Неврокопският край преди 155 години

Текст и снимки

Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

В периода 1850-1877 година известният сърбохърватски учен и фолклорист Стефан Веркович – пратеник по това време на сръб­ското правителство в Сяр – събира подробни сведения за минало­то, бита и културата на българите от Източна Македония. В тази своя бла­городна дейност, която го утвърждава като голям прия­тел на българския народ, той използува помощта на много местни възрожденски дейци. Веркович публикува в края на 19-ти век труда „Типогра­фически-етнографски очерк за Македония”, в който дава данни за броя и народно­стния състав на насе­лението в Нев­рокоп­ско през 1860 г. Описа­нието на Невро­копска­та каза (околия) е напра­вено и изпра­тено до него от учителя Георги Иванов Зимбилев от с. Либяхово (дн. Илинден), Неврокопско, и от Димитър Димов от с. Скребатно. Това науча­ваме от три писма, из­пратени до Веркович от двамата нев­рокопски въз­рожденци. Писмата са публикувани в „Документи за Българско­то възраждане от архива на Стефан Й. Веркович 1860- 1893 г.” (БАН, 1969 г.) Неза­висимо от това, че Георги Иванов Зимбилев и Димитър Димов правят почти по едно и също време описание на Неврокопска каза, между тях има някои различия. Затова Веркович публикува в книга­та си и двете описания.

Интересно е да надникнем в описанието на Г. Зимбилев (днес то се пази в архива на Веркович, съхраняван в БАН) и да прочетем как е из­глеждал Неврокопския край преди 155 години. След като споменава с кои кази той граничи, а именно с Мелниш­ка, Демирхисарска, Серска, Зъхненска, Драмска, Пазар­джишка и Разложка, Георги Зимбилев дава данни за броя на къщите във всички села и за вероизповеданието на на­селението, както и за броя на венчилата, за плащания от отделни села цар­ски данък. Най-напред описва села­та на изток от р. Места – в Тракий­ско, както той нарича Родопския район. Те са 75 на брой и 2 чифлика, като най-се­верозападно е с. Елешни­ца, отстоящо тогава на 9 часа път от Неврокоп. На запад от Мес­та селата са 48 и 4 чифлика, така че общо в Неврокопско имало 123 села и 6 чифлика. Населението било изключи­телно българско.

Ето и броя на къщите и вен­чилата в някои неврокопски села; Ковачевица – 165 къщи и 190 венчила, Гърмен – 50 къщи и 104 венчила, Либя­хово – 240 къщи и 250 венчила, Мосомище – 98 къщи, Кремен – 140 къщи, Кор­ница – 90 къщи, Брезница – 80 къщи, Ючдурук (Делчево) – 69 къщи, Елешни­ца – 260 къщи и 279 венчила, Долен – 129 къщи, Сатовча – 125 къщи, До­бринище – 262 къщи, Гайтани­ново – 150 къщи, Копривлен – 50 къщи и.т.н.

Българското население в Неврокоп живеело в две ма­хали с общо 206 къщи (спо­ред Дим. Димов те са близо 300) и разполагало с 2 черк­ви и 1 училище.

Освен демографски сведе­ния Г. Зимбилев споменава и за съществуващите останки от римския град Никополис ад Нестум край Заграде, а за с. Зирополи (квартал „Циро­пол” от сегашното село Гос­подинци) пише: „Покрай тува село има големи стари теме­ли и значи да е било някога голяма касаба.”

Не пропуска да отбележи и провежданите ежегодно три панаира в Неврокопско. Те са в с. Търлис, през октомври (10 дена до Петковден), меж­ду Дъбмица и Блатска, на 8 ноември (Архангеловден) и прочутият Неврокопски па­наир, който започвал на 1 ав­густ и продължавал 15 дни.

Описанието на Георги Ива­нов Зимбилев е наситено с интересни старобългарски думи и наречия от местния говор, което би предизви­кало интерес у езиковеди и изследователи на бита и по­минъка на населението от Неврокопско и днес. То пред­ставлява скромен принос в нашето краеведение, защото осветлява един, макар и съв­сем кратък, период от много­вековната история на Невро­копския край.