Александър Палчев: Лидия Павлова позори името ми от години, внасям жалби в прокуратурата и завеждам дела в съда

-Г-н Палчев, защо поискахте думата?

 -От години съм подложен на постоянен тормоз от лицето Лидия Павлова. Този журналист, в момента главен редактор на регионален вестник, злонамерено и умишлено публикува неверни статии за мен, близките ми и бизнеса ми. Целта й се изясни за мен след среща, на която тя в прав текст каза „ами, Сашо, давай ми 200 лв. на седмица и няма да пиша и да те тормозя. Искам каре”. Важно е да се знае, че това го каза пред свидетели и аз искам истината да стане ясна.

Вярвам, че хората от региона и тези, които ме познават са наясно, че става дума за измислици, но все пак този вестник някога беше сериозен, и има хора, които може и да повярват на тези абсурди. В момента вестникът се използва като бухалка срещу мен, а и доколкото виждам съдържанието -и срещу други хора от града. А за какво говори това- статиите не са подписани с името на главния редактор, нито с име на някой от репортерите и редакторите в редакционното каре. Защо ще се ползват псевдоними, ако писанията са истина? Ползването на псевдоними не е за да се защитят журналистите от саморазправа от описаните в измислените статии персони, а единствено за да се затрудни евентуален съдебен процес. А госпожа Лидия Павлова има богат опит с делата за клевета. До този момент съм се въздържал от някакви действия, за да се защитя, но въпросната журналистка мина всякакви граници. Не само, че това, което пише не почива на никаква истина, но и вече се гаври брутално с моето име. Всеки, който не и плаща някакви пари, е неин враг.

 -В тези статии се създава Ваш образ като „човек на Галев”, фалирал, непочтен бизнесмен…

 -Галев познавам, като всеки в Дупница. За пари сме говорили, когато са ми се обаждали да помогна на болно дете или да спонсорирам някакво събитие. Подобно на почти всички бизнесмени в града. За какво да се крия или срамувам, че ги познавам? Не съм имал бизнес взаимоотношения с тях, нито пък са ми били съдружници, познаваме се като съграждани и приятели. Мога да припомня, че на една пресконференция преди години самите те обясниха, че са изнудвани от същата тази Лидия Павлова, и от този момент бяха ежедневно на страниците на вестника. Много удобно й стана на госпожата да лепи етикети, и да казва кой е дясна и кой лява ръка, тези клишета отдавна не са в употреба и говорят много за качествата й на журналист. Относно самия вестник, искам да кажа, че той е превърнат в инструмент за оплюване и саморазправа с всеки неудобен за собственика на вестника.

Що се отнася за моите заеми, за които тя ежедневно се вихри на страниците на вестника, бих искал да кажа, че това касае само мен, а не обществеността. Смятам, че почти всеки гражданин, както и всяка фирма в днешните условия има взаимоотношения с банки и партньори, но това не те прави престъпник. Ако не съм изряден, проблемът е мой и той се решава в съда, защото това е въпрос от частно-правен характер, а не проблем на Лидия Павлова. От всички клевети и лъжи, които бълва ежедневно за мен, става ясно, че главният редактор на този регионален вестник е абсолютно невеж в търговското и наказателно право.
Мой проблем е това, което правя, какъв бизнес имам или нямам.
Тези дела, които се споменават, само в този вестник виждам и чета за тях.

 -И все пак тези статии са подплатени с „източници от прокуратурата”?

 -Това е изключително интересно. Точно за това се срещнах с изпълняващия функциите на районен прокурор на Дупница Даниела Гюрова. Не ми беше потвърдено такава информация да е давана на Лидия Павлова от прокуратурата. Госпожа Гюрова беше категорична, че такава информация говорителят на прокуратурата не е давал. Затова в жалбата, която готвя до главния прокурор ще попитам и това-използва ли се само името на прокуратурата, или прокуратурата адвокатства на някого. Ще помоля главния прокурор да извърши проверка дали дупнишката прокуратура не е станала поръчкова и гони определени интереси. Все пак ако има сигнали, нека образуват производства и ги вкарат в съда. Не е ли така?

Въпреки това аз все още вярвам в институциите в България и смятам, че истината все още има стойност.

 -Няма ли да потърсите правата си по съдебен път?

 -Да, вече го правя. Адвокатите ми вече изготвят серия от жалби и искови молби. Обект съм на клевети, пак казвам, злонамерени -с единствена цел да платя такса „спокойствие” от 200 лв. на седмица. Има хора, които предпочитат да действат точно така, но аз не го приемам, тъй като няма от какво да страхувам и притеснявам.

 -Да кажете нещо повече за срещата, която споменахте в началото.

 -Тази среща я поисках чрез вече бившия председател на Общински съвет Ивайло Константинов в края на миналата година. Исках пред него, като собственик на вестника, да се изясним защо съм подложен на този тормоз, тъй като разбрах от него, че и Лидия Павлова има собственост във вестника. Точно пред Константинов Лидия Павлова започна да ме изнудва и каза думите, които цитирах в началото: „или, Сашо, ще ми даваш 200 лв. на седмица, или ще продължавам да пиша и да те тормозя”. Предложи ми да ги ползвам за реклама или да направи пространно интервю в моя полза. Това, че не искам да плащам тези пари, не ме прави виновен, няма за какво да плащам. Не зная дали това е редакционна политика или е въведена и разпоредена от някого, но факт е, че чух точно това. На тази среща бях надвикван и упрекван в измислени неща, но се убедих, че единствената цел е да бъда рекетиран, т.е. да стана рекламодател против волята си.

-Не мислите ли, че след това интервю атаките ще зачестят?

 -Естествено. Имам сериозни намерения за моето бъдеще. Контактувам със сериозни хора и най-меко казано не ми е приятно да съм обект на подобни лъжи и клевети, които вредят не само на мен, но и на децата ми. Но хората трябва да чуят истината. Трябва да се сложи край, защото лъжите може и да се тиражират спокойно, но не трябва да бъде и ненаказано. Предполагам, че ще последват още по-ожесточени атаки, защото това е начин на работа на този журналист.

 -А защо потърсихте нас?

-Защото нито веднъж не съм потърсен от Лидия Павлова или някой от екипа на вестника, за да бъде чута и моята позиция. На срещата тя се извини с това, че няма телефонния ми номер. Продиктувах й го пред Константинов, но въпреки това статии продължават да излизат, а нито веднъж не съм потърсен за коментар. Вече и да ме търси няма смисъл, защото тя казва, че статиите й били „журналистика”, а не е ли едно от правилата на журналистиката да ти се даде думата. Всъщност мога сам да отговоря- правилата нямат значение, защото става въпрос за едни 200 лв… на седмица. Може би най-малко.