Неврокопският политик Димитър Бояджиев в качеството си на социален антрополог: Да запазим домовете за деца, лишени от родителска грижа!

Димитър БОЯДЖИЕВ,

социален антрополог

След като с неистов НПО натиск през 2010 година бе приета национална­та стратегия за деин­ституционализация на децата в Бълга­рия, през последни­те години непрекъс­нато чрез медийни интерпретации ня­кои се опитват да убедят обществото и да налагат тезата, че домовете за деца са социални демо­ни. При положение, че такива функцио­нират и към момен­та в цял свят, а при посещение в един австрийски дом от интернатен тип през минала­та година ме изгледаха доста странно при въпрос дали и тях няма да ги закриват.

Но да се върнем на атаките срещу домовете в България, които са доста ожесточени и неразбираеми, след като стратегията за закриването им до 2025 година така или иначе е приета. Или може би атаките са напълно разбира­еми предвид гузната съвест на тези наложили приемане­то на тази стратегия.

Факт е, че за последните 3 години 50% от домовете за деца вече са приключени, има или няма нужда от тях. Факт е, че начина по-които това се случва е повече от тревожен, предвид, че мате­рията са изстрадали детски съзнания, които така или иначе са преживели много трусове и драми. Защото да откъснеш едно дете от се­мейната му среда (разбирай­те Дома), предвид че то вед­нъж е загубило първичната си такава е много болезнен и труден за преодоляване момент, за който никой така и не даде възможност на децата в домовете да бъдат подготвени.

От тук нататък, какво ве­щае стратегията за изоставе­ните деца на България:

1/ Осиновяване – Тъй като в Домовете за деца лишени от родителска грижа преби­вават деца от 7 до 18 годи­ни(които в по голямата си част постъпват заради пре­живяна семейна драма или риск за живота им, а не от дом майка и дете) тази мярка тук 99% не работи.

2/ Настаняване в новосъз­дадени по програми по-мал­ки институции (ЦНСТ). – Една от причините за големия на­тиск да бъде разбита стара­та домова система, вместо да бъде завършена рефор­мата в нея. По тази схема неправителствения октопод чрез негови търговки пипа­ла и подразделения, завъртя милиони оборот от консул­тантски услуги, предлагайки бланкови проекти за изграж­дане на домовете от нов тип из градове, села и паланки. Факт е обаче, че тези домове от нов тип не са добра раз­работка, не са съобразени с българската социална реал­ност и нужди, с твърде малък капацитет са и вече са почти препълнени при положение, че в тях пребивават много малка част от децата имащи нужда! Често се налага деца да бъдат местени на стоти­ци километри от родното им място, защото дома там е закрит, а новата къщичка, която го замества е пълна. Така де­цата пре­живяват още един серио­зен шок, защото освен се­мейната си среда те биват откъсва­ни и от родните им места и соци­алната такава, за да се на­пълнят празни легла някъде. Така излиза, че държавата мисли не за децата, а за лег­лата. Само че какво ще стане като праз­ните легла свършат?

3/ Реин­теграция. Чудесен мо­дерен тер­мин, който би трябвало да означава реинтегри­ране на де­тето от Дом в семейната среда, която му е оста­нала. Това се налага, защото в новите ЦНСТ няма места, ама ние не искаме да си при­знаем, че не сме объркали нещата. И така зад думичка­та реинтеграция практически изхвърляме детето на ули­цата, по документи уж при биологичните му остатъци от семейство, които веднъж са го изоставили и то е било на­станено в Дом поради риск за живота му. Ефектът – в 90% от случаите детето спира да ходи на училище, скита, проси, става жертва и живее в здравен риск.

4/ Приемна грижа. При­емната грижа, може би е най-добрата социална мярка за децата лишени от грижа, тъй като симулира семейна среда, но това е така кога­то детето се взема от добри приемни родители по нрав­ствени подбуди. За съжале­ние в България, тази мярка се е превърнала в средство за прехрана на ниско образо­вани и незаинтересовани от труд хора,тъй като липсват достатъчни критерии към кандидат приемните родите­ли.

Точно тук стратегията също трябва да бъде моди­фицирана и да бъде заложе­но драстично завишаване на образователните критерии към кандидат приемни роди­тели, тъй като към момента такива могат да станат и хора с образование 8-ми клас, а децата копират най-близкия социален модел!

Липсват и адекватни мате­риално-доходни изисквания, които да доказват че децата не биват взимани с цел екс­плоатация и самоиздръж­ка на приемните родители, което е практика. Така че, Приемна грижа – твърдо да, но само при завишаване на критериите към приемните родителите, за да е сигурно че ангажимента е морал­но-нравствен, а не по корист­ни меркантилни подбуди. Защото благополучието на българско дете няма как да бъде социална мярка за под­помагане на мързеливи мар­гинали!

В заключение ще обобщя: 50% от Домовете за деца все още не са закрити, те са оцелели през доста репре­сивен естествен подбор уп­ражнен върху тях от ДАЗД и АСП през последните години. Останалите от домовете в по-голямата си част са добри социални практики с отлич­ни условия за отглеждане на децата, които вместо да за­крива, държавата трябва да насърчи и да им помогне да се довърши реформата в тях.

Все още националната стратегия за деинституцио­нализация на децата може да бъде коригирана в инте­рес на децата! Все още този необходим социален буфер от Домове предвид, че сме най-бедната и най-болна дър­жава в Европа можа да бъде запазен, тъй като стотици деца годишно остават без грижа! Сто­тици деца и към момента са по улиците, но Отделите за закрила на детето си за­тварят очите извършвайки престъпление спрямо тях, защото под давление на стратегията и разпореж­данията на шефовете им не си позволя­ват да наста­нят децата в риск в домовете, които тряб­ва да бъдат приклю­чени, а ЦНСТ-тата са с недос­татъчен ка­пацитет.

Трябва да се отбе­лежи, че за разлика от домо­ве за деца за медико-соци­ални грижи и тези за деца с умствена изостаналости с физически увреждания, До­мовете за деца лишени от родителска грижа поемат най-голяма част от изоставя­ните деца, т.е. нормални фи­зически и психически деца. Тези домове (ДДЛРГ) са раз­положени в централните аре­али на градовете, което дава възможност за абсолютен обществен мониторинг и от­лични условия за интеграция на децата, които при това по­сещават масови училища.

В тази връзка с инициа­тивен комитет от социални експерти, известни личности, мениджъри на социални ус­луги и бивши възпитаници на домове искаме спешни корекции в националната стратегия за деинституцио­нализация, която да изключи изчерпателното закриване на Домовете за деца лишени от родителска грижа(ДДЛРГ) и в чието разработване този път да участват и мениджъри на социални услуги и експер­ти, които работят на терен.

Авторът е социален антро­полог и работи в така нар. „Преходно жилище“ с деца, преминали през Домове за деца лишени от родителска грижа. Текстът е предоставен от инициативния комитет „С грижа за всички деца“.