Д-р Теменужка Любенова: Децата ни станаха подарък на дилърите

Ерол ЕМИЛОВ

Д-р Теме­нужка Любе­нова е родена в Благоевград на 14 февруари 1956 година. Завършила е Медицинска­та академия в София. Има дългогодишен стаж като педиатър. От 16 години ръ­ководи Общинския съвет по наркотични вещества в Благоевград. Тя гостува в рубриката „Честно в очи“, за да разкаже за дейност­та на ОбСНВ, за личните си мотиви да стане част от него и за това какво кара младите хора да посягат към наркотиците.

– Д-р Любенова, нека да започнем оттам – какво наложи създаването на Об­щински съвет по наркотич­ни вещества в Благоевград?

– Общински съвет по нар­котични вещества – Благо­евград е част от общинските съвети по наркотични веще­ства в цялата страна. Тяхно­то създаване е свързано със Закона за контрол на нарко­тичните вещества и прекур­сорите. Трябваше да бъдем създадени по изискване за приемането на страната ни в Европейския съюз като наши консултанти и първо­създатели са представители на Великобритания, които отговаряха за приемането на България в ЕС в частта „Правосъдие, вътрешен ред и сигурност“. Ние се запоз­нахме с тях като идваха в Благоевград. Много ком­петентни мъже. Аз съм се възхищавала от тях, защо­то Общинските съвети по наркотични вещества са създадени именно от англичаните. От техните служби за сигурност. Инфор­мацията, която идва до нас е изключи­телно разнородна и абсолютно точна.

– Какъв беше Вашият личен мо­тив да поемете Общинския съвет по наркотични веще­ства?

– Като детски лекар съм виждала израстването на едно дете от бебенце до голямо дете. Вече прекале­но голям опит имам и много години се на­трупаха. Бях ужасена и се чувствах из­ключително унизително ко­гато видях как част от децата започнаха да вземат нарко­тици и се мо­леха на едни за мен елемен­тарни съще­ства, за които не искам да давам опреде­ления, защото ще бъда груба или цинична. И тези деца с треперещи ръце аз лично ги видях как чакат да им дадат дрога. Интелигентни деца. Заедно с родителите им не сме спали, за да ги спасим. Борили сме се за животите им. Имало е и такива ситуации когато е бил малък е и бил на ръба на смъртта. Сега когато сме му спасили живота той става плячка на нечовешки усло­вия и ситуации, и на прости и елементарни хора. И това ми подейства убийствено. В един момент се почувствах безпомощна, с висшето ми образование, с желанието ми да помогна не само като лекар, а и като човек на тези хора. Всичко това ми се сто­ри толкова маловажно. Це­лият ми живот ми се стори нищожен пред един полуг­рамотен полуидиот, който продаваше наркотици.

– Занимава­те се с млади хора, правите беседи с уче­ници в учили­щата. Какви са Вашите впечат­ления – проя­вяват ли те ин­терес към тази тематика?

– Да, огро­мен. В нача­лото когато започнахме те нямаха абсо­лютно никаква информация за някои от видо­вете наркотици, а сега благода­рение на интер­нет и на тези, които правят реклама на наркотици имат такава информация. Но не­зависимо от всичко стараем се да бъдем от една страна актуални (да отговаряме на въпросите на деня) и съще­временно да бъдем атрак­тивни и затова много се рад­вам, че можем да работим с компютри, които сме полу­чили от Община Благоевград и като дарения от неправи­телствени организации. Още когато стартирахме, англи­чаните дадоха изключител­но висока оценка като начин на работа и като тематиката, която засягаме. И тогава за първи път в страната ни по­дариха пълно офис оборуд­ване. Така че още в началото стартирахме с възможности – да влизаме в интернет, да качваме наши материали и да черпим необходимата ин­формация. За да стигнем до днес, когато имаме две стра­ници в интернет, чрез които достигаме до учениците, независимо от това дали са в Благоевград или в страна­та. Интересното е, че деца­та, които са били на наши дискусии и наши бивши до­броволци продължават да посещават страниците ни независимо, че вече не са в България. В началото има­хме интернет платформа, която нарекохме „Интернет вестник“ и чрез нея провеж­дахме интересни занятия по превенция в часовете по ин­форматика. Децата са при­мерно в Банско или Петрич, или в още по-малки населе­ни места и са пред компю­трите, задават ни въпроси и ние отговаряме. Атрактив­ни сме и с мултимедийните презентации с картина и звук. Представяме истории­те на младите хора реално. Показателно е, че по време на презентациите цари гроб­на тишина, след това 1-2 ми­нути децата са сякаш във вакуум.

