Свържете се с нас

Култура

Кметът на Благоевград д-р Камбитов удостои с почетна грамота ФТА „Пиринче“ по повод 30-годишнината на ансамбъла

Published

на

Pirinche-30-7

С грандиозен концерт фолклорен танцов ансамбъл „Пиринче” отбеляза своя 30 годишен юбилей в благоевградската зала „Яворов“. Кметът на община Благоевград д-р Атанас Камбитов удостои екипа на ансамбъла с юбилейна грамота по случай празника. Грамотата и поздравителния адрес от кмета връчи председателят на Общински съвет – Благоевград Радослав Тасков, който на свой ред връчи почетен плакет и произнесе поздравително слово от негово име и името на местния парламент.
Тържественото честване бе истински спектакъл и наслада за очите на поколения благоевградчани, чиито деца са минали през школата на ФТА „Пиринче“. На юбилейния концерт за 30-годишнината на фолклорната формация в четвъртък вечер, присъстваха стотици фенове и почитатели на ансамбъла и фолклорната музика от града, изявени творци и дейци на културата, политици, общественици.
Неподражаемите, танцьори от ансамбъла пресъздадоха в 2-часов уникален спектакъл своята 30 годишна творческа история. Те омагьосаха с феерия от музика, танци и песни зрителите, които препълниха зала „Яворов“ в Благоевград. В празничния концерт се включиха бивши творци от ансамбъла и придадоха цялостната визия на невероятния концерт. Всички изпълнения бяха бурно аплодирани и викани на бис, а публиката многократно бе на крака от възторг и в знак на уважение към магията на фолклора ни, показана от талантливите изпълнители на ансамбъл „Пиринче“.
В края на спектакъла ансамбълът, който е носител на много призове от надигравания в цялата страна и в чужбина получи поредното си призвание от Денислав Кехайов, главен художествен ръководител на легендарния фолклорен ансамбъл „Пирин“. Той поздрави своите колеги по жанр, благодари им за невероятно добрата подготовка на младите, които достойно заемат места в прочути български ансамбли като„Пирин“ „Българе“, и др.
Детски фолклорен танцов ансамбъл „Пиринче“ към Център по изкуствата в Благоевград е своеобразна визитна картичка за града и достоен наследник на богатите фолклорни традиции на Пиринския край. Създаден е през октомври 1984 г. от Симеон Стамболийски, който до ден днешен е главен художествен ръководител и съвместно с хореограф Полина Сатиева и с последователите си продължават да издирват, съхраняват и доразвиват богатата танцова съкровищница на нашата страна.

Pirinche-30-010 Pirinche-30-9 Pirinche-30-8 Pirinche-30-6 Pirinche-30-5 Pirinche-30-4 Pirinche-30-3 Pirinche-30-2 Pirinche-30

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
Реклама
loading...

Пиринско дело

Райско място? Гоцеделчевско!

Публикувано

на

Ако има друго място извън София, където се виждам да живея, това ще е някъде из Гоцеделчевско. Такъв плени­телен край! Съчетава всичко красиво, здраво­словно и жизне­но, което човек би си пожелал – климат, релеф, природа, плани­ни, минерални извори, култура, история, кухня. Там се прегръ­щат Пирин и Ро­допите, и ти се иска и на теб да се стоплиш в пре­гръдката им.

Двудневният ни маршрут не е стриктно съста­вен и всъщност преобладават импровизации. Първоначалната идея да разгле­даме Гоце Дел­чев, Огняново, Долен и да нощуваме в Дел­чево, търпи промени и в край­на сметка дори не стигаме до Делчево и Долен. Аз обаче съм ходила преди това там и препоръчвам горещо и двете места.

В ранното съботно утро потегляме в посока Мелник. Всеки го знае Мелник. Ту­ристически е, понапудрен, но дали защото нямаше много туристи или може би, защото всичко е още тучно зелено, ми се стори приказно красив и цветен.

