Васил Чакърдъков: Малките детайли оформят големите красоти

васил чакърдъков
-Васил Чакърдъков пред Топ Преса!
-За мен е чест и удоволствие!
-За нас също! Ще те помоля в началото на нашия разговор да се представиш така, както най-добре смяташ, че трябва да бъдеш представен на нашата аудитория.
-Казвам се Васил Чакърдъков  и съм на 24 години, наскоро завършващ студент УНСС, специалност „Икономика на търговията”. Човек, който винаги е позитивен, който винаги намира начин, за който хората са всичко и винаги съм искал да бъда добър и приятен в очите на хората и винаги съм правел всичко възможно да ги правя щастливи.  По професия и работа – на първо място Sales Manager и главен отговорник за Southwestern Advantage България.
-Което на български означава?
-Southwestern Advantage е компанията, за която работя в Щатите.
-Каква е дейността на Вашата компания?
-Ние събираме, селектираме, обучаваме и подготвяме студенти в търговски екипи, за да могат те, заедно с нас начело, през лятото да извършваме търговска дейност, продажба на образователни системи, помагала за деца, образователни системи за малки деца, да ги учат да четат и пишат.
-Образователно ноу-хау?
-Това са дискове, книги и интернет услуги. Например, имаш някаква задача по математика, не знаеш как да я решиш и отваряш там, там има същия тип задача с други цифри, стъпка по стъпка се обяснява всичко.
-Да започнем тогава с пътя, който ти извървя от Гоце Делчев-София-USA?
-Ще започна от самото начало. Изключително съм благодарен на майка ми и баща ми за това, че още в ранна възраст възпитаха в мен изключителни ценности и морали, които цял живот са ми помагали. Едно от нещата, в които цял живот съм вярвал е, че здравата работа винаги се отплаща и няма срамна работа. Всеки работен опит е изключително ценен. Поради същата причина аз работя от лятото, когато бях в пети клас. След пети клас продавах сладолед на улицата, след шести клас пак продавах сладолед, след седми клас бях сервитьор една година при баща ми, а след осми или девети клас бях и барман. В девети или десети клас в мен много се увеличи желанието за музика, за ритъм, почнах да ходя по дискотеки и виждах как един човек може да контролира чрез своята музика и ритъм, как може да влияе и да прави хората щастливи. Аз съм израснал с музика и винаги съм обичал музиката, събирал съм дискове. Откакто имам компютър, съм си селектирал музиката, подреждал съм, знам точно коя песен къде е, та така събирах много години и в девети клас се случи така, че на баща ми единия диджей не можеше да пуска музика, а беше събота – най-силният ден от седмицата. Баща ми казва: „Ей! Сега в събота няма да можем да работим!” Аз казвам: „Аз имам компютър, той ме допусна до пулта, пусках музика от компютъра и много ми хареса. От там се запалих и продължих, исках да се уча. След което се захванах с бившето радио Неврокоп. Там бях радио водещ, може би 4-5 месеца, заедно с диджей Ники Генов, водехме едно радиопредаване, бяхме онлайн в изключително много градове, шест общини.
-Значи от малък си закърмен с медията и публиката?
-Обичам го това нещо! След което започнах да работя в Нощния бар, 10-11 клас като дисководещ и от там продължих да надграждам, и да надграждам. Когато отидох в София студент, майка ми не искаше да се занимавам повече с музика, казваше „Моля те, завърши с отличие и искам да си държиш така успеха, това е нещо много важно – училището”. Аз казах добре, но като видях, че обучението ми няма да е много натоварено, пак започнах да се занимавам с музика и диджейство. Започнах тук в „Младост”, после в „Под киното” правихме клубчета, във „Фламинго” пусках 2 години, след което се преместих в тогавашния „Бандера Роса”.
-Култовият „Бандера Роса”!
-Да, тази емблема за Гоце Делчев. Междувременно съм правил и партита, сватби, абитуриентски.
-Как се получи така, че младият диджей Васко тръгна към Големия Запад?
-Много интересна история, между другото. От малък винаги съм искал да ходя в Щатите. Гледах филми и казвах: „Мамо, искам в Америка!”. Винаги съм го обичал това нещо. След 8-ми клас получих предложение да уча в Щатите. Наши познати ме ориентираха след завършване на гимназия да ходя в Щатите и майка ми каза: „Не мога! Една година не мога да издържа така, да е Европа, ще ме съгласиш, но Щатите е на другия край на света, не може да ме съгласиш още след 12 клас!”.
-Нормално, за всеки един родител е шок детето му  да тръгне толкова рано зад океана.
-Абсолютно! Това, че майка ми не беше съгласна да ходя в Щатите да уча, не означаваше, че не беше съгласна да ходя там като цяло. Моето желание си остана. Тогава започнах да се ослушвам за бригади, за едно-друго. Обаче, като отидох студент и като разбрах какви са бригадите, в смисъл, нищо против, те си работят, тяхната дейност не беше нещо, което аз исках да работя, защото изхождах от позицията на диджей, радиоводещ… Тогава имаше едно съобщение в една от лекциите ни за компанията Southwestern Advantage – Това е лятна бизнес програма, която има обучение една седмица. Получавате сертификат. Съвсем различно от обикновената студентска бригада. Работите директно с американска компания, пътувате. Проявих желание да видя за какво става дума и като се видях с този човек, преди да започнем, имах два въпроса, дали наистина има обучение, и дали наистина е различно от обикновената бригада. След като отговорът му беше положителен, кандидатствах.