– По Ваши наблюдения пада ли възрастовата гра­ница на хората, употребява­щи наркотици?

– Пада. Не само пада. Най-трагичното развитие за проблема с наркотиците за нас е, че момчета и мо­мичета в 6.-7.клас продават наркотици и се изживяват като национални герои. По­неже имаме огромно несъо­тветствие между това, което трябва да бъде дадено през образованието, за да окаже своя възпитателен ефект за развитието на една личност и пътищата за нейната

цата запълват тази празнота с пошлост и с неща, които са опасни за техния живот и здраве. Затова казваме, че човек се развива психиче­ски, физиологически. Деца­та се възпитават вкъщи от семейството, хранят се, учат се кое е добро и кое – зло. А когато в училище не могат да разграничат доброто от злото те приемат злото, кое­то е по-агресивно за норма. И ето – факт е, че имаме уче­ници, които продават дро­га на свои съученици. Има и такива, които продават и на по-възрастни. Вероятно това е и начинът, по който да се избегне осъждането на дилърите, които ако про­даваха вътре в училищата щяха да получат съответ­ните наказания. Докато при децата, знаете, законодател­ството е по-различно. И дру­гото нещо, което благоприят­ства – това е, че в България нямаме реално лечение на наркозависимостите. Лече­нието не е да хвърлиш едно хапче или някаква инжекция и с това то да приключи. Не, зависимостите са описани като рецидивиращо. Това означава, че то периодично се обостря и се нуждае от лечение. За да бъде успеш­но това лечение трябва да има една стълбица, която да започне от Спешната помощ и да стигне до ресоциализа­цията. Ние нямаме такава стълба и това е предпостав­ка да се използват повече наркотици.­

– А тези млади хора тър­сят ли контакт с Вас или Вие с тях?

– Да, и от наша страна и от страна на семействата с наркозависими има такъв контакт. Много е тежко по­ложението в такива семей­ства. Няма къде да бъдат настанени. Не говорим за този първи период, през кой­то ще преминат през пси­хиатричните отделения или през Спешния център, за да се овладее това положение. Не искам и не пожелавам на никого да има в дома си нар­козависим. Безизходицата е почти такава като при болни­те от рак. В тези семейства, при които има много здрава връзка с вярата няма прис­трастени към наркотиците.

– Липсата на вяра ли е основната причина за пристрастяването към нар­котиците?

– За мен е духовността като цяло. Част от духо­вността и вярата. Приме­рите за подражание. Какви примери за подражание ут­върждава обществото в мо­мента? Те преминават през чалгата, през външния вид, през това, което е нетрай­но. Всеки един млад човек е красив, но остарява, и външ­ността му остарява. Това е нетрайно, важна е духо­вността и от нея зависи как­ви ще са интересите на де­тето. И представете си едно дете, което примерно гледа филмчето „Спондж Боб“. Той в един момент пуши мариху­ана и е много красив, много чаровен и много весел. И това 4,5, 6-годишно дете гле­да. Защо да не опита след това? А едно дете, което е възпитавано с личности­те от българската история ще иска да стане добър. Ще иска да стане добър ИТ специалист или учител. А този, който има за при­мер Спондж Боб – как­во може да очакваш от него? Едно дете, което има за при­мер Христо Ботев или Гоце Делчев, никога няма да посегне към наркотиците. Сега децата ни станаха подарък на дилъри­те.

