Хубавата Елена от „Мастършеф” проговори пред Топ ПРЕСА! За борбата с анорексията, за любовта към готвенето и храната…

Тя е мечтата на всеки един мъж, тя е руса, усмихната и може да приготви лаврак в сол, топла салата от леща и куп десерти. С яс­тията си тя може да накара трима от най-добрите гот­вачи да оближат пръстите си и не се притеснява да признае, че имен­но готвенето й по­мага да излезе от най-трудния мо­мент в живота си досега, когато е страдала от анорексия.

„За мен преди няколко го­дини храната беше абсолю­тен враг и не исках да имам допир до нея. Най-ниското тегло, което съм имала е 39 кг. Един ден моята баба ми даде две дебели готвар­ски книги и разглеждайки тези книги, аз осъзнах, че всъщност храната не е нещо страшно, а напротив – в нея има любов и това започна да ме връща малко по мал­ко към реалността”, разказ­ва Елена Петрелийска, уча­стничка в „Мастършеф”.

„Днес в рамките на една дъска ще ви покажа моя най-голям страх и моя най-голям стимул да про­дължавам да живея и да се занимавам с храна”, именно

пред тримата шеф готвачи тя разкрива за проблема си с анорексията. „Имах начална фаза на анорексия, гледах се в огледалото и все не ми беше достатъчно това, което виждах! Определе­но да започнеш да се храниш е по-го­лямото предизви­кателство от това да спреш да се храниш!               Органи­змът изключител­но трудно приема повторно внасяне на храна, след като веднъж е спрял да се храни. Започнах по малко, болеше адски много… Ус­пях да я победя с

храна!”

Твоята история наисти­на е уникална – една анорексичка да заобича храната и да започне да я приготвя виртуозно! Как спря да се храниш и защо?

Истината е, че повечето хора наричат този проблем просто анорексия, а това всъщност не е правилно, за­щото хронологията на този проблем е малко по-различна. Какво имам предвид? Не диетите те докарват до този проблем, а всъщност нещата са малко в обратния смисъл. Ти първо имаш някакъв съв­сем друг проблем. При всеки е индивидуално…

При теб какво беше?

При мен, аз си го обясня­вам с моята, за съжаление,

свръх амбициозност и жела­ние аз да съм винаги най-можещата, най-успялата…

Какво общо има това със спирането на храната?

Има много общо. В моя случай този стремеж към максимализъм всъщност се прехвърли на чисто физиологично ниво. Аз и като визия исках да бъда много красива, много прекрасна, много слаба. Някак си пред­ставите за това как едно момиче трябва да изглежда при мен леко се изкривиха и всъщност това доведе до един проблем. – именно на­маляването и в последствие почти спирането на храната.

Ти какво ядеше всъщ­ност?

Не може да се сложи едно начало в такава ситу­ация и да се каже: „Аз ето от този ден се разболях!” То е много дълъг процес, който отнема много дълго време и е на етапи – ти

ту спираш да ядеш, ту започ­ваш пак и по времето, кога­то ядеш си казваш: „Добре, днес ще ям колкото мога и от утре спирам, защото в след­ващите два месеца няма да ям, защото трябва да започ­на да отслабвам, ето трябва да сваля няколко килогра­ма!” И така почваш, спираш, почваш, спираш.

Хората около теб, твоите родители, близки, когато те наблюдават, те ти казват, че всъщност ти изглеждаш добре… Как реагираха? Кога разбраха, че всъщност нещо се случва?

Много късно разбраха, че това всъщност е проблем. Знаете, това е характерно за почти всяко дете в тази въз­раст – 15-16-годишно. Няма как да те разберат. По цял ден ходиш на някакви кур­сове, училище, постоянно си зает с нещо, аз поне така бях и няма как постоянно да те следят дали ти си обядвал, взел си си следобедна закус­ка и т.н. Ти казваш: „Да, ядох в училище, много се наядох, не съм гладна въобще!” А ти всъщност си супер гладен в момента.

Така моите родители раз­браха в един по-късен етап.

Когато от­слабна пре­калено?

Ами, да, отслабнах прекалено и тогава мно­го бързо за­почнаха да се развиват нещата и се разбра, че аз наис­тина имам сериозен проблем с това, а не е просто нещо мо­ментно.

В „Мастър­шеф“ спо­мена, че в един мо­мент си тежала 39 кг. Ти си доста ви­сока. Как­во се случ­ваше с теб в този мо­мент, кога­то стигна

тези минимални килограми? Спряла си напълно да се храниш?

Никога не съм спирала да се храня напълно, винаги е имало едно кисело мляко поне или една ябълка. Не съм спирала тотално и да оставам само чай или вода. Имах един преломен мо­мент, в който аз разбрах, че имам такъв проблем. Това беше един ден, в който аз тотално се бях обезводнила и трябваше да се потърси ле­карска помощ за това нещо. Това беше и моментът на мо­ето осъзнаване. Много е важно при такъв проблем ти да не се съсредоточаваш върху това какво си изпитвал като най-лоши емоции, а е важно да разбереш именно онзи момент, в който за теб неща­та се променят, т.е. настъпва едно осъзнаване.

Това е много трудно за всички хора в това положе­ние! Всъщност проблемът е, че не могат да го осъзнаят?

Изключително трудно е!

При теб стана от самосебе си в онзи ден?

Заведоха ме в болница поради това мое обезводняване и трябваше да стоя там два-три дни, за да мога да въз­върна малко сили, да се възстановя.

