Истината за шумкарските „акции“ в Югозапада – убийства на невинни, плячкосване и плюскане!

 „Народната борба“ във факти: прострелян „по невнимание“ колега-шумкар; за­клан овчар от с. Кремен; кражба на 80 овце от Банско („от чорбаджия“); обир на лесничейството в м. Добро поле над с. Бистрица; нападения над десетина насе­лени места, откъдето „изземват“ манджа…

Идва и новата 1943 г., беля­зана от партийните хроникьо­ри като година на „разраства­не на въоръжената борба“. А за какво „разрастване“ може да става въпрос, когато през пролетта на 1943 г. са изло­вени и осъдени почти всички комунистически активисти в окръга? Най-големи са про­валите сред комунистиче­ското движение в Неврокоп­ско, Банско, Лъки, Разложко. Полицията не си поплюва и разгромява още в зародиш шумкарското движение в Не­врокопска околия, където е убит и водачът на комунисти­те Анещи Узунов. За подобно движение в Светиврачка и Петричка околии изобщо не може да се говори.

Но комунистическите ис­торичари смело ще бележат тази година като година на споменатото „разрастване“. Така я определят и живите „активни борци“. Но когато трябва да подплатят думи­те с доказателства, наивно и чистосърдечно изреждат бандитските си набези. Хва­лят се как са громели „фаши­зма“ и „фашистите“. А къде е този фашизъм и кои са фа­шистите, личи от изброените от самите тях „героични“ ак­ции срещу „врага“.

„Активните партизански действия“ през 1943 г. за­почват с намерението на бе­лишките шумкари да убият с нищо невиновния кмет на Белица. Не го откриват и по­неже са „големи стрелци“, вместо по кмета,

„ПО НЕВНИМАНИЕ“ ПРОСТРЕЛ­ВАТ СВОЯ ДРУГАР АЛЕКСИ САЧКОВ.

Вместо тях пък друга гру­па от разложките партизани се представя значително по-добре в четири свои „смели“ акции. В средата на май 1943 г. убиват безпричинно двама и раняват други двама поли­цаи от полицейския пост в м. Предела. По-късно „борците“ ще обявят, че били унищожи­ли „строго секретен“ полицей­ски пост за „борба с народни­те партизани“. В края на юни 1943 г. неколцина разложки шумкари, предвождани от „легендарния“ Ив. Козарев, извършват поредното нео­правдано жестоко убийство заклан е овчар от с. Кремен, обвинен, че е „предал народ­ните борци“. Истината е, че от непрестанните кражби от ста­дото на овчаря не оставало почти нищо и той, за да защи­ти стоката си, бил принуден да търси закрила.

За „фашистки“ са нарочени и лесничействата в окръга. Първо е ограбено разложко­то лесничейство в м. Тишето. Следват мандрите, от които първа е тази в м. Башлиица в Пирин.

ПЛЯЧКАТА Е БОГАТА: 48 ПИТИ КАШКАВАЛ И 4 ТЕНЕКИИ С МАСЛО.

Наближава зимата, затова идва редът и на четирикра­ките „фашисти“ – домашните животни на бедните селяни по високопланинските сел­ца. На 30 септември 1943 г. разложките нелегални уни­щожават пашуващите в окол­ностите на с. Елешница над 60 прасета. За да оправдаят постъпката си, вече с по-къс­на дата „борците“ единодуш­но (по поръчение) сочат, че били унищожени прасетата на „военни, административ­ни, полицейски и фашистки първенци“ от Разлог. А ис­тината е, че лишават от зим­нина десетки обикновени семейства от града и селата, за да подготвят „зимнина за партизаните в предстоящата люта и тежка за народните борци зима“. И за да я по­срещнат спокойно, „борците“ се нахвърлят и срещу другия „най-масов враг“ – стадата от овце и кози. Всъщност през 1943-1944 г. не остава неза­сегнато стадо. Краде се не­престанно и безобразно. И пак, за да се оправдава това разбойничество, се пише, че били конфискувани живот­ни на „чорбаджии“. Началото на това масово мародерство поставят пак споменатите погоре „борци“. На 11 октом­ври 1943 г. край с. Горно Дра­глище те унищожават стадо овце на „чорбаджия“.

