеждат нови резерви /на полицията/ от другите райони, “за да пазим Народното събрание”, макар че хората под пагон в столицата не стигат”. И пита съпартийците си: “Мога ли да преживея още веднъж и може ли да има още една нощ като 10-11 януари? Никого не плаша с нея, вие бяхте в залата! Три дни ви питам – не дали ще сме на върха във властта, а как ще управляваме?” Отговори не получава. Изригва обаче партийният гняв, който ще го следва до смъртта му. Прибира се и три дни не излиза от дома си.

Къде са папките?

Виденов никога не му прости „предателството“. Не отиде и на погребението му. Къде са обаче двете папки, които е носел Добрев на президента? До този момент никой не ги е намерил. И до днес Първанов и Стоянов се разминават в разказите си за този ден. И колкото повече времето минава, толкова по-яростно всеки отстоява позицията си, която, поне засега, се оказва за сметка на истината.

Спорът за двете папки се разгоря и през 2012-а, когато отново направих с тях паралелни интервюта. Стоянов дори се обиди, че едва ли не го подозираме в състояние на „пълна невменяемост“, ако продължаваме да твърдим, че е имало две папки, едната от които с отказ от мандат. Гневен е и Първанов: „Има една голяма лъжа, с която се боря непрекъснато – че Стоянов ни е убедил в 12 ч. да се откажем от мандат. Нашето решение за това бе взето ден преди 4 февруари и бе базирано на огромна информация.“ Всеки остава със своя прочит за едно и също събитие.