Един закъснял, но важен глас… Росен Недялков от Благоевград поиска думата: За оскверняването на джамията в Благоевград и още

Етническа прово­кация в деня на на­ционалния празник беше извършена срещу мюсюлма­ните в Благоевград. Припомняме, че на 3 март сутрин­та пред вратата на джамията са били изхвърлени четири свински крачета и две сърца. Сед­мица преди това мюфтийството в Гоце Делчев осъмна с ра­систки надпис. Това на­кара 500 мюсюлмани да протестират в Гоце Дел­чев с настояване за етни­ческа толерантност. Това бе поредното оскверняване на джамията в Гоце Делчев. Преди година на джамията беше поставен християнски кръст, а бла­гоевградската джамия осъмна с надписи срещу Ахмед Доган и ДПС.

Мислех да не се занимавам да коментирам тази новина, но реших да го сторя, след като видях поредния одобри­телен коментар за стореното тъмно дело в Благоевград, навръх светлия национален празник. Неодобряването на подобни деяния, не те прави еди какъв си (след малко ще уточня какъв).

Оскверняването на рели­гиозен храм (без значение на коя религия е храмът и кой му посяга), в моите очи е признак на варварщина, тъпанарщина и психическа незрялост. Някои хора, може да се обидят или подразнят от написаното, но в крайна сметка всеки си има право на мнение, в това число и аз. Това ми мнение не цели да засегне когото и да било (просто констатирам и из­лагам позиция). Въпросното ми виждане, не ме превръ­ща в либераст, толераст, ислямист или пък искащ тур­ски к*р (подобен коментар видях към жена, изразила не­одобрение към проявата), не ме превръща в резак (между впрочем, Исус е бил обрязан: отбелязвам това, защото ня­кои хора, заявяващи се като християни, използват това обидно съществително), не ме превръща в помак (нас­коро си писах с една бълга- ромохамеданка, която обича България; познавам бълга- ромохамедани, които са свестни хора). Мне­нието ми за този род вандалски постъпки, не ме прави радетел за ислямизация и турцизация на страната ни, нито пък човек, отри­чащ някакви неща от периода на жестоко­то турско господство по българските земи, нито пък ме превръща в някой отричащ и/или подкрепящ вредните действия на дадена партия или държава.

Ако някой смята обра­тното, препоръчвам му повечко да чете и по­вечко да мисли.

Не виждам, по какъв на­чин, оскверняването на джа­мии ще е полезно на Бъл­гария. Вероятността обаче да й навреди, определено е по-голяма, отколкото да й помогне. Става дума за на­пълно излишна проява, дори и да гледаме на нещата през призмата на национализма. Това, поне за мен, не е нацио­нализъм, а е идиотия. Какво точно ще бъде защитено, ако бъдат изхвърлени свински крака и сърца пред джамия? Отговорът е нищо. Това, че някой някъде прави нещо или някой някога е правил еди какви си злини, не ме задължава да постъпвам по същия начин. Ако смятам дадена проява за варварска и взема да извърша същото (с или без конкретен повод), ще падна на нивото на из­вършилите (осо­бено, ако става дума за прояви, каквито са били по-нормални за Средновековие­то, отколкото за днешното време, когато хората като цяло сме по-цивилизова- ни). Ако кажа, че ислямистите са диваци, а след това в отговор на техните дея­ния, започна да осквернявам джамии, да им режа главите и да заснемам екзекуциите – няма да съм много по-различен от тях. Ако например някой мангал

(дума за „лош циганин“, коя­то съм чувал дори и от усти- те на цигани по отношение на техни събратя), оскверни български гроб – той трябва да бъде санкциониран по съ­ответния правен ред. Какво добро за българщината би било това, някой българин в отговор на циганското оскверняване, да отиде в някое циганско гробище и да оск- верни цигански гроб (особе­но, ако става дума за гроб на човек, нямал нищо общо с оскверняване на гробове)? Никакво добро не би било.

През 2004 г. Комитетът за войнишките паметници се опитва да прокара шокира­ща инициатива – да бъде по­ставена мраморна плоча на Шипка в памет на загинали­те по време на Руско-турска­та война 14 000 турски вой­

ници (участвали в кървавия погром над Стара Загора и околните села, борили се за това България да остане в рамките на деспотичната Ос­манска империя). Неодобри­телно към идеята се изказва дори говорителят на ДПС в Стара Загора – Мехмед Ос- ман (той заявява, че тя е про­вокация към етническия мир в региона). В крайна сметка не се стига до построяване­то на въпросния монумент. Оскверняването на един та­къв паметник, за мен, а вяр­вам и за много други хора, би било по-приемливо, в срав­нение с изрисуването на благоевградската джамия с нацистки символи и изхвър­лянето на части от прасе пред нея.

