Легендата Васил Пиргов ексклузивно пред Топ Преса: Музиката ми даде всичко в живота!

Веселин СТАМЕНОВ

Роден съм на 13 май в село Нова Лов­ча. Завършил съм ПГ „Яне Сандански” през 1976-та година, ВНВУ „Васил Левски” през 1980-та, а през 1992-ра година завърших НСА със специалност треньор по футбол.

– Здравейте, г-н Пиргов! Благодарим, че приехте поканата за интервю във вестник Топ Преса, нека за­почнем това интервю нес­тандартно. Кои са първите спомени, които изплуват в съзнанието ви, щом чуете думичките „роден край“?

– Роден край. Веднага изплуват в спомените ми разказите на моя дядо Ва­сил как са бягали, защото границата оставя село Ста­ра Ловча в територията на Гърция. Спомням си колко много мъка и сълзи има­ше у хората като напускаха домовете си. Никога няма да забравя годините, през които учих и работих в град Гоце Делчев и как плаках на 24-ти май 1976-та година на прощаване с гимназията и любимия ми тромпет.

– Казват, че хората, зани­маващи се с музика, имат ми­сия. Как­ва е Ва­шата мисия?

– Като офицер в по­деление 28390, су­трин, когато изкарвах танковете за пла­нинското стрелбище, виждах усмивките на хората, които бърза­ха за работа в заво­дите и радостта им вечер, когато пеех в заведенията. Още от малък пеех и свирех на акордеон. Музика­та ми даде всичко в живота. Какво по-го­лямо щастие от това да пееш пред мно­го хора, да виждаш кръшни хора и усмихната публика. В заведенията, без значение е поводът, искри­те в очите на хората, които искрено ти благодарят са много по-важни и когато ме видят отново, с усмивка си спомнят за радостните ми­гове. Моята мисия не само в музиката, а в живота е да помагам и да радвам хора­та. Музиката ми даде много, а и очаквам още. Запознах се с много хора, имам не­вероятни приятели, с които взаимно си помагаме. Имам и много „приятели”, които ме предадоха през годините, но аз съм им простил.

– Музиката из­пълни ли някоя от вашите мечти? Какво ви даде и какво ви взе? А спортът и армия­та?

– Армията ми даде много. Нау­чих много неща и винаги съм бил от водещите офице­ри. Нищо за себе си няма да кажа, нека другите говорят. Гордея се, че бях съдия, а също така и треньор на ФК „Гоце Делчев”, на­бор 1983-та юноши старша възраст. Станахме шампиони на ре­гионална група Благоевград с отбора, като все още няма подобни случаи в детската формация на Пирин.

– Успоредно с развитието на талантите си, знаем, че се занимавате и с частен бизнес. Нужно ли е един човек на музиката да прави и бизнес, явно в България все още музикант къща не храни?

– В момента работя в МО, централно военно окръжие, като старши експерт в офи­са на военен отчет, райони Люлин и Банкя. Частен биз­нес нямам, като се изключи това, че през свободното си време пея на празници.

– Ваши приятели са едни от най-авторитетните име­на от българския фолклор. Разкажете ни повече за тях, интересни истории, свърза­ни с тях! Какво е за Вас при­ятелството?

– Тук мога да разказвам много. Големи имена в музиката като Николина Чакърдъкова, Боряна Кар­пузова, Боби Шапков, Иван Дяков, Володя Стоянов, ор­кестър „Щуро Маке” и много други са мои приятели. Ис­кам да изразя голямата си благодарност към Николай Кръстилов за издаването на двата ми албума.

– Подготвяте ли някои нови проекти и какво да оч­акваме от вас в бъдеще?

– Каквото и да разкажа ще бъде малко. По моя ини­циатива се проведе бла­готворителен концерт за набиране на средства за мой колега, болен от рак. В него взеха участие Нико­лина, Боби и Боряна. Те не само са ми приятели, те са великолепни изпълнители, а също така и много благо­родни. Благодаря ви, прия­тели. Дълбок поклон пред вас.

Моят девиз: „Миналото не можем да променим, но бъ­дещето си да.”

– Благодаря!