Спираме на раздумка при познати и ги питаме за пътя към Златолист. Ха, ами то е в посока Гоце Делчев, така че е решено – ще посетим обител­та на Преподобна Стойна.

Преди това обаче се насоч­ваме към друга цел. Караме в посока Рожен, подминава­ме самото село и попадаме в Любовище, след като преми­наваме през тунел, вкопан в самите пясъчни скали. Това сякаш е тунел към друга епо­ха.

Светлината е различна, се­лото е различно и изолирано, не иска да е сред човешката суета. Сгушено е там самотно и не се интересува от светов­ния ред. Водата, която тече от чешмата на площада, е с най-сладкия вкус. Напълно естествено е на такова мяс­то да не видиш жива душа. Виждам обаче автомобил и табела.

Значи всичко се случва в реално време. Тишина, лес, слънце и упойващи аромати на треви и летни билки. Гово­рим си, че никъде другаде по света билките не миришат по този дъхав начин. Любовище е и любовно и е хубаво да си с човек, който ти е мил.

Оттам, през Хърсово и Ка­тунци, след около 25 кило­метра достигаме Златолист. Тук е изкарала последните двадесет години от живота си Преподобна Стойна. Не зная как точно да я определя – светица, лечителка, проро­чица, монахиня. Точно преди да тръгнем по тези места, за­четох книга за нея. Всъщност книгата представлява запис­ки на Бояна Паликарова по разказ на самата Преподобна три дни преди смъртта й. Да­тата на смъртта си, 22 декем­ври 1933 г., тя вижда още на седемгодишна възраст – из­писана във въздуха като от златни мушици. Преподоб­ната разказва, че светът на живите и мъртвите е един, но ние не можем да общуваме с мъртвите, поради сгъстената материя. Вярата и упование­то в Бога са фундаментални­те принципи за нея. Любовта й към Бога е просто зарази­телна. В предишен живот е била богомилка, хвърлила се по собствено желание на смърт в кладата на Василий Врач – на 11.11.1111 година в Константинопол. Всичко това съм прочела предната вечер в книгата, без да зная, че на следващия ден ми предстои да пристъпя в нейните покои.

Стаичката е на втория етаж в църквата „Свети Георги“ – казват, че е построена на мяс­тото на древен храм отпреди християнството, като входът й е от север. Свети Георги е светъл брат на Преподобна­та. Трептенето е повече от осезаемо, а чувството за мир и дълбочина така те завладя­ва, че не искаш да помръд­неш. Голям късмет е, че няма много хора. Докато е била жива, преподобна Стойна е лекувала физически и душев­ни болести, и обителта е била изпълнена с чакащи. Доста мъка трябва да е поета тук, но за мен вибрацията е на утеха и милост, а не на тъга. Отвън в градина се намира най-пре­красният чинар, който някога съм виждала – на 1300 години, във формата на кръст.Image result for село гостун

Любимото дърво на Пре­подобната, под което често пъти е сядала. Твър­ди се, че като го прегърнеш, то от­нема болежките ти. Прегръщаме го не само зара­ди това. Дърво­то е здрав, силен и жизнен великан, който ми се струва символ на вечността, природата на нещата и пребъдва­нето на България по някакъв начин. Преподобната опреде­лено е оставила отпечатък на святост и благост тук. Живя­ла е скромно, загърбила всич­ко тленно и суетно, в служба на хората. Тръгваме си при­тихнали и много благодарни за всичко. Там наистина си даваш ясна сметка колко много имаш, щом си здрав, и си благодарен от цялото си сърце. Ей такива вълшебства се случват.

Денят е преполовил, гладът се засилва и през живопис­ния планински проход край Попови ливади преваляме Пирин и навлизаме в чудните Западни Родопи. По пътя спи­раме на лобното място на Яне Сандански, застрелян горе, на път от село Пирин към тога­вашен Неврокоп, на 22 април 1925 години. Спорна фигура е Яне Сандански, но си мисля все пак, че не е редно лобното му място и паметната плоча да тънат в боклуци.

