Из миналото на родното село Либяхово (Илинден)

Атанас ПАНЧЕЛИЕВ

Всяко селище си има история, изследвана, описвана и популяризирана от „запалени” краеведи. От нея научаваме интересни и любопитни сведения за живота и дейността както на изявени местни личности, така и на местното население като цяло.

За родното ми село Либяхово, ето някои от тях;

АТАНАС ПОППЕТРОВ ОТ ЛИБЯХОВО ВИЖДА НА БЕСИЛОТО ВАСИЛ ЛЕВСКИ

През август 1872 г. Атанас Поппетров заминава за София, където завършил 4-ти клас на Главното Софийско училище. По една случайност през февруари 1873 г. вижда обесен Апостола на свободата. Ето какво пише по този повод: „Към края на 1872 г. властта затвори из градовете много от по-видните човеци, мнозина учители и свещеници, обвинявани в бунтовничество срещу турското владичество. От такивато само от софийските затвори бяха изпратени 62 души на заточение в азиатските зандани, между които беше и учителят ми Христо Ковачев.

Същата година турското правителство обеси като бунтовник Димитра Общии и дяконъ Василия Левски в София на 6 февруари 1873 г. /стар стил/. Биде обесен на 36-годишна възраст.

И сега се очудвамъ още за смелостта, която сме имали в онова опасно време с някои от другарите ученици, с които отидохме на „Богоявление” в конака, изказахме желание, че искаме да видим учителя ни, г-на Хр. Ковачев, и да го поздравихме с празника. И за наша изненада, позволи ни се, влезохме при него, дадохме му няколко протокали, пожелахме му здраве и спокойствие и си излязохме.

Не стигаше това, ами по-късно отидохме и видехме Дякона В. Левски, като висеше на бесилката с присъдата на гърдите му. Едва надвечер бяха го свалили от бесилката. Тя беше, гдето е паметника му”. /Това е написано през 1930 г. – виж Архив на БAH, ф. 137 c.36/.

СПОРЕД ПЕЙО ЯВОРОВ ЛИБЯХОВАЛИИ СА БЪБРИВИ, САМОХВАЛКОВЦИ,

но в добрия смисъл на тези думи. В издадената през 1992 г.книга „Село Илинден” на стр. 99-102 се описва пребиваването на четата на Гоце Делчев в Либяхово през януари 1903 г. В нея е и поетът-революционер П. Яворов. Не се знаеше точната дата на пристигане и заминаване на четата от селото, което се изясни след публикуването през 2008 г. на „Личните бележки на П. К. Яворов” от Милкана Бошнакова. Там се споменава, че четата пристига в Либяхово рано сутринта, още в тъмно, на 23 януари. Ръководството на местната революционна организация, начело с Димитър Арнаудов, ги посреща и приема поръката на главния войвода да им ушият за два дни 35 кепета /ямурлуци/, като плат за тях е поръчан преди това и донесен от с. Долен. Около 6-7 души, ръководени от стария и опитен терзия Георги Л. Малаков, изпълняват поръчката до вечерта на 24 януари.

Четата пребивава тайно в селото, а вечерта на 23 януари Делчев събрал във Воденовата къща ръководството на местната революционна организация и разяснил необходимостта от въоръжаване с оглед бъдещата решителна битка с османските поробители.

Вечерта на 24 януари ямурлуците са предадени на четата, майсторите-терзии получават благодарствени думи от главния войвода и през нощта четниците потеглят за с. Ловча.

Изглежда в тези два дни П. Яворов е общувал с либяховалии, добил е представа за тях и в бележника си отбелязва, че те са фанфарони /от „фанфаронджа”,остаряла арабско-турска дума/, което означава „бъбрица”, „самохвалко”. И добавя: „Димитър – щастливо изключение”. Това се отнася за Димитър Арнаудов, за когото, според Яворов, не подхожда тази оценка.

До известна степен можем да се съгласим с мнението на Яворов за либяховалии, но с уговорката и с потвърждение на факта, че той съвсем не изразява негативно отношение към местните хора. Напротив. Трогателна е раздялата между четниците, от една страна, и майсторите-терзии и водачите на революционната организация в селото, от друга страна.

Роденият през 1972 г. Борис Сарафов, след завършване на Военното училище в София, се включва най-активно в борбата за освобождение на Македония от османското потисничество. Като член на Главния щаб на Илинденското въстание той ръководи въстаническите чети в редица сражения срещу турските башибозуци. В периода 1902-1907 г. той участва общо в 24 сражения срещу османските поробители. През 1902 г. щедро подпомага с пари и динамит солунските атентатори за взривяване на „Банк Отоман” в Цариград и Солун, с цел да привлекат вниманието на европейската общественост и тя да се погрижи за съдбата на българите в Македония.

Борис Сарафов се сприятелява и с арменските революционери. Съществуват сведения, че той им оказва подкрепа при организирания от тях атентат срещу султана на 8 юли 1905 г., затова и турската политическа полиция го търси под дърво и камък. А след убийството на Б. Сарафов през ноември 1907 г., отразено най-подробно във всички цариградски вестници, най-много се радвали турците.

Турският комисар Садък паша изразява убийството с думите: „Най-сетне!…”