Николай ТЪбанов от Дупница: От 5 години правя светлина

Николай Табаков създава приказни светове в своите лампи, които сам подчер­тано изписва с главна бук­ва. Светлината е водеща в живота му през последните пет години, но освен това той е музикант – свири на барабани в няколко форма­ции, пътешественик и въоб­ще чешит. Споделя тайните на чудноватите си, наплас­тени с образи лампи в ате­лиета из страната, без да се притеснява, че ще бъде ощетен.

Пъстър и лъчезарен, до­сущ като лампите, които прави, Николай ни разказа за себе си и своето хоби.

Кой е Николай Табаков?

Роден съм и живея в град Дупница, на 42 години съм, му­зикант съм от 100 години, а по диплома съм учител по трудо­во обучение и изобразително изкуство, ама никога не съм преподавал. Свиря на бара­бани в групите „Блус Трафик“, „Пожар“, „Малки Трагедии“ и др. Водя курсове по свирене на тарамбуки в SOS – детско селище в с. Дрен (Радомирско), ОУ „Евлоги Георгиев“ и ОУ „Климент Охрид­ски“ в гр. Дупница.

А от 3 години правя едни много красиви и ефектни лампи от тел и хартия – това е засега последната ми страст.

Защо точно лампи? Как започна всичко?

Не знам защо точно Лам­пи. Може би, защото много ми харесваха едни марокан­ски традиционни лампи и си казах що пък да не мога или по-скоро започнах заради това „що пък да не мога „! Оп­итвах, ама нещо не ставаше и така половин година, после изведнъж станаха страхотни Лампи и така започна всичко.

Как се роди идеята да обучавате и други хора да майсторят лампи?

Преди 2 години ми се издавам „номера“. Аз обаче се забавлявах да гледам как хо­рата сами си правят Лампите и се радват. Правил съм ате­лиета за Лампи из цяла Бъл­гария – София, Русе, Бургас, Варна, Пловдив, Стара Загора, че даже и в Лондон.

От какво са изработени и какво е специфичното при изработката им. Лесно ли се усвоява техниката?

Изработени са от тел и ръчно правена хартия, която е внос от Непал, и естествено от много фантазия! Всяка моя Лампа е единствена бройка. Те не се продават в галерии и магазини, защото реших, че искам да познавам хората, които купуват Лампите ми, затова в повечето случаи ги нося лично на хората, освен ако не са от Силистра (смее се). Малка ексцентричност от моя страна.

Какво ви вдъхновява?

За Лампите ме вдъхновя­ват … хората, защото всяка моя Лампа си има човек, за който е предназначена! Моите Лампи не са продукт, който ня­кой някъде е произвел. Преди да направя Лампа, аз разгова­рям с хората, за които е пред­назначена, да разбера какви са, от какво се интересуват, къде са били, какво харесват, каква музика слушат, след което правя Лампата специал­но за тези хора, за да им съот­ветства и да си приличат.

Прави впечатление една повтаряща се форма, напом­няща папска тиара – има ли някаква връзка?

Никаква връзка няма,

просто такава форма съм из­брал за ателиетата, защото може да се направи за опре­делено време и хората да се справят и да са доволни.

Изглежда обичате да пъ­тувате – правите ателиета за лампи в различни градове в страната, кои са следващите ви спирки?

Да, много обичам да пъ­тувам. Например, преди две седмици бях в Пловдив, тази седмица съм в София, след­ващата седмица – на 13-ти и 14 -ти октомври, ще правим Лампи във Велико Търново и Русе.

Опишете чувството да правиш и раздаваш светлина.

Така като се замисля, от 5 години правя светлина. Преди 5 години работих в ателие за ръчно правени свещи, след това започнах да правя Лам­пите. На мен лично ми харес­ва, обичам да си играя със светлината, да я манипули­рам и да я използвам.

Смятате ли се за чешит?

Еми да, чешит съм (смее се). Кратко, просто и ясно.