Ексклузивно пред вестник Градът: Обръщение на Благомир Томов, бивш председател на ФК „Пирин“ (Гоце Делчев)

Спомняте си, че преди около месец и половина на едно от общите събрания заявих – да за мен Пирин е кауза. Тогава си позволих да направя една предварителна среща с вас медите, на която да обясня каква е ситуацията с футболния отбор, да поискам от всеки от вас мнение по въпроса как да продължим да бъдем коректни и да кажем какви са задълженията на клуба. В този 45-дневен период аз не съм разговарял с никого, не съм получил нито едно предложение за това как ще продължим. Много се надявам тази вечер това да се случи.
По първата точка – отчет за работата, аз тогава дадох много пространен такъв, сега ще го направя още веднъж, тъй като присъстват и медиите. Тогава не ги допуснахме, защото много се надявах разговорите ни да преминат в неформална атмосфера. Сега ще дам още веднъж отчет за работата на сдружението през тези две години.
Втората точка – избор на управителен съвет, е провокирана от факта, че аз, в качеството ми на председател, подадох своята оставка, силно надявайки се хората, които ги вълнува бъдещето на „Пирин” ГД, да намерят много по-достойна и много по-знаеща кандидатура за това място.
По първата точка, отчет за работата на сдружението, ще маркирам основните моменти относно работата ни: на 6 януари 2014 г. се проведе Общо събрание, което трябваше да избере основно нов управителен съвет, тъй като предния председател, а заедно с него и тогавашните членове на УС подадоха своите оставки. Ситуацията, в която бе отборът към 31.12.2013 г., бе следната: Имахме задължения към частни фирми в размер на 386 хил. лева, имахме задължения за заплати в размер на 100 хил. лева, имахме задължения към НОИ за осигуровки в размер на 120 хил. лева. Общият размер на задълженията беше приблизително 600 хил. лева. Ситуацията беше патова. В крайна сметка, тогава Общото събрание реши да избере УС в състав: председател Благомир Томов, членове Иван Витанов и Костадин Гебрелиев. Тогава отборът беше в „А” група. Това беше, разбира се, най-важното. Отборът доигра мачовете в „А” група и смятам, че се представихме достойно. Тежката ситуация за нашия отбор се случи през лятото на 2014 г. По някакви неясни критерии – финансово-спортно-технически – незнам си какви, БФС изхвърли „Пирин” ГД от „Б” група. Причината беше неплащане н осигуровки в размер на 134 600 лева. Казвал съм го многократно, не спирам да го повтарям, защото за мен това е важно. Бяхме в изключително тежка ситуация и трябваше изцяло да мислим за реконструиране на отбора за преструктуриране на отбора. Започвахме от място, където не сме били от 10 години. Преди това играхме в „Б” група и 2 години в „А” група. Започнахме, както се казва, от нищото, основно залагайки на местни футболисти, залагайки на бюджет, на 99% процента осигуряван от Община Гоце Делчев. Позицията, която ръководството на клуба се опитваше да следва, беше отборът да запази професионалния начин на работа. Говоря за сезон 2014-2015. Опитвали сме се по всякакъв начин да бъдем коректни както с футболистите, така и с треньори и служители на стадиона. Малко не ни достигна този сезон да влезем отново в „Б” група, т.е. да бъдем на първо място – дали ще влезем зависеше от други неща, зависеше и дали ще си платим дължимите осигуровки. Завършихме трети. Виждам тук футболисти, които са част от този отбор. Малко не ни достигна, не успяхме!
Сезон 2015-2016 обаче се оказа много тежък сезон. Изведнъж се оказа, че имаме някакви странни проблеми в отбора, някакви вътрешни недоразумения, някакви вътрешни дрязги и пр., подклаждани от хора – както от служителите, така и от отбора. Оказа се, че ние в средата на сезона трябваше да се лишим от футболисти, които бяха ключови в състава. Състоянието, в което се намира в момента отбора, е изключително незадоволително.
Не ни отива да бъдем на мястото, на което сме! Не ни отива да бъдем в тази група, в която сме! Само, че, когато разполагаш с определен ресурс, ти би следвало да се разпростираш само в рамките на този определен ресурс. Когато имаш да похарчиш n лева на месец, ти трябва да похарчиш n лева на месец. Бюджетът на 90%, даже и повече, е осигуряван от Община Гоце Делчев, и не е тайна, гласуван е от Общинския съвет, е 230 хил. лева на година. Това прави малко по-малко от 20 хил. лева на месец. Кратката разбивка на тези 19 и малко хил. лева е следната: средна заплата в отбора – 450 лв. – 30 души – 13 500 лв. Премии в отбора, които са давани, между 2 и 3 хил. лева – стават 15-16 000 лв. на месец. От тук нататък имаме екипировка, от тук нататък имаме храна, имаме транспорт, организации на мачове. Към датата 31 декември, не по-скоро 14 януари 2016 г. отборът няма задължения към футболисти, служители и треньори. Нямаме задължения, всичко е изплатено. Единственото изискуемо задължение е в размер на 198 хил. лв. към НАП. Имаме и задължения, записани по баланс на клуба, 386 хил. лв. към бившите хора, управлявали отбора. Изключително много се надявам и разчитам на тяхната коректност да не потърсят тези задължения. Т.е., имаме едни, грубо казано, 200 хил. лв., които тегнат на отбора.
