Дни след конкурса „Жена на годината – Благоевград“ една от организаторките му проговори пред Топ ПРЕСА!

Светлана Йорданова: Господ помага на благодарни хора!

Ден след конкурса „Жена на годината на Благоевград“. Срещаме се с Светлана Йорданова председател на Женско благотворително дружество „Македония“. Срещаме се в офисът им където заедно с Олга Ворошилова сътворяват добрите идеи, като дизайнери и подготвят организацията по конкурса „Жена на годината на Благоевград“

Представи се на нашите читатели…
– Името ми е Светлана Йорданова, на 44 години съм. От 23 години живея в България имам голям син на 19 години…

Как се чувстваш днес след конкурса?
– Уморени сме много, защото конкурса беше изключително емоционален и е страшно натоварващ от към положителните емоции. Всички ангажименти по приготовлението на конкурса „Жена на годината на Благоевград“ са много приятни. Емоциите, които получаваме на куп в рамките на няколко часа в залата са много силни и след това за възстановява са необходими няколко дни.

Как се чувстват номинираните жени след събитието?
– Жените… Днес ми се обадиха няколко приятелки, които ме поздравят за организацията и ме попитаха дали останах доволна от конкурса, като цяло… За мен има само един критерии дали конкурса е минал добре, това е ако жените които сме номинирали и наградили се чувстват комфортно и са доволни от това, което ние сме организирали като церемония. От над 130 номинации, които получихме тази година, да отделиш само 10 жени и то достойни жени. Това в никакъв случай не е малък труд.

А журито?
– Журито ни помага много. Клуб “Жена на годината” в които членуват всички жени носителки на титлата. Но основната отговорност е наша.

Какво се промени в конкурса?
– Мисля, че много се постарахме и през годините изчистихме тази церемония да бъде изцяло обърната и само към жените номинирани носителки на титлата, защото наистина това е техен ден. В случая ние не сме важни, ние сме просто част от организацията. Целта ни е всяка една от тях да се почувства, наистина така както заслужава. Да почувства цялата благодарност с която хората я даряват. Да бъдат щастливи и да има много положителни емоции. Да усетят, че тяхната работа не остава незабелязана.

Цялото интервю четете в печатното издание на Топ Преса