„Смелите“ акции продължа­ват до края на годината. Като „по-крупни“ се сочат тежко раняване на околийския по­лицейски началник в Разлог; убийство на обикновен поли­цай от засада в Рила; убий­ството на двама общински служители в селата Добрини­ще и Горно Драглище, осъде­ни от „народния партизански съд“ като „народни изедни­ци“; кражбата на 80 овце от Банско („от чорбад­жия“); оби­рът на лесничей­ството в м. Добро поле над с. Бист­рица; на­паденията над десети­на населе­ни места, откъдето шумкарите „изземват“, както те се изразяват, „продо­волстве­ни стоки и оръжие за нуждите на борбата“.

И щом става въпрос за ак­ции, нито един от написали­те спомени горноджумайски партизани не пропуска да се похвали с „най-голямата“ в историята на „антифашист­ката борба“ за 1943 г. в м. До­бро поле от 31 октомври до 6 ноември с. г., когато:

„ГОРНОДЖУМАЙСКИЯТ ОТРЯД ОБГРАДИ ШИРОК РАЙОН И БЯХА ЗАКЛАНИ 77 ГЛАВИ ЕДЪР ДОБИ­ТЪК И ПРИГОТВЕНА ЗИМНИНА ЗА ОТРЯДА“. И ТОВА Е ИСТИНА.

Част от циничния разказ за споменатата „крупна“ акция „срещу фашисткия звяр“ на един от нейните „смели“ учас­тници разкрива най-добре за каква „акция“ става въпрос:

„Задържахме говедарите и се впуснахме да ловим гове­дата. Направихме една вери­га и отделихме, колкото мо­жем. После ги броихме. Бяха 77 говеда, около 150-200 кг. Бяха млади по на дв-три го­дини. Оставихме Живко (Ив. Узунов) и Камен (Хаим Из­раел) да пазят говедарите, докато ние прекарахме гове­дата до Чакалица, където ги заклахме. Колко време про­дължи, не помня, но помня, че през това време работехме гладни. Връзвахме говеда­та и ги колехме. Набавихме към пет тона месо. А на ръ­ководителите не идваше на ум да изпекат един брав и да ни дадат да ядем. Между едни скали бяхме направили скара и редяхме пласт месо, пласт сол. Месото замръзва­ше бързо.

След като прибрахме ме­сото, отидохме да вземем Камен и Живко. Когато оти­дохме, бяха се насъбрали мнозина. Бяха дошли някои селяни да си приберат гове­дата от Добро поле. Кой как е пристигал, нашите го задър­жали. Но те са имали ядене. Клали са млади говеда и са готвили. Като пристигнахме и ние, им викаме: “Дайте нещо по-младо, ако сте опекли”. “Има, има”, ни каза Камен.

Направи ни впечатление, че Живко, като дойде отнякъде, все си държеше панталоните с ръце. Той беше малко ла­ком и е ял до… Извинявам се за израза. Голям майтап си правехме за това с него.

Кожите бяхме разпръсна­ли по борчетата да се сушат. Ние дадохме кожите на насе­лението, за да си правят оп­инци, защото бяха обосели. Срещу кожите получавахме дрехи, храни и сол.“

Само едно от разказа на „бореца“ Станке Урдарски не е вярно, че са работили през цялото време гладни. Обра­ботката на 77-те животни про­дължава цели 6 денонощия от 13 шумкари, които освен касапската работа, постоян­но си пекат и готвят.

„Фашистките власти изпад­наха в ярост от тази акция, продължила шест деноно­щия“, четем в историята на „славната“ окръжна кому­нистическа организация. Но никой не се сеща за яростта и мъката на селяните от Хър­сово, Бистрица и Осеново, на които всъщност са похитени­те животни!