– От дълги години се ко­ментира темата дали ма­рихуаната да се легализира за лечебни цели. Какво е Ва­шето мнение за това?

– Засега няма данни за сериозно лечебно въз­действие. Говорим за меди­цински, не за популистки. Когато един човек иска да рекламира нещо, той твърди, че е много велико и добро. И мога да ви кажа: хората, които имат сърдечно-съдо­ви заболявания – добре е да не ядат маргарин, защото той им вреди на здравето. Знаете много добре в колко реклами се казва, че той е много полезен. Нека гово­рим истината. Аз съм лекар и ме интересува здравето на хората, а не продажбата на продукти. Много реклами се дадоха на марихуаната, но тя е страшна. Ние има­ме деца от нашия регион, които вече са с шизофрения вследствие от пушене на канабис. Ето това е резулта­тът. Никакъв канабис. Има достатъчно български бил­ки. Например за раковите заболявания – корените от глухарче, куркума и много други. Преди време един голям японски фармацевт каза, че ако в Япония имат такива билки като нашите там почти няма да има бо­лни хора.

– Какви са по-тежките последствия вследствие на използването на наркоти­ци, регистрирани в Благоев­град?

– Ето това, което казах – отключване на шизофрения. Увреждане на мозъчни клетки, увреждане на черен дроб, увреждане на кръво­носните съдове вследствие на употребата инжекционно на наркотиците и най-вече изключително увреждане на психиката. Защото трябва да се разбе­ре – зависимостта е заболяване. Не може да се контро­лира. Увреденият мозък мисли само за наркотиците. Да не говорим и за рисковото по­ведение – много от наркозависи­мите са болни и от СПИН и от хепатит.

– Безсилна ли е медицината в слу­чаите на прекале­ната зависимост от наркотици?

– Не, не е безсил­на, трябва да се из­гради една стълби­ца за лечението им и да има достатъч­но специалисти.

– В училище какво трябва да се направи, за да не взе­мат децата наркотици?

– Много неща. Като се за­почне с гражданско обра­зование и повече часове, в които да влизат специа­листи като нас. Ето, аз ви казвам, че децата, които продават наркотици се въз­хищават на дилърите. За тях националните герои са бандитите. И България дава такава възможност, защото престъпниците са невинни. Те са ни оправдани. И де­цата виждат тази сила. За тях това е геройство. Ти си преборил държавата, съ­дебната система, всичко. А всъщност за всички е ясно с какво се занимава даде­ното лице и това е привле­кателното за децата когато ние сме заличили или фор­мално споменаваме Ботев, Левски и други национални светини. И детето съответно запълва празнотите с други ореоли.

– Митрополит Серафим е първият монах, на който сте поверили наркозависим…

– Изключително сме му благодарни. С него работим още от времето когато беше монах в хаджидимовския манастир. Той бе първият монах, на който поверихме наркозависими при поло­жение, че също няма дос­татъчно добра подготовка за това какво ще стане и какво може да се очаква. Оттогава вече 10 години ра­ботим съвместно с него, за­едно с ученици и студенти. Дядо Серафим стана духо­вен учител на всички, които сме водили при него – както наркозависими, така и мом­чета и момичета, които не са употребявали наркотици. Но освен това стана и много добър приятел на цялото ни семейство. Възхитени сме от него и много се радва­ме, че стана митрополит на нашата епархия. Много им беше трудно когато отидоха първите момчета при тях, но успяха да променят вижда­нията им. Въпреки че няма­ха условия да се грижат за наркозависими, но незави­симо от това ни помогнаха. Работим много добре и с Православния център, с Ми­рела Кичукова. За което им благодарим.