Адвокат Милуш Бараков от Благоевград: Никой от журналистите не знае какво точно означава “ съдебна реформа“

С Топ Преса се свърза из­вестният и уважаван адвокат Милуш Бараков. Той поиска думата и ние изпратихме опе­ратор на Top Presa TV, в него­вата кантора, за да заснеме това което адвокат Бараков иска да сподели с нашите чи­татели и зрители на Top Presa TV.

КОЙ Е АДВОКАТ БАРАКОВ?

ОБРАЗОВАНИЕ:

Завършва Право в ЮФ на Софийски университет „СВ. КЛИМЕНТ ОХРИДСКИ“. ЕЗИЦИ:

Български, Руски, Немски ПРОФЕСИОНАЛЕН ОПИТ От 1971 г. – 1974 г. Предсе­дател на Районен съд гр.Малко Търново.

1974 г. – 1980 г. Съдия в Ра­йонен съд гр.Поморие 1980 г. – 1989 г. Председа­тел на Районен съд гр.Поморие.

• г. – 1990 г. Съдия в Ок­ръжен съд – Благоевград.
• г. – 1991 г. Зам.Председател на Времен­ния Изпълнителен комитет на Общин­ски Народен съвет Благоевград.

През 1991 г. Пред­седател на Окръжен съд – Благоевград, след избор от Вели­кото Народно събра­ние.

През 2002 г. пови­шен в ранг съдия във ВКС и ВАС.

Член на Централ­ния съвет на Съюза на Юристите в Бълга­рия и Председател на Дружеството на Юри­стите в Благоевград.

В момента работи, като адвокат в Адвокатска колегия – Благоевград

Ето какво сподели адвокат Бараков пред Топ Преса:

Уважа­еми чита­тели,

През послед­ните го­ дини има много критични бележки от граж­дани, от управля­ващи и партии, срещу дейност­та на съ­дебната система. Считам, че не всичко което се казва е полезно и води до някакви резултати. И за това искам конкретно да изложа и своите съображения в тази насока. От името на Адвокат­ска колегия Благоевград, тъй като аз вече близо 10 години съм адвокат, а преди това 36 години съм бил съдя, в ра­йонен и окръжен съд. Общо взето мога да твърдя, че съм запознат с проблемите и желанието ми от името на Адвокатска колегия Благоев­град, от името на БЗНС, тъй като аз от ’80-те години съм член на БЗНС, никога не съм напускал организацията и не съм членувал никога в дру­га. И най- вече земеделския съюз Ал. Стамболийски, кои­то съюз най-добре защитава интересите на своите чле­нове и на гражданите. Това което ми прави впечатление и това, което трябва да се знае, защото много от граж­даните нямат възможност да четат конституцията, зако­ните и така на татък… В на­шата страна има три власти: Законодателна, Изпълнител­на и Съдебна власт… Тоест, дори и на трето място да бъде Съдебната власт, тя е една от най-важните, защото от векове Съдебната власт защитава правата и инте­ресите на гражданите и не случайно една от клетвите, които съществуват още от римско време, тази лекарска­та клетва, под която и сега ле­карите се подписват и още от римско време съществува и клетва за съдебната система и там е казано: „Fiat iustitia, et pereat mundus!“ което пре­ведено на български означа­ва „Нека да има правосъдие, дори светът да загине“. (В същия смисъл се среща и Fiat justitia, ruat caelum – „Нека да има правосъдие, дори небето да падне“ – бел. ред.)

Защото правото и съдеб­ната система са, съдиите са тези които по закон са за­дължени и защитават изця­ло правата и интересите на всички граждани. В тази на­сока прави впечатление, че много се приказва и много сенапада съдебната система, без да се казват конкретни проблеми. Аз от съдебната практика която имам твърдя, че няма държава в света, къ- дето съдебната система да е изрядна и да няма никакви проблеми. Всяка държава в това число и в Европейския съюз имат си проблеми, как- то и няма държава, която да няма проблеми. Проблемите са всякакви: безработица, здравеопазване и т. н. Така че в съдебната система за­дълженията на съдиите са много важни и една от най трудните дейности, която се извършва в страната това е дейността на лекарите, осо­бено на хирурзите, които трябва да лекуват спешно болни и най вече в съдеб­ната система, защото съди­ите решават спорове, между граждани между физически и юридически лица. Въз ос­нова на закона на справед­ливостта на законността и на доказателството по дело­то. Това е една много трудна дейност, за да се приготви една законова норма не е достатъчно да се знае само законова норма. Примерно три транспорти произшест­вия има причинени телесни увреждания. Съдията трябва да има познания в областта на медицината да му е ясно какво значи лека телесна по­вреда, какво значи тежка и много неща. И в много дру­ги сфери в строителството, в земеделието има проблеми… така, че трябва съдиите да са запознати не само със зако­на конкретния, а и изцяло от практиката и от дейността на много други органи. Тези познания не се придобиват за година, две, три. Трябва години наред да се работи, за да се повишат знанията си опита, който има и в края на краищата придобиват едни познания, които и дават въз­можност да прилагат точно законите и да защитават пра­вата на гражданите. Онова което ми прави впечатление изненадан, че вече около 10 години се говори за съдебна реформа , но никой не каза какво значи рефор­ма? В какъв смисъл ще се направи тази реформа? Това е недопустимо… Аз, апели­рам към водещите журна­листи, когато някой говори за съдебна реформа или да му отнемат думата или да каже конкретно какво значи съдебна реформа? Само за това се говори. След много разисквания в народното събрание, преди да излезнат в отпуск се прие едно решение за из­менение на конституцията главно в дейността на  висшия съдебен съвет. Аз не мога да коментирам, но според мен проблемите не са само в тази сфера. Ще се на­ложи, може би някакви про­мени в конституцията, защо- то самия закон за съдебната власт трябва да се измени, за да се разделят съдебната система, съдиите да вземат членове във висшия съдебен съвет и отделно прокурату­рата. Това ще отнеме време, но надявам се да е полезно.

Министър-председателят г-н Бойко Борисов се е заел сериозно според мен да на­прави някой от проблемите. Моето желание и от името на адвокатската колегия на зе­меделския съюз Александър Стамболийски за промените, които трябва да се направят в гражданския процесуален кодекс. Гражданите знаят, че съдебната система, съдиите се занимават с граждански дела с наказателни дела и ад­министративните съдилища с административни дела по реда на административния кодекс. Прави ми впечатле­ние, че не се искат някои про­мени, които са много важни да се направят в граждан­ския процесуален кодекс, защото този кодекс който е приет от народното събра­ние, през 2007 година и влиза в сила на 1 март 2008 година има много неясни и много не­съвършенства, много неточ­ни и много вредни текстове в закона. До сега няма и 10 години е изменен повече от 10 пъти, но има много важни неща, който не са изменени. Моето предложение е да се направи спешна промяна на текстовете, които ще посоча в гражданския процесуален кодекс, които нарушават грубо правата и интересите на гражданите. Най-много дела в Република България се образуват и се разглеж­дат, като граждански дела. Тук се нарушават правата на десетки хиляди български граждани от тези лоши законови разпоредби. В член 8 ^г_: гражданския процесуален кодекс е заявено категорич­но и това не може да бъде пренебрегвано… Вся­ка страна има право да бъде изслуша-на от съда, преди да бъде постановен акт, който има  значение за  нейните права и ин­тереси. Това е много важна за­конова разпоредба, която е в основата на раздаването на правосъдието по граждан­ските дела. И другата разпо­редба, която е много важна е член 9, която казва ДПК съдът осигурява на страни­те равна възможност да уп­ражняват предоставените им права т.е. не може някоя от страните да се нарушат пра­вата. И аз категорично заявя­вам, че с съдебната система работят много свестни хора, много добросъвестни и под­готвени съдии, които постро­яват съдебни актове. Много от съдебните актове, обаче нарушават правата на граж­даните и те са недоволни и причината за това е не вина­та на съдиите, а по вина на лошото законодателство. Ко­гато има лоши закони съглас­но посочените разпоредби и други от ГПК съдът е длъжен да прилага, действащата за­конова норма към датата на разглеждането на делото. И когато законовата норма е вредна, нарушава правата и интересите на гражданите, съдията няма как да не я при­ложи. Това което конкретно предлагам е най напред има проблем с призоваването на гражданите, на ответниците най-вече по предявени граж­дански искове. И след като в съда в разпоредбата на чл. 9, закона казва ГПК: Съдът осигурява на страните равна възможност да упражняват предоставените им права.

Следва продължение