Борис Анзов: Не харча парите на баща си!

Зад мен не стоят служби, групировки и какво ли не… Аз съм един ентусиаст,който започва от нулата да гради името си в международната журналистика, издържам се сам и това е повод за гордост!Едно интервю на Веселин СТАМЕНОВ

Той е роден в град Гоце Делчев. Живял е в родния си град до 7-го­дишна възраст след това той и семейството му се местят в Москва. Баща му е уважаваният биз­несмен в Пиринския край – Кирил Анзов. Това е Борис Анзов. Международният ко­респондент на Топ Пре­са, човекът, прочул се в цяла България и по света, след като преди десети­на дни едва не бе убит от артилерийски разрив в Сирия. Както стана вече ясно, група журналисти от Русия, България, Ка­нада и Китай попаднаха под артилерийски обстрел в Сирия, недалеч от град Кен­саба в провинция Латакия. Сред тях бе и нашият коле­га Борис Анзов. Завършил международни отношения в един от най-уважавани­те университети в света – „Дружба между наро­дите“ в Москва. Работил като млад дипломат в българското посолство в Москва, Борис избира журналистиката за свое призвание. Скоро ще стартира новата му ме­дия – „Медия Мост“, а успоредно с това съз­даде НПО „Що е маке, се е юнак“, за да по­мага на българите по света. Днес ек­склузивно Топ Преса ви среща с Борко Анзов, за да изчис­тим слуховете, да измием колегиал­ната зло­ба и да го покажем такъв, какъвто е в ис­тинската му светлина.

– Здравей, приятелю, инте­ресен повод да си поговорим. Как ти се от­разява слава­та или по-точ­но интересът към теб след случая в Си­рия?

– Здравей, Веско. При­вет и на всички наши чи­татели от Топ Преса. Наистина думата „слава“ е излишна в нашия раз­говор. Но интересът към мен не стихва. Бла­годаря на всички мои земляци, на моите съ­народници от Бъл­гария за подкрепа­та и ува­жението, което ми демон­стрираха. Това ме зарежда и ми дава сили да продължа да работя, те ми показ­ват, че съм на правилният път. В търсене на истината. Българите сме силен и смел народ, това ни е завещано от нашите деди и ние не трябва да отстъпва­ме назад. А относно интереса – радвам се не за себе си, а за това, че покрай мен име­то „България“ не слезе една седмица от руските медии, от западните, също така и името на Гоце Делчев – патронът на родният ми град. Това наис­тина ме направи щастлив.

– Да, но както винаги се случва в страната ни, не всички те приеха с радост. Имаше злоба, а в някои ме­дии дори се прокара, че едва ли не само ти „твърдиш“, че си бил ранен в Сирия. Това не те ли обижда?

– Веско, не трябва да бъдем дребнави. Разбира се, че ще има и хора, които ще злосло­вят, ще се подиграват дори, аз ги разбирам и им прощавам. Може би проблемите в Бъл­гария, може би трудностите в личния им живот, злободневие­то им пречат да погледнат към света с по-добри очи. Но не бих искал да коментираме това. Всеки има право на мнение.

– ОК. В интервюто си за Би Ти Ви ти направи сензация, показвайки, че отразяваш войната в Сирия с „измис­лен“ микрофон. Това породи доста въпросителни и дори сътресения сред обществото, каква беше целта ти и защо призна това в национален ефир?

– Неприятно ми стана да чу­вам за себе си, че едва ли не „харча парите на баща ми“, зад мен стоят служби, групировки и какво ли не… Истината е, че аз съм един ентусиаст, който започва от нулата да гради името си в международната журналистика заедно с нова­та ми медия – „Медия мост“ и заедно с вас, моите партньо­ри от Топ Преса. Издържам се сам и това е повод за гордост. Не завися от никого и показвам умения­та си. Нямам голе­ми бюджети, както са другите ми ко­леги в Сирия, Русия и пр. Но показвам, че българският та­лант и умение са на високо ниво и без необходимата тех­ника се справяме и правим професио­нални неща.

– В шума около теб в медиите се появи и едно ин­тервю с теб, в което казваш, че си искал да бъдеш убит в Сирия заради баща си, с кой­то си бил скаран. Това опре­делено се прие доста странно и драматично, какво се случи тогава, къде е истината?

– Журналистите сме хора, а при хората има и слабо­сти. Определено не ми стана приятно, когато в някои ме­дии видях, че се използват лични неща, за да се правят „сензации“. Предоверих се, давайки едно интервю, спо­деляйки неща извън темата, лични неща, мои терзания, а те бяха преекспонирани и преувеличени с цел рейтинг или не знам какво… Да, имах лек конфликт с баща си, за­щото той като всеки родител мисли доброто на децата си и можете да предположите какво му е било, когато е раз­брал, че съм в Сирия и съм бил в огъня на войната. Само този, който не е бил там, не знае какво е известно, човек наистина изпада в тежки и труднопреодолими момен­ти, когато виждаш смъртта в очите, кръвта по улиците и ужаса от войната. В таки­ва моменти човек проявява слабост и някой я използва, за да си прави рейтинг. Но хората нека съдят – аз не ис­кам…