Трябва да се гордеете с вашия град

Tежка е съдбата на всеки емигрант, който се разкъсва между своята Родина България и страната, която е станала негов втори дом. Всеки от тях е тръгнал с мисълта да намери спасение, по-добър живот и по-сигурно бъдеще. Мнозина наистина са го намерили, а други не са успели и са се завърнали обратно.
Днес ви разказваме драматичната история на един такъв емигрант, който вече е човек с успешен бизнес, авторитет и финансови възможности. Казва се Реджеп Расим, живее в Палмертън, щата Пенсилвания, САЩ, родом е от айтоското село Карагеоргиево, но мечтата му е да дойде и да инвестира в България, и то в Гоце Делчев. Той все още се вълнува много и всеки път преживява своето бягство от страната преди повече от 30 години.
„Отне ми много време да стигна до Америка – няколко години и много перипетии. Първо стигнах до Букурещ, от там до Тимишоара, след това тръгнах с влак, но ме върнаха защото нямах виза. И до ден днешен си пазя още билетите от влака. Два пъти се опитах да стигна до границата в Югославия. Наложи се да ходя повече от 30 км. пеша. Имах карта, ориентирах се по нея, обикалях селата – поех много голям риск, но в живота е така – понякога трябва да се рискува“, разказва Реджеп и допълва, че много трудно е успял да стигне от румънската до югославската граница.
„Беше зимата, студено, аз – изморен, известно време се криех в една дупка до земята, за да съм на топло и да не привличам вниманието. Когато се качих на автобуса за Югославия всички знаеха, че съм от България и че се опитвам да избягам. След като успяхме да минем границата всички ми ръкопляскаха и ме поздравиха, събраха пари, за да ми помогнат“, спомня си още той. Неговата история е само една от хилядите истории на емигрантите, които по онова време са се опитвали да избягат от тоталитарна България. Историята на Реджеп е много дълга, драматична, изпълнена с всякакви трудности, но в крайна сметка той успява да стигне до Виена – точно на 22 декември. В австрийската столица остава две години, след което най-после стига до заветната мечта – САЩ.
„Първият си опит да избягам от България направих през 1977 година, тогава се качих в София на международния влак за Италия, но ме хванаха, пребиха ме зверски. Две години по-късно, избрах да избягам по друг начин и той беше успешен“, разказва мъжът.
Повече от 30 години Реджеп Расим живее в САЩ. Има чудесна съпруга и две прекрасни и умни дъщери, успешен бизнес – притежава ресторант, който е сред най-посещаваните в района. Въпреки това обаче, носталгията винаги го тегли към родината… Така, преди няколко години решава да инвестира в българското Черноморие. Купува парцел в курорта Свети Влас, където построява жилищния комплекс „Американа“. Това е неговото виждане за приятна почивка – просторни и хубави апартаменти, обзаведени с всички удобства, които се предлагат за закупуване или отдаване под наем на българи и чужденци. Когато преди 5 години започва строежа, Реджеп е на втора линия на плажа, но днес нещата са съвсем различни.
„Винаги ме е изумявало, че в страната ни няма никаква държавна политика в това отношение – строи се без мисъл, без виждане, без да се направи сметка, че цялото това огромно застрояване не привлича туристи, а напротив – гони ги“. Въпреки типичните български неуредици, интересът към неговия комплекс е много голям и повечето апартаменти вече са продадени, а тези под наем се ползват от поляци, унгарци, руснаци и българи. За тях са създадени всякакви удобства за добра и пълноценна почивка.
„Америка ме научи така – да уважавам себе си и околните. Затова искам гостите да имат най-доброто, точно както искам и аз да го имам, ако съм гост в някой хотел. За съжаление не всички търговци в България мислят по този начин. Трябва да разберат, че клиентът е най-важния и трябва да се съобразяват само с неговите нужди, а не със своите“.
Заради своя дългогодишен приятел Румен Траханов, Реджеп споделя, че е обикнал Гоцеделчевския край, макар и никога да не е стъпвал в него.
„В щата Пенсилвания, където живеем ние с Румен, има доста български емигранти от Гоцеделчевския край. Те са ми разказвали толкова много и с такова възхищение за това, което е направено през последните години там. Дори и в Америка съм чул за вашия уникален Градски парк, за асфалтираните и ремонтирани пътища, улици, тротоари във вашия град, за другия ви парк, за уникалното село Делчево. Малко са градовете в България, които могат да се похвалят с толкова много придобивки. Като правя сравнение ми става мъчно за Айтос, където нещата са много по-назад, независимо, че е толкова близо до морето. Мечтата ми е да дойда в Гоце Делчев, да видя всичко, което за което съм слушал и да стисна ръката на един достоен кмет, какъвто е вашия, а защо не и да инвестирам там в хотелиерския бизнес в планината. За човек като мен, който живее от толкова години в чужбина, преминал през много трудности и успял да постигне нещо в този живот, е много важно добрите неща да се казват и за тях да се говори. Трябва да се гордеете с вашия град и да правите всичко по силите си той да се развива все така успешно“, категоричен е Реджеп Расим.

Трите жени в живота на Реджеп – съпругата му Гюлнар и двете му дъщери

hronika-bg.com