24-годишен мъж от Барутин издирил и записал десетки автентични народни песни

Искам да съм полезен на моя роден край, обичам го и се надявам да оставя нещо от себе, казва Рафаел Боболев

Приятелите на момчето казват, че купон без него не става

Рафаел Боболев е само на 24 години, но вече знае какво иска от живота и как да го постигне. Той е от доспатското село Барутин. Завършил е средно образование в СОУ “Васил Левски” – Доспат. А висшето във Варна – специалност хореография. В момента отново е студент в морската ни столица. Учи „Сценични изкуства, мениджмънт и продуцентство”. Младият мъж стана известен след като записа четири песни за Българското национално радио. За себе си Рафи, както го наричат всички негови познати, вече е решил каква е кармата му. „Искам да съм полезен на моя роден край, обичам го и се надявам да оставя нещо от себе си”, казва той.

Рафаел Боболев в кабинета си в общинската администрация

Репертоарът на Рафаел е огромен за неговите едва 24 години. От дете той попивал песни от роднините, от съседи и приятели. Освен да пее обича да свири на акордеон и на пищялка (автентичен дървен инструмент – бел. ред). Купон без Рафи не става, казват за него приятелите. И затова той винаги е канен не само от младите, но и от по-възрастните. Наред с песните обаче Рафаел усилено изучава миналото на родния си край. За всяко нещо си прави записки. В тетрадките, които е изписал, вече са запаметени десетки песни и всички е разучил. Мечтата му е те бъдат чути от хората, а не да си отидат с възрастните и да бъдат забравени от идващото поколение.

Младият певец събира и записва автентични народни песни

Рафаел е израснал в трудолюбиво родопско семейство. „Бяхме много задружни. Баща ми е учител, а майка ми кулинар. От малък съм закърмен с родопската музика, най-вече от дядо ми, който беше изключителен човек и певец. Покрай него винаги е било весело – песни, майтапи, хуморески. Баща ми също е музикант, свири на китара”, разказва момчето. Младият мъж открил случайно таланта си и сега е убеден, че той ще му помогне, за да остави за идното поколение историята на родния си край. „Всичко стана съвсем непринудено, като на шега. Имахме сантимент към дядо ми, който е покойник и в къщи избягвахме да попяваме и за това пеех в училище. Бяхв 11 клас. В час по български език аз си дрънках и г-жа Якимова ми казва: „Рафи, слушай какво ще ти кажа – можеш да ми дрънкаш в класа, но ще изпееш една песен на патронния празник на училището”. Съгласих се и тя ме заведе при музиканта на гимназията. Започнахме репетиции. На празника изпях песента и осъзнах, че това мога да правя, че имам талант. Публиката ме оцени топло, нежно, всички се радваха, имаше много аплодисменти”, допълни младият мъж. Изпял “Стига ми се, момне ле, навдигай”. Тази песен положила началото на сценичната му дейност. Канен е да участва на празниците на общината, по селата. Започнал да ходи и в самодейния състав в Доспат. През 2012 г. започнал работа в общинската администрация като старши специалист “Култура и социални дейности”. Рафаел благодари на колежката си Савка Сариева, която го подкрепила и му подала ръка в началото. „Тя ми даде надежда и стимул да се развивам в тази сфера. И ми помогна да започна по-усилена работа върху моите изяви”, вмъква момчето.

През 2011 година участвал в конкурса “Орфеево изворче”. Там спечелил златен медал. В края на миналата година взел участие отново в същия конкурс, чийто домакин бил Калофер. И също спечелил златен медал, както и награда за автентично и оригинално изпълнение. Рафаел е поканен да направи запис в Българското национално радио и това става преломна точка в живота му.

Преди да отиде в София трябвало да изпрати няколко песни, изпълнени акапелно, за да може да преценят коя от тях да изберат и да направят аранжимент към нея. Заедно със Савка Сариева избрали девет песни. След около един месец се обадил диригентът на БНР Димитър Христов, който съобщил, че са очаровани от песните и ще започнат аранжимент на всички. „На 3 ноември ми се обади продуцентът на БНР Ваня Монева и ми съобщи, че четири от песните са готови. Седмица по-късно аз вече бях в столицата, където записах първите си четири песни. Изживяването беше неповторимо. Аз съм изключително удовлетворен от това, което стана. Фактът, че ме поканиха, за мен означава много. За Доспат и Барутин е гордост, че човек от техния край вече има записи в националната медия и е представил общината”, казва Рафаел.

За четирите записани песни той казва, че са много хубави, автентични, нечувани и неизпявани за българската аудитория. Заглавията им са “Добре ми дойде, юначе”, “Заплакала Стара планина”, “Руске ле, моме” и “Малка мома”.

Като млад и неопитен човек записването на песни в Националното радио оставило ясен отпечатък, а чувството е неописуемо. Според Рафаел съдбата се е намесила в неговия живот и макар всичко да е започнало случайно и на шега, така е трябвало да стане. Човек живее с някакви надежди и планове. Така и момчето има свои мечти. Желанието му е да работи в сферата на културата, да развива българските традиции, обичаи и да се запазят корените за бъдещето. “Държава без традиции и обичаи се разпада”. За родния си край Рафаел казва, че винаги е бил обитаван, благодатен, с дълбока история. „С думи не може да се опише, трябва да се види и усети. Но най-голямото богатство на края са самите хора”, допълва още момчето.

Сега Рафи, освен че е общински служител, е и ръководител на школа за народни танци в Доспат. Мечтата му е младите да се върнат по родните места и да се спре с обезлюдяването на селата и малките градове. Младият мъж има брат, две години по-малък то него. И той като много от приятелите му е решил да търси щастието си в чужбина и е заминал в странство да работи. Това е и най-голямата болка на Рафаел. Затова мечтата му е: „Да си пожелаем да видим България в друга светлина. Да стане по-успяла държава и по-уютна и привлекателна за хората“.

www.otzvuk.net