Бивш възпитаник на дома за сираци в Благоевград ексклузивно пред Топ ПРЕСА:

Преди „демокрацията“ имаше ред и работа. Сега няма нищо…

След като публикувахме скандалното интервю с Боби Горицов, бивш възпитаник на дома за сираци в Благоевград с нас се свърза и друг мъж, който поиска думата, за да разкаже и неговите преживявания от същото място.

По негово желание няма да споменаваме името му и няма да покажем лицето му.

– Здравейте приятели от Топ Преса, прочетох за Боби и реших и аз да разкажа за своя живот в дома. Аз съм живял там доста по отдавна, по времето когато още не беше дошла демокрацията, ако може въобще да се каже, че е дошла. По това време проблемите бяха доста по- малко.

Как живеехте тогава?
– Имаше си много строг режим, все едно си в казармата. Сутрин в 6:30 часа минаваше възпитателя да ни буди… В спалните помещения бяхме по 30 човека. Тогава бяхме и доста деца, към 100 момчета и 100 момичета. Сега нещата въобще не са така, до колкото имам информация са по две-три деца в стая. По наше време не беше така. Отивахме под строй в умивалника, баня, тоалетна. В 7:00 часа отваряха столовата, отивахме нареждахме се с подносчетата и чакаме. След това към 7:15 часа минаваше друг възпитател и преглеждаше спалните помещения. Тогава изискванията бяха доста високи въпреки, че не бяхме още в Европейския съюз 😉 Искаха и много държаха на реда, дисциплината и всичко в помещенията да е под конец. Леглата трябваше да са идеално опънати. Одеалата сгънати, а възглавниците да са така сложени, че да не си личи, че на нея някой е глава слагал. Проверяваха ни и шкафчетата. В неделя ни оставаха да си поспим до 9 часа. Бяхме разделени на бригади. Ние отговаряхме за двора и района около сградата, а момичетата за вътрешната хигиена. Почваше се една невероятна чистка, а после възпитателите минаваха на проверка дали всичко е приведено в един приличен ред.

Ти в кое училище си учил?
– Основното си образование завърших в 5-то ОУ, а средното в Икономическия техникум. В 5-то учехме 6 човека от дома, други пет-шест човека във 2-ро и така бяхме пръснати из целия град. А сетих се още нещо, което сега вече не се следи от никого. Преди да тръгнем на училище възпитателите ни проверяваха дали са ни лъснати обувките, дали са ни чисти и бели якичките и дали не са ни омачкани дрехите. Трябваше да сме перфектно изгладени. Ходехме си с раниците, задължително, не като сега в найлоновата чантичка с по една тетрадка.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса