Любопитно: Поданик на кралицата танцува в Елешница

хгфхфгхДерек Барет е гражданин на Великобритания и пода­ник на кралица Елизабет от 67 г. Но последните Юг. е и горд жител на разложкото село Елешница. Купува си къща, ремонтира я и я пре­връща в свой дом , винаги отворен за гости. Освен от традиционната ракия и салатка, чужденецът е омагьо­сан и от българския фолклор. Влага всичко от себе си, за да се включи в местния великденски карнавал.

– Най-много ми харесват носиите и сценките, които се разиграват, защото някои от тях са много смешни, а други са сериозни, казва Дерек. Но всичките в крайна сметка показват нравите на местните хора.

Съселяните на англичани­на се радват на ентусиазма му. Той е част от събитията, участник в подготовката. Звъни с чановете в четвъртък преди Великден, пере кожи в минералните изво­ри, участва дейно в цялата подготовка. Още в първите си дни в Елешница, бившият брокер на недвижими имо­ти се опитва да живее като местните. Освен, че често споделя трапезата си с тях, с гордост облича българската народна носия.111111

  • Много си харесвам но­сията, цялата е от вълна, трябва известно време, за да свикнеш с нея, но когато това стане, тя става много удобна за носене.

Освен спокойствие в мал­кото селце, англичанинът от­крива много нови приятели и истинско забавление.

  • Чувствам се много щаст­лив. Според мен Елешница е много красиво място,със страхотни хора които ме посрещат с отворени обя­тия. Откакто съм тук не съм имал никакви проблеми. Всички са много отзивчиви и ми помагат.

Поданикът на английска­та кралица се чувства бла­годарен и решава да върне жеста. Той е основен дари­тел на карнавала. Дерек е и страстен почитател на рок енд рол музиката, но отско­ро с помощта на младежите от самодейния танцов състав на Елешница , прави усилия да се научи и на българско народно хоро.

Кукерски- ят фестивал в Елешница събира стоти­ци туристи от цялата стра­на и дори от чужбина. Над 100 участници се събраха и тази година. За да ги гледат, идват туристи от курортите в Банско и Раз­лог. Маскира­ните мъже, жени и деца гонят злите сили и въз­вестят про­летното про­буждане на природата. Докато танцу­ват, те пожела­ват на своите съселя­ни и на гостите здраве, мир и бере­кет. Ле­гендата гласи, че ня­кога ту­кашни- те мъже работе­ли из други краища на света като строители. На Великден обаче се връщали в родните си домове, за да по­могнат на жените си да засадят нивите.

Така въз­никнало и празнен­ството. За­ради пре­красната му симво­лика пък, то се запа­зило и до днес.

Фолклорът възпитава. А възпи­танието на подрастващото поколение е задача номер едно на цялата на­ция. Както е казал народа: „Каквото по­сееш, такова ще по- жънеш“, или „Хвърли напред, за да наме­риш назад“. Все пого­ворки, проверени от най-точния съдник – времето. Какво се случва днес? Всич­ки сме свидетели на криво разбрана де­мокрация и музикалната деформация на народа ни, като цяло. В собствената ни страна най-малко и оскъдно можем да чуем музи­ката, нашата, българската,

на нашия народ, която е оце­ляла през всичките несго­ди, сполетели българина и напук на всичко, оцеляла в годините. В нашият музикален и танцов фолклор, е съ­брано всичко. Всичко, което е вълнувало, вълнува и ще вълнува хората, докато свят светува. Затова е непрехо­ден, ценен, истински, непод­правен. Създаден от сърца­та на хората и преживяните и проверени във времето събития.

Това ни задължава да пазим, съхраняваме и пре­даваме фолклорното си богатство на бъдещите по­коления. Фолклорът учи подрастващите, допринася не само за повишаване на тяхната обща музикална култура, но и подпомага раз­витието на техните човешки качества, оформя тяхното бъдещо развитие като лич­ности, оставя трайни следи в техния живот, учи ги на българщина и патриотизъм. Това сме ние. Фолклорът е нашата идентичност пред света.

В годините на демокрация образованието у нас падна на отчайващо ниво. Това е и една от причините да се роди публика, която предпо­чита чалгата, холивудското кино, гарнирано с пуканки, и тв сапунките. Учениците в „белите“ държави се занима­ват с изкуство и традиции отрано. Така ги подготвят да станат зрители. Това не идва от само себе си, а се възпитава.

Това е много дълга тема и веднага отиваме в другата посока – дали българинът иска да се назове българин и доколко той е националист в най-добрия смисъл на ду­мата. Така както са англича­ните, французите, руснаци­те – както са всички нации по света. Те имат добре развито национално чувство.

Това е и една от причините за чалгализацията на нацията. Бъл­гаринът, дошъл от село, в което няма нищо лошо – се срамува да пее песните, които баба му и дядо му са изпълнявали.

Той си въобразя­ва, че иска да бъде модерен. Един жи­тел на Лондон, до­шъл от сърцето на Стара Европа ни даде пример как да це­ним коре­ните си и да се гордеем с тях.

Започнете да пишете и натиснете Enter за търсене