Фотографът на града и хората: Родолюбци трябват на Банско

Калин КАЛИНОВ
Той снима всеки днешен ден на Банско, събира миналото и го подрежда за бъдещето. И не, не е скучен учен, не е изследовател, не е историк или социолог, а най-обикновен млад мъж, учител по физкултура. 

Георги Ангелов обаче пише историята на родния си град, но не на хартия, а в социалната мрежа. В първата неделя на ноември страницата му „Щом си за Банско, си тука“ се събуди с 2722-ма участници в групата, бройка, надхвърляща тази на компютрите под връх Тодорка. Създадена е преди 4 години, когато Георги решил да събере банскалии в една група във „Фейсбук“. Направил я отворена, защото му се искало и всеки, който реши да запали колата към курорта, да може да добие реална представа къде отива, какво да търси там и какво да очаква. Така учителят започнал да снима града и хората и да качва хубавите кадри.

И понеже Георги винаги се е вдъхновявал от историята и нейните местни герои, не пропуска да отбелязва и всички исторически събития. С единствената цел да събужда заспиващи патриотични чувства в града на Паисий, ктиторите, войводите и легендите.

– Георги, хората тук те познават, но разкажи малко за себе си и за гостите на града?
– Роден съм през 1982 г. в Банско, майка ми е коренячка, баща ми е от едно гранично село в подножието на Малешевската планина на 10 километра в другата България – Македония. Като малък играех в местния отбор на Банско доста години, дори бях капитан през всичкото това време. Завърших електротехникума, после – ЮЗУ „Неофит Рилски“ в Благоевград, по професия съм учител по физическо.

– Страницата, която поддържаш във „Фейсбук“ „Щом си за Банско, си тука“ не спира да печели симпатии, на 2-и ноември в групата имаше 2722-ма.

– Честно да ти кажа не са толкова, а много повече, много банскалии ги е страх да пишат, но всички четат групата. Имало е снимки с над 300 харесвания. Симпатии се печелят с фотографиите на лица от Банско. Хората се радват да видят себе си, близките си, много обичат да гледат емблематичните бански баби, които ги снима всеки турист, но най-много харесвания събират изображенията с традиционните банскалии, тези, които пеят и се обличат в носии. Те са слабост както на местните в групата, така и на тези, които някога са учили тук, и на хората, които са идвали и идват на почивка.

– Много често в коментарите използваш „родолюбие“, какво за теб носи тази дума като съдържание?

– Може да ти звучи като поза, но за мен си е чиста истина – чета историята на България и на Банско и се усещам патриот. Цялото ми вдъхновение идва от 5-те века величие и трагедия на българския народ по време на робството. Борбата. Героизмът. Саможертвата на българите, заради които днес ние можем да се наричаме българи, не са измислици. За банскалии свободата идва по-късно, по-изстрадана е и действително е повод за гордост. Иска ми се повече хора да осъзнават това.

– Каза преди малко, че много хора не смеят да пишат в групата, от какво се страхуват днешните банскалии?

– Цяло Банско членува в разни партии. Страх ги е хората да не напишат нещо, което е истина, и после я да ги изгонят от работа, я да им направят мръсно. Затова и наблягам повече на красивите снимки, отколкото на проблемите в града. А те са много. Но ако си следила групата, предполагам си видяла, че има и такива, които свободно изразяват мнение, въпреки всичко.

– А ти какво мислиш за политиката, имаш ли симпатии към определена партия, вълнува ли те кой управлява Банско и държавата?

– Черен мафиотски облак виси над Банско със страшна сила. Кореняци банскалии имат пръст в съсипването на бизнеса на други банскалии. Много хора с децата си, които са бъдещето на града, се изнесоха, отидоха да живеят на друго място. Не членувам и не симпатизирам на нито една политическа. партия. Но мисля, че на кмета и на общинските съветници родолюбието им е чуждо.
Идеи много за Банско, но никой не го интересува какво правят младите в града. Тук ежедневието е убийствено, освен кафета, нищо друго няма. Нито паркът е парк, нито има друго развлечение. Бягат младите в Благоевград – дали за кино, или за нещо по-различно. И не знам защо тук се строят мол след мол. Не стига, че в покрайнините на града е потънало всичко в арматура и бетон, че недостроените сгради са се превърнали в призраци, ами се продължава с нови, огромни, които съсипват бизнеса на местните хора.

– А не е ли изморително това, което правиш – всеки ден да снимаш, да качваш? Сякаш си превърнал това в мисията на живота си.

– Не знам дали е мисия, усещам го като дълг пред хората. Младите не си познават историята. По-възрастните са я забравили, някой трябва да поддържа духа жив. Как да се гордеят хората, че са банскалии, ако не познават героите, онези, на които дължат днешното си съществуване?

Откога мечтая за един величествен паметник на Радон Тодев. Грехота е да имаме герой като него и да не можем да му вдигнем паметник.

А снимам всичката красота, защото искам да се осъзнае, че въпреки всички неудобства, за които говорих, банскалии живеят в рая. Че градът ни е древен и величествен. Само осъзнаването на тази истина може да накара хората да се борят за добруването си, така както дедите им са се борили за свободата си и да не ги е страх, когато имат мнение – да го кажат на висок глас.

– Аз не съм съгласна, че точно в Банско младите не си знаят историята и традициите. Къде, ако не тук, децата ходят с кукерски костюми и пеят банските песни? Банскалии сте уникални в това отношение, ето дори това, че те има теб, е показателно, че обикновеният банскалия милее за родното.

– Да се облечеш в народна носия или да се направиш на кукер не означава, че си познаваш историята. Малцина знаят, че Банско е създадено през 1540 г. Малцина ще ти кажат, че от всички 12 селища по онова време, само Банско е било силно укрепено и всички от котловината са намирали закрила тук. Не знаят хората кои са войводите ни. Носия се купува, но история – не. И друго – от 10 000 население не повече от 300 души обличат традиционните одежди, само толкоз. Преди време писах в групата да си направим „На кафе с носия”. Идеята ми беше на всеки 10 дни да излизаме с носии по центъра и да се събираме да пием заедно кафе. Но не намерих последователи. Предложих и друго – в единия край на парка в Банско да сложим пана на банскалии в носии. Хареса се това на много хора, но само във „Фейсбук“.
После ми хрумна, че ако във всички болници, училища, аптеки и обществени сгради сложим каси за дарение, ще съберем пари за паметник на Радон Тодев, но и това отпадна.
– Значи не си оптимист за бъдещето на града? Как го виждаш, как ти харесва новата му история, ските, фестивалите?

– Сега фестивалите са по-малко, отколкото при предишния кмет. Не ги знам колко точно са, но знам, че два са изгубени. Не ме разбирай погрешно – не съм за този или онзи, просто искам който управлява, да мисли така: „Първо Банско и банскалии, после аз и другите.“

– Т.е. си срещу бизнеса, който идва отвън, така ли?

– Не, нас ни съсипаха местните. Цяло Банско дава нелегално легла. Обиколил съм града и съм заснел всички сгради, които работят като хотели, без да имат табели, че са места за настаняване. Трябва да изловят всички незаконни хотели и комплекси, за да можем да тръгнем напред. След като аз ги знам поименно, значи и кметът може да ги хване с данъчни. Стига да иска… В момента има милиони неплатени данъци в Общината.