И ето че след като сме уто­лили духовния, природен и исторически глад, тялото се включва и отправя мощни сигнали за глад и силна нужда от храна. Също и жажда. При това вече не за духовност и история, а за чиста, питателна и вкусна храна и питие. Зная какво ни е нужно – да стигнем до кръчма „Рай“ в Огняново. Всеки който е бил там, знае за какво става въпрос. Висша наслада за вкусовите сети­ва. Едно от чудесата на този край, а яйцата по панагюрски категорично заемат първо място в моята класация. Как

за толкова години тази кръч­ма не измени на страхотната храна и супер обслужване, се чудя. Не познавам собствени­ка, но намирам, че всякакви мастър шеф, гурмета, фешън, тренди и био ресторанти има какво да учат от Рай по отно­шение на качествена храна, цена и обслужване. Тук няма показност и претенция, само истинска българска вкусна храна. Отно­во сме много бла­годарни. Била съм на толкова много места по света и не сещам къде другаде може двама души да преядат с възможно най-вкусните домати, пържени картофи, те­лешка пържола, боб чорба, яйца по пана­гюрски и вино за су­мата от 13 евро общо за двамата. Хора, трябва много да ми­леем за тази благо­словена Родина и да я пазим, защото това е Раят. Без преувели­чение.

А и той още не е свършил, защото вместо към Делчево,­след обилното похап­ване се отправяме към Лещен.

Image result for село гостун

Тъй като не бяхме резервирали нищо за спане, в Огняново търсим в интернет и попадаме на къща за гости, където се оказва, че има свободна стая. Била съм и преди това Лещен и много ми харесва. Леко само ме смутиха хотелските ком­плекси, изник­нали вдясно при влизане в селото. Не зная защо, но ми напомниха за комплексите на влизане в Со­зопол и Банско. Едни такива голе­ми, уж самобитни, с желание да се впишат, но лише­ни от колорит и напълно бездуш­ни. За сметка на това нашата къща е фантастична.

А още по-фан­тастични се оказ­ват домакините ни. Чакат ни в дво­ра, дават ни клю­чове, показват ни как се прави кафето, обещават, че ще приготвят мекици на дру­гата сутрин и… изчезват. Повече така и не ги видя­хме. Усещаме, че са се явили като добри духове, когато на следващата сутрин в трапе­зарията на първия етаж ни чакат мекици и сладко. Кога са дошли, как са ги правили, не съм разбрала. Закуската обаче е налице. Както и цяла­та къща с три стаи, прекрасна тераса с най-великолепния изглед и грижливо поддър­жан двор – два дни изцяло на наше разположение. Големи благодарности на Краси и Джема!

След Лещен в неделя по обяд поемаме към София. Но не директ­но. Следваща отбивка е благозвучното село Гос­тун. Как да не свиеш от пътя, като видиш табе­лата.

Гостун е идилия. Ка­раш 4 километра по най-живописния и виещ се път край приказни поляни, осеяни с треви и билки, катериш нагоре, гледките стават все по- изумителни и ето че си в Гостун. Ръми дъждец и не е слънчево, та сре­щаме само чичо Иван. Живее близо до църков­ния храм „Свети Илия“, където в момента тече ремонт. Чичо Иван ни доверява, че в селото има софиянец, който си е купил къща и в мо­мента е тук. Предлага ни да отидем до тях, защо­то „може да се познавате от София“. Ние обаче любезно от­казваме и единствено чичо Иван остана като мил спомен от приказно­то планин­ско селце Гостун.

Оттам вече послед­ната спирка са сребър­ните извори край Добринище и бърз набег из самото градче. Минерал­ната вода в Добринище е дар божи и е поредното свидетел­ство за райската природа на тези местности. Лековита, то­пла, мека, наистина дава жи­вот. Освежени и ободрени се качваме в колата и спираме чак в София.