Някои хора си мислят, че използването на нацистки символи ги прави големи патриоти, но бъркат. Фра­зата 14/88, представлява комбинация, която се пре­вежда по два начина: 1. „Ние трябва да осигурим същест­вуването на нашите хора и бъдещето за белите деца / „Приветствам те, Хитлер!“ 2. „Защото красотата на белите арийски жени не трябва да изчезне от Земята“/„Приветствам те, Хитлер!“ Използва­нето на тази фраза в случая с джамията, е неадекватно. Не става дума нито за хора от други раси, предполагам нито дори за евреи (споме­навам евреите, защото ав­торът на т.нар. „Четиринайсетте думи“, на които като символ се използва числото 14, е бил човек, който е про­повядвал борба срещу евре­ите). Колкото до свастиката – наименованието „свастика“ идва от санскрит и означава благоденствие и късмет (но това се отнася за въртящата се надясно свастика).

Този символ се е появил в зората на човешката циви­лизация в Централна Азия и Северна Индия и е съпът­ствал навсякъде индоевропейските народи по пътя на тяхното преселение. Бил е и прабългарски символ. Цар Калоян е погребан с дреха, бродирана със свастики. Но след като през 20-ти век националсоциалистите за­почват да използват споме­натия знак, той се превръща ^— в символ на разрушение и смърт. Пора­ди което, ако че свастиката е била и бъл­гарски символ навремето, в наши дни тя се възприема от много хора по света като нещо, свързано с демоничност и с Нацистка Германия (не с българския патриотизъм).

Рисуването й, било върху джамии или някъде другаде, не е нито християнско, нито пък па­триотично – то е проява на неонацизъм.

Националсоциализмът, с който днес най-често се свързва свастиката, е антисемитска идеология, а Исус е бил евреин (не върви хем да претендираш да си христи­янин, хем да мразиш еврей­ския народ, още повече, че антиеврейщината е несъв­местима с християнското учение).

Точността изисква да отбе­лежа, че това, което нацисти- те са използвали се нарича и „сувастика“: сувастиката е свастика, при която посока­та на въртене е наляво (то­ест, сувастиката или иначе казано свастиката с ляво въртене си е била символ на смърт и на разруха, още пре­ди нацистите да започнат да я използват; и макар Хитлер да не е влагал в използва­нето на лявовъртящата се свастика първоначалното й значение, на практика той и хората му с действията си затвърждават изначално присъщия й смисъл).

На мразещите мюсюлма­ните хитлеристи, ще им кажа, че на 10 февруари 1943 г. по предложение на Хайнрих Химлер, Хитлер одобрява създаването на босненска мюсюлманска СС дивизия, чиято бройка достига 21 065 души (от тях доброволци са около половината). Имало е заповед германските войни­ци да се отнасят с уважение към религиозните потреб­ности на новите войници на Третия райх. Фактът, че има хора, които мразят или прос­то обиждат някого, само защото е мюсюлманин, ме подтиква да спомена още две неща от историята (от­ново действам, донякъде воден от това, че сред спо­менатите мразещи и обиж­дащи, има и хитлеристи). И двете неща от историята са свързани отново с мюсюл­мани. Едното е, че по време­то на Хитлер, главен мюфтия на Йерусалим е Мухамед Амин ал-Хусейни, свиреп антисемит, подкрепящ унищо­жаването на евреите, човек близък на нацисткия режим. Той съдейства за вербуване­то на босненци за спомена­тата мюсюлманска СС ди­визия. Друго нещо е, че към края на 1941 г. босненското ислямско духовенство из­дава три фатви – тоест, три религиозни разпореждания (в Сараево през октомври, в Баня Лука – на 12 ноември и в Мостар). С тези разпореж­дания местното мюсюлман­ско духовенство напълно отхвърля сътрудничеството с хърватските и нацистките власти, чиято цел е унищо­жаването на евреите и сър­бите. Именно заради тези фатви, ислямиста Хусейни е изпратен в Босна, за да под­помогне с ораторски уме­ния набирането на хора за дивизията. И тогава, и сега сред мюсюлманите е имало всякакви хора: и добри, и не толкова добри… Глупаво е всички да бъдат слагани под общ знаменател.

Връщам се на случая в Благоевград, коментари за който ме провокираха да напиша настоящата статия. Подобни хулигански прояви не само, че няма да отсла­бят ДПС и Доган, срещу кои­то е писано върху стената на джамията, но може и да увеличат влиянието им (или най-малкото – да помогнат за запазването им). Възможно е подобни прояви да целят именно сплотяване и увели­чаване на електората на дви­жението.

Такива действия могат да доведат до покач­ване на етниче­ското на­прежение в страна­та. Биха могли да допри­несат за това ня­кой ден да се достиг­не до от­цепването на част от България.

Трябва да бъдем внимателни. Не бива да подценяваме тази въз­можност, която е предска­зана и от доказания псифеномен Слава Севрюкова. Не бива да дърпаме дявола за опашката. Нека помним, че капка по капка вир става…

„Тук е България. Който иска джамии да ходи в Тур­ция!“ – пишат някои хора, разпалено. Да така е, тук е България. Истина е, че са на­лице от години основания за възгласи „Тук е България!“. Но това не означава, че тряб­ва да бъдат затворени всич­ки други религиозни хра­мове, освен православните, както на някои им се ще. Не бихме имали моралното пра­во да искаме в други страни да действат и да се строят нови български храмове, ако ние затворим храмовете на другите изповедания на наша територия.