В този момент се видях отстрани и си казах: „Ок, това ли ти беше цели­ят максимализъм – да се докараш до тук?!“ Изключи­телно неприятна гледка… Аз от този ден на­татък просто се промених. Това беше преломният ми момент. Започнах да се хра­ня малко по малко. На всеки седем или десет дни включ­вах нов продукт в режима си и започнах да се захранвам.

Каза още в предаването, че те е боляло много в нача­лото.

О, да! Изключително е неприятно. Повторното за­почване да се храниш е бо­лезнено, физически. Боли те корем, усещаш всяко нещо, което минава през тялото ти, за да стигне до стомаха. Това са неща обаче, които се прео­доляват. Аз много се радвам, че всъщност – знаете хората, които се борят с този про­блем често взимат антидепресанти и различни видове хапчета – аз не съм изпила нито едно хапче в този си пе­риод, заради което съм мно­го щастлива. Именно храна­та ми помогна да преодолея всичко това.

– Какво те прави теб раз- лична от останалите моми­

чета, предимно момичета страдат от анорексия, които така и не успяват да съберат сили да видят проблема и да тръгнат да се борят с него или, ако решат да се борят, не успяват?

Имам изключително се­мейство, което ми помогна в този период и нито веднъж не ме упрекна. Никога не ми казаха: „Ти това го правиш от лиготия! Престани, ще ти мине!“ те приеха това нещо толкова сериозно, колкото аз го приех.

Каза, че сестра ти ти е помогнала най-много.

Да, сестра ми и майка ми и баща ми. Сестра ми, за разлика от мен, е изклю­чително жизне­радостен човек, още по-жизнерадостна от мен.

Ти си жизне­радостен човек също.

Сега да, но преди не бях. Аз се поучих от нейния по­зитивизъм, видях какъв пламък има тя в очите си за живот и й завиждах, исках и аз да имам същия. Така за­почнах да я копирам в това нещо.

Как започна да готвиш?

Започнах да готвя, когато започнах да се запознавам повторно с продуктите, които трябваше да приемам. Прос­то се върнах към храната. Това беше единственият на­чин да продължа напред, да върна храната в живота си. Баба ми и дядо ми имат едни много дебели стари готвар­ски книги. С огромен интерес започнах да чета всичко, кое­то пише в тях. И така. Започ­нах да опитвам. Имах изклю­чителен страх от храната, да си призная, от всякакъв вид храна. Страхувах се, че като я изям ще стана 20 кила отгоре. Но това е поправимо! Точ- но това искам да кажа на тези мо­мичета и момчета, които са в подобно състояние, че тряб­ва да си пожелаят да живеят. Може да не е храната, може да е нещо друго, но да наме­рят смисъл в него и да не се отказват!

Всеки човек, който има сила, жела­ние да живее, има стремеж, има меч­

ти, просто трябва да стисне зъби и да продължи напред!

Това е страхотно! Дано ус­пееш да помогнеш на хората, които в момента са изправе­ни пред подобно предизви­кателство и са попаднали в тази дупка, от която излиза­нето е наистина трудно!

Какво друго правиш, кога­то не си в кухнята? С какво се занимаваш?

Обичам много да шофи­рам, да пътувам, обичам да плувам и винаги, когато имам възможност, го правя. Започнах да се занимавам с йога пилатес и когато имам време, отивам в залата. Мно­го ми харесва и се чувствам релаксиращо. Мога да кажа, че се стремя към здравосло­вен начин на живот – такъв, какъвто го разбирам аз, но по-скоро се стремя към един баланс, защото това е важно – във всичко да има баланс. Не изпадам в крайности.

Голямата ти любов е все още кухнята, храната. Ня­маш ли си гадже?

Не.

Защо?

Не знам защо нямам га­дже. Просто не му е дошъл моментът.

В „Мастършеф“ как се чувстваш?

Много добре се чувствам. Когато съм там и готвя, аз съм устремена, мобилизарана, сбъдваща мечтата си!

Членовете на журито как ти се струват? Отстрани из­глеждат доста строги, не спестяват на никой нищо.

Определено са изключи­телно строги. Много знаещи, много разбиращи, много еро- дирани в тази сфера, много правилно оценяващи ни. От­насям се с един изключите­лен респект към тях. Те прос­то вдъхват респект, няма начин. Няма как да имаш друго мнение за тях. Мно­го са вдъхновяващи честно казано, защото, виждайки пламъка в очите им, когато

заговорят за храна, когато опитват хра­на, това става само с виждане…

Поли Генова беше сред хората, които те подкрепя­ха. Колко добре се познавате двете?

Това е най-близ­ката ми приятелка. С нея се познаваме от първи клас. Вече 21 години сме при­ятелки. Изключително мой много близък човек и много ме подкрепя.

Тя е била с теб и в тези години, за които говорехме в началото?

Тя е от малкото хора, кои­то знаят за това нещо, защо­то аз много умело го прикри­вах. Да, тя е един от близките ми хора, които знаеха.

След като вече си преодо­ляла страха от храната, как­во обичаш да хапваш?

Много обичам да ям сла­долед. Ако мога да го ям постоянно и с всичко, бих го яла. Много обичам риба, супа – всякакви супи. Обичам, разбира се, и плодове.

Месо ядеш ли?

Месото не е моята храна. Обичам продукта, но не ми е адски вкусно просто.

Успех и на добър час!