С риск за живота стопанин отказва да напусне повлечената му от свлачище къща: 45 г. влагам всеки лев в този дом

70-годишният дядо Здравчо Манчев от невестинското село Друмохар вече трета нощ спи върху свлачище, което бавно, но неумолимо придвижва къщата му към река Струма. Дни наред възрастният мъж се страхува, че когато си легне, покривът на двуетажния му дом, който е градил цял живот, ще се стовари над главата му.
„Какво да правя, цял живот каквото съм изкарал, съм го влагал в тази къща, първо я строих няколко години, спомням си, че 80-та година сложих покрива и оттогава имаше малко проблеми, но чак дотам, че стените да се напукат като сега, не е било“, разказва възрастният мъж.
Той къде на шега – къде наистина допълва, че докато си шета в кухнята, „гледа“ телевизора в съседната стая направо през цепнатините, образували се в стените след последните проливни дъждове.
„Първоначално нещата станаха лоши, когато в края на миналата есен в мазето се появи езеро. Направо можеше да се плува вътре“, разказва възрастният мъж. За да опази дома си, той и децата му, които живеят в Кюстендил, направили дренаж около къщата с мисълта, че може би спукан водопровод или подпочвени води, събрали се някъде на високото над къщата, са виновни за наводняването на мазето. След топенето на снеговете обаче нещата станали много лоши.
„То направо стените се пукат, а нощно време, нали е тихо, чуваш как тухлите се отделят и основите скърцат“, разказва кметският наместник на селото Красимир Георгиев.

Самият той преди години пострадал от същото свлачище. „През 1977 година си построихме двуетажна къща тук, комшии бяхме с бай Здравчо. Няма и една година да сме живели в нея, и свлачището я отнесе. Тогава обаче ни обезщетиха. Е, вярно, не бяха много пари, 3800 лв. дадоха за къщата и парцел от общината в другия край на селото, оттатък реката, така че си построих нова къща там“, разказва селският първенец.
Освен на него, на всички живеещи в района били раздадени парцели безплатно, за да си преместят домовете, но след като глътнало пет къщи в махалата, свлачището спряло, хората така и не се преместили.
Оттогава обаче целият район от кметството, та чак до края на селото по асфалта, е обявен за свлачищен, казват мъжете, събрали се пред магазина на селото да си купят хляб и а научат селските новини. Заради това нито една застрахователна компания така и не застрахова имотите им.
Сега от община Невестино предлагат на бай Здравчо да му дадат ведомствен апартамент в блокчето в с. Ваксево, но той не иска да се мести. А и багажът в къщата е много – и негов, и на сина му, който в момента си строи апартамент в Кюстендил, така че 70-годишният Здравчо Манчев отказва да се изнесе от къщата, заплашваща живота му.

„В петък от Перник очакваме да дойдат геодезисти, които да кажат какво може да се направи със свлачището, защото то не само пука къщите, но и разкъсва водопровода. От десет дена през деня го правим, през нощта свлачището го скъса и на сутринта пак го правим“, казва кметският наместник на селото.

Очаква се и прокуратурата да се произнесе по сигнала на областния управител Виктор Янев за принудителното изнасяне от къщата на Здравчо Манчев, тъй като тя заплашва здравето и живота му.
„Това ни е работата, не можем да оставим този човек в къщата, която всеки момент ще се срути над главата му. Ние сме за това, да се погрижим той да е жив и здрав, иска, не иска, трябва да се премести, но това е работа на общинския кмет Димитър Стаменков“, обяснява областният управител на Кюстендил. След като видял, че от община Невестино няма да се справят, той сам сезирал прокуратурата да се произнесе, допълни Янев.
„То и в моята къща има вода в мазето, но още напукани стени няма“, споделя Христо Спиридонов. Той допълва, че е комшия на бай Здравчо, но направо му се чуди как спи в тази къща.
„Мен ще ме е страх“, казва Христо и допълва, че след първото голямо свлачище през 1978 година в тази част на селото официално никой нямал документи за строеж на къщите, но хората си строели на своя глава.
„Вижте колко нови и хубави къщи се направиха, във всяка от тях живее по един човек, ама има хора в новия квартал на селото, въпреки че къщите са на по два-три ката, в началото на квартала живее една жена. Така е през зимата. През пролетта и лятото пенсионерите се връщат от големия град тук, на село, но зимата карат при деца и внуци“, казва Христо Спиридонов, застанал на приказки пред селския магазин. Сутрин от 8.30 до 9.30 всички зимуващи в Друмохар си дават среща тук.
„Всяка сутрин се броим, някой не дойде ли за хляба, значи нещо лошо е станало с него“, разказват жителите на малкото планинско селце. Срещата е всеки ден за около 10 човека.
„Това е нашият фейсбук, тук обменяме информация. Официално в селото живеят около 120 човека, но истинската им бройка се вижда сутрин, като се наредим за хляб. Колкото хляба купят, толкова са и хората“, разказват жителите на Друмохар.
Магазинерката работи един час сутрин, като в това време всеки, който мърда, трябва да си напазарува, през останалото време – за всяко нещо се ходи до Невестино, разказват още друмохарци.
През последните две десетилетия в селото се е родило само едно дете, 6-годишният Сашко, който обаче от есента ще живее в Бобов дол, там родителите му си намерили работа, а малкият ще ходи на училище.
„Годишно погребенията в селото са 10-12, а Сашко го видяхте, това е животът ни в Друмохар“, казва кметът Красимир Георгиев и хуква по неговите си кметски задачи, тъй като помпите, с които се качва водата през нощта, нещо се развалили.

struma.bg