Този преход ни отне по-мал­ко от 40 часа. И ни даде всич­ко, за което човек може вечно да мечтае. Говоря единстве­но за себе си и моя спътник – хармонията, спокойствието и радостта, които изпитваме в тази част на България, са не­сравними. Усещането за кра­сотата на Родината ни е мно­го дълбоко и зареждащо тук.

Препоръчвам подобно пъ­туване из тези места на все­ки, който е паднал духом или е изнервен, умо­рен, напрегнат, обезсърчен. Без да съм лайф коуч и без да провеждам се­минари за хар­монизиране на тяло, ум и душа, давам този без­платен, прия­телски съвет на всеки, заци­клил в истерич­ната действи­телност, която обитаваме – посетете тези места. Терапи­ята е мощна и силна, а лечеб­ният ефект – га­рантиран.

Милена Йоцова

Вестник “ ТОП ПРЕСА “

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО

Култура

Банско отбеляза тържествено 296-та годишнина от рождението на своя съгражданин Паисий Хилендарски

Публикувано

на

На днешния ден – 19 юни, когато Българската православна църква чества Денят на българския светец, Св. Паисий Хилендарски, обществеността в Банско тържествено отбеляза 296 години от неговото рождение и 256 години от написването на „История славянобългарска”.

Честването започна с Божествена Света литургия в храма „Света Троица”, последвано от тържествено поднасяне на венци и цветя пред монумента на големия българин, изграден на пл. „Възраждане” в планинския град. На честването присъстваха кметът на община Банско – Георги Икономов, председателят на Общински съвет – Банско – Петър Баряков, заместник-кмета Ивайло Ръхов, общински съветници, директори на учебни заведения, представители на културните институции, ученици и граждани.

В своето слово към присъстващите кметът Георги Икономов изтъкна значимостта на скромния Хилендарски монах и на неговото дело:

„Уважаеми дами и господа, скъпи съграждани,

Отново сме тук, за да почетем името и делото на нашия велик съгражданин, Преподобни Свети Паисий Хилендарски. Онзи Паисий, който буди българското национално съзнание, внушава на всички българи да пазят своя род и език, да имат високо национално самочувствие и гордост, както и да отстояват националната си чест и достойнство. Неговата „История славянобългарска” се превърна в изключително важен документ за българската национална култура и история. Няма да е пресилено, ако кажа, че Паисий Хилендарски е първият идеолог на Българското възраждане и създател на първообраза на Българската национална доктрина. Да си роден в родното място на Паисий, означава да носиш частица от неговия дух, да я предадеш на децата си, та и те да помнят Атонския монах, който събуди роба и така пръв подготви почвата за онази борба, с която завърши епохата на Българското възраждане. Със своите идеи той се доближи до Европейското просвещение и напомни на българите славното им минало. Светлината, която запали той, и до днес озарява нашата духовност, а животът и всеотдайността му са нравствен пример за всеки човек. Дами и господа,
Нека пренесем през времето титаничния му дух! Да пазим неговото дело и помним неговото име, во век и веков”.

Специален гост на събитието бе артиста Янко Лозанов, който изпълни въздействащ рецитал на одата „Паисий” от Иван Вазов, както и откъси от „История славянобългарска”. Програмата продължи с презентация, подготвена от Музеен комплекс – гр. Банско. Тя бе под надслов „От Банско през Света гора до бъднините български“ и представи историята на манастирите Хилендар и Зограф, както и тяхната неразривна връзка с Банско и Баановия род, от който е самият Паисий.

коментара

ПРОДЪЛЖЕТЕ С ЧЕТЕНЕТО
loading...

Магазин за бои и мазилки JUB

Facebook

КАЛЕНДАР

юни 2018
П В С Ч П С Н
« май    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930  

ПОПУЛЯРНИ