-И постигна мечтата си да видиш Америка?
-Не само да я видя, но и да получа обучение в Щатите.
-Какво ти даде работата там?
-Southwestern е може би най-доброто нещо, което човек може да преживее, докато е студент. Може би най-трудното, но със сигурност най-доброто за него. Изгражда като човек, обучава те, свиква те, дава ти много реална представа за живота, какво можеш да очакваш, дава ти реална представа за себе си, защото не много хора познават себе си и какви качества притежават, какви са силните им страни, кои са слабите, това дава едно към едно мониторинг. Това, което получих аз е едно личностно развитие от гледна точка на професионализъм, дисциплина, бизнес, отношения и най-вече работа с хора. Как да работиш с хората, как да се харесваш на хората.
-Този позитивизъм, който впечатлява още при първа среща с теб, от там ли идва?
-И от там.
-Това впечатлява определено.
-Благодаря. Майка винаги ми е казвала „Какъв е смисълът да се мръщиш, един живот живеем, намръщените мигове няма да създадат никакви спомени у теб” и така съм израснал и винаги съм бил с мисълта, че трябва да сме позитивни, че има решение на всеки проблем. Но чрез Southwestern получих една друга гледна точка на позитивизма – този между хората и как позитивизмът е магнетизъм в човешките отношения. Той привлича и той може да промени много неща в един човек, в неговата работа. Той може да оптимизира, да мотивира, да прави хората по-продуктивни, като цяло за това, че са общували с теб.
-Това не е ли психологически ход за правене на сделки?
-Изцяло работим от психологична гледна точка. Обученията, които получаваме са три вида – едните са за лидерство, водене, другите са – продуктивност, продажби и третият вид вече е психологичната нагласа и психологичното влияние на процесите, на комуникацията на жестовете, какво е визуална комуникация, аудио комуникация, езика на тялото. Когато се сключва сделка, когато се приключва, когато се оферира, когато се демонстрира продукта, когато се продава идеята за продукта, как да се говори, каква да е интонацията. Всяко едно нещо има огромно значение в комуникацията. Тези неща научих и това са неща, които са приложими в живота. Southwestern не е програма за инженери, но на всеки човек му трябват комуникационни умения, особено в днешно време.
-Къде е границата между тази психологическа мотивация, която Вие давате на Вашите партньори и манипулацията, да речем? Защото границата е много тънка!
-Абсолютно съм съгласен и ние учим типовете хора. Има четири типа хора, как да се работи с тях. Аз определям себе си от кой тип съм и казаха, че този тип, дето съм аз, са доста експресивни, доста емоционални,и са доста страстни от гледна точка на комуникация, от гледна точка на вършене на работа. Когато правят нещо, не го правят просто ей така. Затова, от страни погледнато, един разговор много лесно може да изглежда като манипулация. Реално погледнато, това е точно този тип хора и това не съм аз. Мога да дам пример, нарича се експресивен стил, експресивен, аналитичен, или човек, който е много устремен, или пък много кротък, много тих… Та, има много такива типове и всеки тип се характеризира с нещо. Това, което ние учим, не е манипулация чрез психология, а ефективно комуникиране, или иначе казано, чистота на изразяване, защото, съжалявам да го кажа, много от хората, които идват при мен за интервюта, казват: „Да, аз знам английски”, но начинът, по който произнасят и отделят думите, няма нищо общо с този текст, то може да бъде доставено по много начини, зависи от човека, от интонацията. Това учим ние и съм изключително благодарен на опита, който придобих в радиото, заедно с Ники Генов. Това са основи, тогава осъзнах, че, ако се научиш да говориш правилно на микрофон и да си разбран от аудиторията, значи си на правилния път. Това са едни малки детайли, но, както майка ми е казвала, малките детайли оформят големите красоти.
-Това между другото е идеално за заглавие на нашето интервю. Ние направихме нашето словесно пътешествие, тръгвайки от сладоледа на улицата, стигайки до USA. Обаче сега искам да обърнем внимание на твоето завръщане в родния град като млад инвеститор, при това инвеститор в местния шоубизнес, в местния хайлайф. Ти откри скоро нов нощен клуб. Какво предизвикателство си предначертал за себе си?
-Докато говорех за Щатите, за Америка, успоредно с това си вървеше и диджейството – това бяха двете страсти, които винаги са бушували в мен. Едното беше Southwestern, а другото беше диджейството. Аз през лятото съм в Щатите, но когато съм в България, всеки уикенд се прибирах в Гоце Делчев и правех партита в различните дискотеки, където съм бил. Диджейството винаги е било част от мен. Има една диджейска поговорка, че диджейството не е професия, то е зараза, то е болест, няма лекуване.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене