Ъндърграунд: Междуфирмената задлъжнялост ще ви убие, а „омертата“ пречи да се спасите от икономическата си смърт!

Повечето ме познавате. Казвам се Веско Стаменов и в град Гоце Делчев за себе си съм чул всичко. От демон (в повечето слу­чаи) до ангел (в по-мал­кото)… Занимавам ви със себе си, защото смятам, че съм свързан с една тема, която вест­ник „Градът“ започна в миналия си брой с об­ръщение към местния бизнес и сдружението на предприемачите. Те­мата за междуфирмена­та задлъжнялост, която мори бизнеса и странно защо никой в града ни не говори за нея. Това е основната заразна болест, която съсипва бизнеса и странно защо и сдружения, и единици от бизнеса не говорят за нея и решаването на този проблем. А този проблем убива всички. Аз лично съм фалирал два пъти именно заради този проблем и съм започвал от нулата. Аб­солютни некадърници и дреб­ни мошеници без никаква финансова култура и ценз, се пишат бизнесмени, наемат те да им вършиш услуга, после по стандартен метод се пра­вят на недоволни и не ти пла­щат. Други приемат дългове­те си и лев не ти дават обаче. Това трябва да се преустано­ви, за да тръгне икономика­та. А решението, което ние от вестник „Градът“ предлагаме, е осветляване. Официален списък на длъжниците и из­мамниците, на некадърници­те, за да се прочисти местния бизнес от „вредния дивеч“, които го съсипва. Оказа се, че не само ние мислим така. Понеже местните предпри­емачи са много заети със себе си, смеят са на нашите инициативи, ние от местната медия се обърнахме към Бъл­гарската стопанска камара. За разлика от местното сдру­жение на предприемачите оттам ни обърнаха специално внимание и предоставиха ин­формация за междуфирме­ната задлъжнялост на мига. А фактите, които представят, са повече от притеснителни. Задълженията на бизнеса ще продължат да нарастват твър­дят от камарата пред вестник „Градът“, а един от основните проблеми за икономиката остава високият дял на про­срочията по тях, който е око­ло 35-40%. Заместник-предсе­дателят на камарата Камен Колев посочи пред нашата медия и проблема със защи­тата на собствеността, бавно­то решаване на търговските спорове и мудното обявяване на несъстоятелност и ликви­дация, които спъват растежа и условията за правене на бизнес и предприемачество. Предложенията за решаване на тези проблеми включват улесняването на съдебните процедури, подобряване на финансовата дисциплина на държавата и общините и съз­даване на клирингова къща. Към началото на 2014 г. общи­ят размер на задълженията на корпоративния сектор е бил 171 млрд. лв. и показва, че структурните деформации в икономиката все още не са преодолени. За поредна година най-голям ръст има при междуфирмените задъл­жения, които през 2013 г. са нараснали с 4% прямо 2012 г. и са достигнали 117 млрд. лв. Това са били най-вече задължения към свързани предприятия, което означава, че има проблем с кредитира­нето и намирането на финан­си. Фирмите изпитват недос­тиг на оборотни средства и покриване на разходите си и затова искат средства от компаниите майки. Този тип заеми не решава проблемите на бизнес средата, защото не са инвестиции за разширява­не на дейността, коментира Колев. Без осигуряване на ин­вестиции, оборотни средства и пазари задлъжнялостта ще продължава да се увеличава. Същевремен­но задлъжня­лостта към финансовите предприятия остава ниска, като през 2013 г. спада с 3.2%. Банките са затегнали условията за отпускане на дългосрочни кредити пора­ди по-лошите финансови ре­зултати на предприятията, което води до спад на инвес­тициите.

Най-големи задължения се генерират в търговията, транспорта и туризма, индус­трията, енергетиката и недви­жимите имоти. Основната част от задълженията (96%) са на предприятията от част­ния сектор – през 2013 г. те са били със 77% повече от акти­вите им, а съответно на всеки 100 лв. приходи от продажби задълженията са били 140 лв. Това на практика означава, че голяма част от компаниите са с отрицателен капитал (де­капитализирани), което пра­ви бъдещото им финансиране още по-трудно.

МЕРКИ СРЕЩУ ПРО­СРОЧЕНИ ПЛАЩАНИЯ

Тъй като пресро­чените плащания са тези, които товарят икономиката, от БСК настояват да се пуб­ликува регулярна ин­формация всеки ме­сец на сайта на НАП и Министерството на финансите за дъл­жимите суми по из­пълнени обществени поръчки и за възста­новяването на ДДС. В момента такава информация се дава, но със закъснение и прекъсвания. Камен Колев коментира още, че наказателни­те лихви в Директивата на ЕС за борба срещу забавените плащания нямат достатъчно дисциплиниращ ефект и про­дължава да има възложители на обществени поръчки, кои­то нямат намерение да пла­тят дължимите суми в срок. Той наблегна и върху просро­чените задължения към и от страна на държавата и общи­ните, като административна­та тромавост, неспазването на Закона за обществените поръчки и общото тежко фи­нансово състояние на общи­ните като основни причини за забавянето на дължимите плащания. В края на минала­та година Министерството на финансите ускори възстано­вяването на ДДС и по негови данни неразплатени са 105 млн. лв., като през годините са надминавали и 400 млн. лв.

Друг проблем е бавната съдебна система, което също е проблем за събирането на вземанията. БСК предлага да се популяризира включва­нето на арбитражни клаузи в търговските договори, което ще ускори решаването на тър­говските спорове. Камарата се опитва още да съдейства при покупко-продажбите на дългове и чрез онлайн плат­форма. Създаването на кли­рингова къща за изчистване на междуфирмени задълже­ния с капитал от държавния бюджет към момента едва ли е изпълнимо, защото пред­вид сумата на просрочените задължения са необходими поне 1 млрд. лв.

ПРОГНОЗИ

Според БСК негативен ефект върху предприятията и задлъжнялостта в следва­щите години ще имат ниският ръст на БВП, неблагоприят­ният бизнес климат, свива­нето на инвестициите (с над 15.6% за периода между 2009 и 2013 г.), нарастването на случаите с фактическа непла­тежоспособност, фалитите и бавните процедури по не­състоятелност. Отбелязва се, че броят на необслужените кредити остава висок, а де­флационните процеси водят до още по-високи дългове. Положително влияние върху задлъжнялостта може да се очаква от засилването на из­носа, ниските петролни цени, получаването на средства от ЕС и евентуалното ускорява­не на икономическия ръст у нас благодарение на посте­пенното икономическо подо­брение в страните на ЕС.

Вестник „Градът“ напълно споделя изнесеното от бъл­гарската стопанска камара. Обръщаме се и към местния бизнес да се „самосезира“ и да реагира по нашите идеи. Нека сам да изхвърли нека­дърниците и провалилите се в бизнеса, за да се съживи местната икономика. В край­на сметка бизнесът трябва да е за тези, които умеят да го правят. Не за некадърни мераклии. Както споменах по-горе, аз на два пъти съм фалирал и съм започвал от нулата, работил съм всичко, в това число и строителен общ работник. Ако се прова­ля пак, пак ще го направя. Защото смисъл да правиш нещо, което няма бъдеще… няма. Знаете за какво говоря нали?