Факт е, че в България има много джамии на глава от населението (на първо мяс­то сме в Европа). Но за това не са виновни само турците. Не е забранено да се строят и църкви… И все пак смятам, че в България вече има пре­достатъчно джамии. Това, което е построено до момен­та, е практически достатъчно за мюсюлманите. В този ред на мисли, намирам за умест­но за неопределено време да се забрани строежът на джамии (както не веднъж е предлагала през годините ПП Атака). Това дали, кога и с колко евентуално ще се увеличава бройката им, бива да е съобразено не само с процента на мюсюлманско­то население в страната, но и с това какви са реалните нужди от тези храмове по места. България е толерант­на страна, но всяка толе­рантност трябва да си има граници. Когато джамиите в дадена страна са предоста­тъчни, а продължават да се строят нови, това прилича на маркиране на територия, за­биване на знаме, натрапване на религия.

През 2008 г., местният парламент в южната ав­стрийска столица Каринтия приема поправка в закона за градоустройството. С ог­лед същността на поправка­та и на това, че е предложе­на от националистически и консервативни сили, факти­чески се забранява строежа на джамии (иде реч за изис­кване, планове за сгради с необичайна архитектура и размер за съответната про­винция, да бъдат одобрява­ни от специална комисия, която да преценява съвмес­тимостта им с традиционна­та визия на града; това на практика означава, че джа­миите имат малък шанс да бъдат одобрени). През съ­щата година, италианската националистическа партия „Северна лига“ представя в Камарата на депутатите предложение да се забрани строежът на нови мюсюлмански храмове и културни центрове в Италия, докато парламентът не приеме за­кон, очертаващ правилата за изграждането им. Пред­ложението идва като част от съпротивата срещу пус­налия корени в страната ис­лямски тероризъм и срещу това, че джамиите на Боту­ша никнат като гъби, образ­но казано.

През 2009 г. в най-демократичната държава Швей­цария се провежда референ­дум, резултатът от който обуславя последва­лата го за­брана за строеж на нови минарета и джамии в страната. Алжире­цът Хафид Каодири, който служи в джамия в Женева, според когото забраната е дискри­минационна и нарушава Европейската конвенция за правата на човека, подава жалба пред Европейският съд по правата на човека в Страсбург. През 2011 г. съд­ът потвърждава забраната на швейцарските власти и отхвърля жалбата му. Поста­новено е, че жалбоподатели- те не могат да бъде смятани за потърпевши, както и че не са представили убедителни доказателства, че забраната им е причинила практическа вреда.

През февруари австрий­ският парламент е забранил чуждестранното финансира­не на местни имами и джа­мии. Намирам за необходи­мо българската държава да последва примера на ав­стрийската. Българите като цяло сме толерантен народ, но децибелите на шума от високоговорителите на джа­миите, не бива да надвиша­ват стойностите, предписа­ни от регионалните здравни инспекции. Ако в определе­ни джамии нормативните изисквания продължават да се нарушават, въпреки налаганите глоби, трябва да се премине към увеличава­не на размерите на глобите.

Не бива да се допуска и хора да се молят по тротоарите до храмовете. Мястото на моле­щите се е вътре в храмове­те. С оглед на факта, че сме на първо място в Европа по брой джамии на глава от на­селението, както и предвид на случилото се в Италия, Австрия и Швейцария, не намирам за особено крайна идеята за забрана на стро­ежа на джамии. Не я нами­рам за особено крайна, още повече с оглед на следното: през 2014 г. Ангола забра­нява исляма като официал­но вероизповедание. Роза Крус Силва – министъра на културата, обявява, че ис­лямът остава извън закона, но храмовете няма да бъдат разрушавани, а само ще бъ­дат закрити за неопределе­но време (въпреки това, ба­гери по същото време вече са унищожили някои от тях в столицата Луанда). Нор­мално е, според мен, да се противодейства на опреде­лени явления, но съм против крайности като тази в Анго­ла.

Едно е да си против потурчването на помаците и против пълзящия в страната ни ислямизъм и, ако имаш възможност, да им противо­действаш в цивилизовани рамки (защото, слава Богу, засега и с такива мерки може да бъдат пресечени някои негативни процеси), съвсем друго е да набиеш някого, само защото е циганин или пък да изпотрошиш прозор­ците на някоя джамия (неща като това друго лично аз не одобрявам, а вярвам не одо­бряват и огромната част от българските граждани).

Излишните прояви на аг­ресия, каквато несъмнено е оскверняването на храм, не са полезни за увелича­ването на независимостта и запазването на територи­алната цялост на родината ни, не са полезни за запаз­ването и благоденствието на българския народ. Те са вредни, също както е вредна и другата крайност: липсата на защита за българските национални интересни.

Аз съм за това – да бъдем равни пред закона, за което се е борил и Левски. Бълга­рия се нуждае от умерен и далновиден национализъм – а не от подклаждането на етническо и религиозно противопоставяне, от които огромната част от обикнове­ните хора биха загубили.