През тези две години се опитахме да направим нещо друго. Опитахме се да постегнем стадиона, да постегнем базата, да постегнем евентуално допълнителни игрища, на които може да се тренира, за да не се амортизира стадиона. Успяхме да реновираме административната сграда на стадиона. Знаете, че последната година имахме 3-4 момчета, които не са от Гоце Делчев и живяха там, т.е. разходи за квартири не сме правили.
Стадионът не е в достатъчно добро, но в сравнително търпимо състояние. В Борово опитахме да постегнем нещата, за да бъде тренировъчна база за детско-юношеските формации.
Нещото, за което лично аз съжалявам, е, че не успяхме да обърнем достатъчно внимание на децата. Там трябваше да се инвестира малко повече. Не толкова като пари, колкото като внимание, екипировка, отношение.
В крайна сметка, простите цифрички показват, че сме получили от Община Гоце Делчев за две години 460 хил. лв. С тези пари сме работили. Изцяло вниманието ни беше обърнато към това да сглобим силен състав и футболистите, които играят в този състав, да бъдат със заплати, които са над средното ниво в групата, в която участваме. Мога да давам примери, но не е коректно, спрямо останалите отбори, но считам, че отборите, в които средната заплата е над 450 лв., са малко. За „В” група говоря. Имаме футболисти, които получават 700, 650, 600 лв. заплата. Имаме футболисти, които получават 300-350 лв. заплата.
Оказа се обаче, че две неща изключително много попречиха през тези 2 години. Едното беше недостатъчния финансов ресурс, който беше около 5 000 лева на месец. Говорим за едни пари, които би следвало да внасяме в НАП всеки месец, за да можем, грубо казано, да се спасим от това, което се случва в момента – ние сме обект на проверка от НАП. Само, че държа да уточня, на 120 хил. лв. осигуровки преди 2 години, в момента сме на 200, разликата е само 80 хил. лв. Тези 80 хил. лева можеше да се платят само при едно условие – да не дадем заплати на футболистите. Ние заложихме на това да даваме малко по-високи заплати, да сме на малко по-високо ниво като отбор.
От друга страна, ние сгрешихме някъде в общуването във футболния клуб. Оказа се, че в този футболен клуб няма правила, няма йерархия – всеки може да прави каквото си поиска, всеки може да държи сметка, на когото си поиска, всеки може да прави бойкоти, всеки може да държи сметка на председателя на УС, на изпълнителния директор или на треньора. Това са абсолютно недопустими неща. В крайна сметка, стигнахме до състоянието, в което сме. Ние сме на минус 200 хил. лв., ние сме на 12-13-о място във „В” група. Единственият вариант, според мен, да продължим, е вие, които сте тук, да изберете хора със съответния юридически, административен, финансов, какъвто щете капацитет, които да могат да изведат отбора до по-високо ниво. Това от една страна, от друга страна – би следвало да работим рестриктивно, би следвало да се намалят заплати, би следвало да се намалят разходи, за да можем по някакъв начин да изпълняваме задълженията си. Това, разбира се, е само едната хипотеза. Възможно е да се увеличат приходите, но това зависи от хората, които евентуално ще управляват отбора. Би следвало да се търси възможност за рекламодатели, би следвало да се търси възможност бизнесът в Гоце Делчев да помага. Аз и хората, с които работих, не можахме да се справим с това. Водили сме десетки разговори, но не можахме да привлечем външни средства в отбора.
Накратко, ако трябва да обобщя – смятам, че финансовото състояние на „Пирин” за двете години, в които аз съм председател на УС, е сравнимо с това, което е било преди аз да заема тази длъжност.
Проблемът е, че в спортно отношение паднахме с две нива надолу! Причините – надявам се всички ги знаете! Няма да ги казвам, това са недоказани причини, няма да хвърлям обвинения срещу други хора, не ми е в стила!
Ако има някакви въпроси от финансово естество, свързани с отчета по изпълнението на бюджета на „Пирин” ГД, да ги зададете, за да приключим с тази точка и да минем към по-съществената втора точка.