Вестник „Градът“ представя: Учителят от Либяхово

ЛибяховоГеорги Димитров Бекяров още е жив в паметта на учениците си
Достойно име от най-достойните имена на Бекяровия род, на селото ни Либяхово (Илинден), в Мървашко и из Пиринско през миналия век. Ако по повод на юбилея Бекяровият род реши да се събере, то селският мегдан ще се окаже тесен. Дори и Беглишката ливада би се оказала тясна. От голям род бе Учителят.
Катерина и учителят от ХIХ век били щедро надарени с очарователни дъщери. Коя от коя по-гиздави – Ана, Ленка, Мария и Стоянка. Желаната мъжка рожба не се появявала. Майката копнеела за мъжко отроче. Мечтаела мъжко чедо да повива и да развива, мъжко чедо да облича и разсъблича.
Минали години, Катерина получила желания дар от небесата. Голяма била радостта в семейството на стария учител, на голямата рода, на близките. Под ласките на майката, на порасналите сестри юначето растяло едро, красиво, умно, любознателно.
Когато изкачило и последното стъпало на селското училище, продължило учението си в Неврокопската гимназия. Георги е ученик в един от първите випуски на Педагогическата гимназия на околийския град. С отличие завършил градското училище, завърнал се в село, продължил просветното дело на излезлия в пенсия стар учител – баща си.
– Каква интелигентна сила израсна в селото ни – възкликвали орачите, овчарите и косачите на Либяхово.
Сред интелигентната сила бил и Георги – синът на Катерина. Либяховската интелигенция въдворяваше ред, респектираше, изискваше от родителите децата им да не отсъстват от учебните занятия.
Но с младия учител се случи нещо ужасно. Много ужасно. Изчезна. Безследно изчезна посред лято, в голямата ваканция през 1932 г. За селото ни бе познато това явление в онези години. По време на белия терор през 1923 – 1934 г. много видни личности изчезваха безследно. Тогава и от Либяхово изчезнаха петима мъже, чиито гробове и до днес не са известни. Изчезването на младия учител вдигна в тревога големият род на Бекярови и приятелите им с републикански убеждения.
По същото време кмет на селото беше Георги Ангелов Бекяров. Погледите на всички бяха отправени към кмета. Снаха му Мехелина, дъщеря на безследно изчезналия поп Петко Илиев Гюров, бе преживяла ужаса от изчезването на баща си. Мехелина крещи, плаче пред девера си, пред кмета на селото:
– Как ти да не знаеш? Кмет си! Грабнахте единственото мъжко чедо на срику Димитър! Една кръв сте! Тръгвай да го търсиш при кокошкарето на Ванче Михайлов! Тръгвай, докато не са го подали на онзи, дето „леко коле“!
Със сълзи на очи кметът се брани, смутен пелтечи, кълне се, че нищо не знае, че се срамува от срику Димитър.
Безследно изчезналият се завърна след две недели, придружен от комитката Катерина Арнаудова, баба хаджийка, върла върховистка още от времето на Иван Гарванов. Когато в селото се вихреше тревогата по изчезналия, авангардът на върховистите е отседнал край Роженския манастир, честват завръщането на комитката от Божи гроб. На дневен ред е поставен въпросът за обновяване на местните воеводи в напреднала възраст с млади. Старият воевода на Либяхово ще бъде заменен с Георги Димитров Бекяров.
Много деликатно и умно Бекяров отклонява предложението за кадруването във ВМРО с въпрос:
– Кметът на селото ни се казва Георги Бекяров, още един Георги Бекяров… Добре е да помислите за друг.
Комитката подкрепя учителя от Либяхово. Има право. Можем да помислим. Отивам на гости там, ще гостувам на стария учител. Оставете този въпрос на мен.
– Няма да ви е лесно – предупреждава я Симеон Бумбалов, воеводата от Неврокоп. Бекяров току-що се е сродил с другите от горната махала.
– Ще отида, ще видя, ще разговарям и ще реша – настояла хаджийката.
Отвличането било голямо чудо. Още по-голямо било то със завръщането. Старият дядо даскал на очите си не вярвал. Старият учител и младата му снаха, за която намеква воеводата от Неврокоп пред баш воеводата. Семейството на дядо даскал тържествено посрещат знатната гостенка с даровете от Божи гроб.
След 19 май 1934 г. главен учител в селото е Георги Димитров Бекяров. Със слово и с всички възможни средства директорът и цялата му колегия лекуват тежките рани на пострадалите вдовици и сирачета от двете махали. Интелигентната сила в селото в голяма степен заличаваше дълбоката бразда между лявото и дясното пространство в селото. Единението на селото виждахме в отношението на двете страни към кредитно-потребителната кооперация, която еднакво обслужваше всеки потребител. Единението виждахме в спонтанното участие на цялото село в отпочването и построяването на новото училище на стопански начала. Цялото село участваше в доставката на строителни материали, със заплатен и доброволен труд. Единението на селото виждахме в момите и ергените. Младите не се интересуваха коя или кой от коя махала е. По младежки се харесваха, любеха се, задомяваха се.
Околийският център високо оцени промените в селото. Иван Атанасов Икономов, попски син, бе оттеглен от селото и назначен за директор на гимназията в Неврокоп. Това внимание от града към селото ни значеше много.
– Наш човек ще имаме там – възкликваха гурбетчиите. – Ха така!
След Икономов в околийския център бе привлечен и Георги Димитров Бекяров. На него повериха отдела за народна просвета към околийския народен съвет.
И ето, след тази поредица от положителни явления демонът отново си показа рогата. Разочарован инспектор по просветата, безспорен приятел на Бекяров, пише донос срещу колегата си, че бил вътрешен враг с партиен билет. Към доноса прилага снимка, направена през 1932 г. в пиринското усое. На снимката отпреди 20 години Георги Бекяров, завеждащият отдел просвета, облечен в четническа форма, с воеводска капа с чулюфейчето на върха. Доносът доказваше кипналия гняв и злоба на инспектора, че безнадеждно е изтървал очакваното началническо място.
Само снимката потвърждаваше присъствието на Бекяров на пиринското воеводско свърталище. Синът на стария учител убедително отклонил кадровото му издигане от върховисткото ВМРО. Отървал се от воеводските лапи благодарение на комитката, на баба хаджийка. Тя свято тачи стария учител.
С доноса си инспекторът на просветата отрови сърцето на колегата си, на съидейника си. Великодушното сърце на народния учител не можа да издържи. Преждевременно ни напусна.
Тленното сърце на Георги Димитров Бекяров ни напусна преждевременно. Сакралното му сърце и днес витае из Мървашко. Ефирното му име на Учител и днес се носи по някогашните егреци на Стъргач, по чукарето на Илинден. Менталният началник просвета е сред нас, учениците му. Вървим. Срещаме се или се настигаме и винаги разговаряме за онова време, когато учителите в Илинден през деня учеха децата на орачите и тютюнджийките, а вечер ограмотяваха майките и бащите.
След себе си ярка следа остави духовното чедо на Илинден. Стореното от него не се забравя.
ПОКЛОН ПРЕД СВЕТЛАТА МУ ПАМЕТ, ПРЕД СВЕТЛОТО МУ ДЕЛО.
От признателния дядо Борис – един от учениците му, някога.