Таня Байрактарска, една от работничките с най-дълъг стаж в цигарената фабрика „Благоевград – БТ”:

Имах удоволствието да работя с прекрасен колектив!

Таня, разкажи ни за началото откъде тръгнаха нещата с тютюнопроизводството?
– Всъщност има и предистория, защото аз завърших средното си образование в Тютюневия техникум в Станке Димитров, сегашна Дупница. Завърших с пълно отличие и бях знаменосец. Колкото нескромно да звучи, бях гордостта на училището, все още мой портрет стои на едно табло на стената, а над него има надпис: “Те са наша гордост”. Баща ми беше известен в града, човек с положение, човек от партията… (БКП). Подполковник в поделението. Какво друго ми оставаше, освен да чета книги и да уча уроци. Завърших през 1975 година и на 27 юли 1978 година започнах работа в Булгартабак.

Имаше ли притеснения през първия си работен ден… Нова работа, непознати машини, миризмата на тютюна?
– Аз бях свикнала със всичко, защото като ученичка там съм била на стаж. Работата ми беше позната, започнах още от първия ден.

Как ти се сториха колегите тогава и в какви отношения сте сега?
– Имах удоволствието да попадна в много добър колектив. Аз започнах в старата фабрика и по-късно се преместихме в новата. Беше интересното, когато цъфтеше тютюневото производство. Правеха се много фестивали. Всеки град, в които имаше фабрика, беше домакин на фестивала. Тогава имаше девет фабрики и се събираха самодейци от всички фабрики. Имаше състезание, което беше много интересно, но с течение на годините започнаха да намаляват фабриките и тази дейност изчезна. Но добрият колектив, които се създаде, остана. Напоследък когато фабриката стана частна, доста намаля и броят на работниците, което изостри отношенията между хората вътре. Доскорошни ят началник на отдел „Човешки ресурси“ Борислав Барбутов например се държеше много надменно със всички, докато сега новата му заместничка е страхотен човек. Нашите тук малко са се самозабравили, но това си е за тяхна сметка…

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса